Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 1981 от 30.10.2014г. по в. т.д.№ 3102/2014г. на САС,ТО, 11 състав, с което е потвърдено решението по т. д.№ 2595/2013г. на Софийски градски съд. Първоинстанционният съд е прекратил на основание чл. 517, ал. 4 ГПК по иск на Д. Х. и Д. Х. ответното дружество [фирма] поради неизпълнение на задължения на [фирма]-едноличен собственик на капитала на ответното дружество, за които е издаден изпълнителен лист.

С касационната жалба се иска отмяна на решението като недопустимо и неправилно-постановено в нарушение на закона и практиката на ВКС. Подържа се, че с отговора на исковата молба е възразено, че постановлението на съдебния изпълнител за овластяване ищците за предявяване на иска за прекратяване на [фирма] при насочено изпълнение върху дружествените дялове, притежавани от [фирма]-едноличен собственик на капитала на [фирма], е негодно да породи правните последици, предвидени в чл. 517 ГПК. Този акт не установявал връзката между него, конкретно изпълнително дело и представените съдебни решения, които не били заверени с отбелязване за влизането им в сила. Липсата на валидно според касатора овластяване, прави иска недопустим. Искането е за обезсилване на решението или отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 /противоречие с Определение № 733 от 11.12.2009г. по ч. т.д.№ 811/2009г. на 2т. о. и № 119 от 16.02.2012г. по ч. т.д.№ 524/2011г. на 1 т. о./ по процесуалноправните въпроси: 1/ Предпоставка ли е наличието на валидно овластяване на ищеца от страна на частен съдебен изпълнителен, за да бъде допустим искът по чл. 517, ал. 4 ГПК; 2/ Ако в постановлението за овластяване липсва пълно и/или точно описание на вземането, неговото основание, както и съдебните актове, които установяват неговата ликвидност и изискуемост, то това съставлява ли основание искът по чл. 517, ал. 4 ГПК да се счита за недопустим поради невалидност на постановлението за овластяване. По отношение на втория въпрос се поддържа и основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата по съображения, че решението на САС е съобразено с практиката на ВКС, според която основание да отхвърляне на иска е погасяването на задължението по изпълнителния лист, каквото в случая не е налице.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

По възражението на ответника, което се поддържа и в касационната жалба, съдилищата са приели, че изпълнителният лист от 10.01.2012г. по гр. д.№ 10635/2010г. на СГС, І г. о., 12 състав и запорно съобщение върху дружествен дял до Агенцията по вписванията с искане за вписването на запора в ТР по изп. дело № 2012798040050 по описа на ЧСИ с рег.№ 798, са достатъчни да установят, че изпълнителното дело е било образувано за събиране на вземанията на ищците срещу [фирма], за които е издаден изпълнителният лист. Констатирано е, че с постановление от 18.04.2013г. ЧСИ е овластил взискателите Д. Х. и Д. Х. по реда на чл. 517 ГПК да предявят искове за прекратяване на ответното дружество поради неудовлетворяване вземанията им към [фирма]-едноличен собственик на [фирма], за чието събиране е образувано изпълнителното дело. За безспорно е прието вписването на 08.10.2012г. на запора върху дружествения дял на [фирма] за обезпечаване вземанията на ищците в ТР по партидата на ответника. Изводът за уважаване на иска е обоснован с правната теза, че в хипотеза на принудително изпълнение на парично вземане на кредитор срещу едноличен собственик на капитала на търговско дружество и наложен запор върху дружествен дял за обезпечаване на това вземане, предявеният по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК иск може да бъде отхвърлен само ако отпаднат предпоставките за овластяване на кредитора за предявяване на иска-актът, с който вземането е допуснато до принудително изпълнение бъде отменен, или настъпят други основания за прекратяване на изпълнителното производство, съотв. ако вземането бъде удовлетворено, а твърдения и доказателства за такива обстоятелства няма.

При тези изводи на съдилищата, искането за допускане на касационното обжалване, включително и за проверка допустимостта на постановения от САС съдебен акт е неоснователно.

Липсата на надлежно овластяване на ищците от съдебния изпълнител за предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК е твърдение на касатора, а не извод на въззивната инстанция, която по реда на чл. 272 ГПК е препратила към мотивите на първоинстанционния съд. О. на ищците е прието за надлежно осъществено от съдилищата при ясно изложени съображения за тази констатация. То е преценявано като необходима предпоставка за легитимацията на ищците за упражняване правото на иск по чл. 517, ал. 4 ТЗ. Вторият въпрос също е подчинен и предпоставен от фактическите твърдения на касатора, приети за неоснователни от съдилищата - че постановлението за овластяване било неясно, липсвало описание на вземането и др. и поради това било невалидно. Константата практика на ВКС е, че правният въпрос като основна предпоставка за допускане на касационното обжалване в производството по чл. 288 ГПК не е тъждествен на твърдения на страната относно факти и обстоятелства и на възприетата от нея за установена фактическа обстановка по делото. Посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е интерпретация на твърдения на касатора, обсъдени обстойно и приети за неоснователни. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на решението до касационно обжалване, а не е налице и противоречие с цитираните определения на ВКС, имащи характер на задължителна съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Определението по ч. т.д.№ 524/2011г. разрешава правния въпрос относно защитата на ответника в производството по чл. 517 ГПК срещу отсъствието на процесуалните предпоставки /в частност срещу постановлението за овластяване/, която е допустима именно в това исково производство. В обжалваното решение такава защита на ответника не е отречена-напротив обсъден е и е приет за неоснователен довода за „невалидно“ постановление за овластяване на ищците за предявяване на иска. Решението на САС не е в колизия и с второто цитирано определение, в което е прието, че за да е допустим иск на взискател, за прекратяване на дружество, той следва да е овластен, а такъв е този, който има право да иска принудително удовлетворяване на вземането при ликвидацията на дружеството-длъжник, като процесуалното правомощие за овластяване, законът е дал на съдебния изпълнител. При наличие на практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК недопустимо е приложното поле на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на която предпоставка касаторът формално се позовава.

Разноски не се присъждат-ответниците по касация се са правили такова искане.

Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1981 от 30.10.2014г. по в. т.д.№ 3102/2014г. на САС,ТО, 11 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: