Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 121/03.11.2014 год. по т. д.№ 76/2014 год. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 198/ 20.05.2014 год. по гр. д.№ 1770 / 2013 год. на СРС,в обжалваната му част, в която и по иск на [фирма], с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК,е признато за установено, че касаторът дължи на ищеца сумата от 11 000 лева / предявена при условията на частичен иск /, съставляваща част от възнаграждение по договор за изработка, за която сделка има издадена фактура № 1622/14.09.2009 година.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – липса на мотиви / въпреки извършеното от съда препращане по реда на чл. 272 ГПК /,в които да бъдат изложени собствени на въззивния съд съображения по всички възражения на ответника – касатор, съответно въззивник в предходната инстанция, на практика останали неразгледани, и по преценка на всички относими доказателства.Оспорва правилността на споделеното и от въззивния съд приравняване показанията на разпитаните свидетели на обяснения на страна в производството, но дори да би било правилно, се позовава на неравностойно съобразяване обясненията на всяка от страните в процеса.Счита, че оскъдните самостоятелни мотиви на въззивното решение предпоставят неговата необоснованост.

Ответната страна – [фирма] - не е депозирала становище по касационната жалба,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът е претендирал установяване вземане от ответника от възнаграждение / искът предявен за част от същото – 11 000 лева, при пълен размер от 29 040 лева / по договор за изработка, за която сделка е издадена фактура № 1622 / 14.09.2009 год., Не се спори по изпълнението на ищеца, както и по изискуемостта на възнаграждението, В отговора на исковата си молба ответникът е противопоставил възражение за погасяване на задължението на няколко части, при това в брой, противно на договореното плащане по банков път, както следва: авансово 9 000 лева, за които е издадена приходна квитанция към касов ордер № 19 / 16.04.2009 год., на два пъти по 5 000 лева – на 20.05.2009 год. и на още два пъти по 5 000 лева – на 29.07.2009 година.Твърди, че за тези плащания / извън първата авансово платена сума / ищецът не му издал разписка, въпреки многократното си настояване за такава. За последното, както и за плащането на сумите, са допуснати свидетели на ответника. Първоинстанционният съд, изхождайки от обстоятелството, че на същите лица ответникът е възлагал да го представляват във взаимоотношенията му с ищеца по сключената сделка, е приел, че показанията им фактически имат характеристиката на обяснения на страна по спора и ще следва да се ценят с тази им доказателствена стойност, т. е. не биха имали доказателствена сила за изгодни за страната обстоятелства, доколкото не може да се разчита, че точно тези лица биха свидетелствали непредубедено и безпристрастно.Независимо от квалифицирането им със стойност на „ обяснения по реда на чл. 176 ГПК „, първоинстанционният съд е извършил преценка и на конкретното съдържание на показанията и изложил самостоятелни съображения за тяхната неубедителност, извън качеството на лицата, предвид ангажирането им със сключването, респ. изпълнението на процесната сделка / средствата за погасяване на задължението били осигурени чрез заем, но без спомен относно лицата осигурили сумите и без счетоводно отразяване на заемите, с което съдът е приел, че показанията остават изолирани и без опора в други данни от обективната действителност, макар възможни /,

Въззивният съд е препратил към фактическата обстановка и правните изводи на първоинстанционния съд.Изрично е обосновал извод, че полагането на дължимата грижа / грижата на добрия търговец / налага плащането на дълга да бъде предприето от длъжника срещу надлежно удостоверяване на погашението - чл. 77 ЗЗД, При отказ на кредитора да предостави документ, платецът разполага с възможностите по чл. 97 ЗЗД, Съдът изрично е квалифицирал възраженията на ответника в отговора на исковата молба – че е плащал без предоставяна му от кредитора разписка, като „ ирелевантни „. Макар доразвивайки го и в друг аспект, се е позовал и на счетоводното неотразяване на погашенията и при ответника.

В изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по въпросите, повдигнати във въззивната жалба и единствено да се присъедини и препрати към мотивите на първоинстанционното решение, по реда на чл. 272 ГПК? - обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК,с решения постановени по реда на чл. 290 ГПК: реш.№ 268 по гр. д. № 191 / 2011 год. на ІІ г. о. ВКС, реш.№ 157 по т. д.№ 823 / 2010 год. на ІІ т. о. ВКС и определение № 1233 по гр. д.№ 4085 / 2013 год. на ІІІ г. о. на ВКС и 2/ Може ли свидетелските показания да се зачетат като обяснения на страната по реда на чл. 176 ГПК? – с формално посочена хипотеза на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Първият от поставените въпроси не покрива изискването за правен, тъй като независимо от посоченото препращане към мотивите на първоинстанционния съд, по реда на чл. 272 ГПК,въззивният съд е обосновал самостоятелен извод, който по същество ирелевира изобщо доказателственото значение на събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания, по чието значение за процеса, респ. квалифициране, ответникът единствено формира надлежен довод по смисъла на чл. 269 пр. второ ГПК / впрочем процесуално недопустими, на основание чл. 164 ал. 1 т. 3 пр. второ ГПК, като меродавен за допустимостта е целият дължим размер на възнаграждението, а не този на отделните частични погашения – с подобно тълкуване би била лесно заобикаляна законовата забрана/.На практика съдът е формирал извод, че доказателствено значение би имала единствено разписка за плащането, съгласно чл. 77 ЗЗД,след като намира възраженията на ответника - за плащане при отказан му от ищеца документ, ирелевантни за спора, а следователно такова би било и установяването на това обстоятелство.По този решаващ извод на въззивния съд правен въпрос не е формулиран.Непокриването на общия селективен критерий изключва необходимостта, а и възможността за преценка на допълнителния такъв, сочен в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

Вторият от поставените въпроси отново не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК,по идентични на гореизложените съображения - за формиран от въззивния съд решаващ извод за ирелевантността на събраните свидетелски показания. Дори да не би бил формиран такъв, за преценка правилността на правните изводи относно доказателствената стойност на показанията е от значение не формалната им квалификация като „обяснения на страна по реда на чл. 176 ГПК„,а мотивите за некредитирането им.В случая такова мотивиране е налице, предвид конкретно съобразени качества на свидетелите - ангажирани от ответника по сключването на сделката и изпълнението на собственото му задължение по договора, в аспект на възможната им пристрастност и необективност и извършеният анализ на съдържанието на показанията, с отчитане неподдържането им от други обективни данни по делото, в който смисъл същите са преценени за изолирани и неубедителни.Дори да би бил приет за удовлетворен общия селективен критерий, необоснован остава, с единствено формалното цитиране на разпоредбата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК,допълнителния селективен такъв, съгласно задължителните указания на т. 4 на ТР № 1/2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена неясна, непълна или противоречива процесуална норма, по приложението на която е налице противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване като неправилна, с оглед развитието на обществените отношения или промени в законодателството, така че тълкуването й да би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 / 03.11.2014 год. по т. д.№ 76 / 2014 год. на Силистренски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: