ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 813

гр. С., 02,11,2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдия Ел.Чаначева т. дело № 42/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ф. „Алт. уст. р.” – [населено място] срещу решение № 1142 от 20.05.2014 г. по т. дело № 2615/2013 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба – Ц. р. ч.р. – [населено място] не е заявил становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Касаторът е изложил в своята касационна жалба доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Вероятната недопустимост на обжалваното решение е основание за допускане на касационно обжалване – арг. т. 1 ТР № 1/2009 г. на ОСГТК и като такова следва да бъде разгледано.

Касаторът е поддържал недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради „прекратяване на правния субект, страна в процесуалното правоотношение”, като е обосновал разбирането си с незаконосъобразност на конституирането на ЦЛЧР, създаден с ПМС № 277/2013 г. на МС на Р.България на мястото на първоначалния ищец по спора със същото наименование. Изводът е направен, с оглед твърдението, че не била налице нито една от хипотезите на чл. 226, ал. 1 ГПК, както и че по делото нямало молба за конституиране на противната страна, не било налице преобразуване на закрития център и прехвърляне на спорното право в течение на производството. Доводите са правно необосновани. Фактически невярно е твърдението на касатора, че е възразил по предприетото от въззивния съд конституиране на въззиваем. От данните по делото е установено...