Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК.

Образувано е по молба на В. М. Г.,М. В. М. и Мариана В. Е., за отмяна на влязло в сила решение № 54 по гр. д.№ 12705 / 2012 год. на І г. о.на СГС. Молителите твърдят, че процесуалният им представител е бил уведомен за постановяването му на 19.01.2015 год., но ги е известил за същото след изтичане преклузивния срок за обжалване на решението, поради което са лишени от възможността да упражнят потестативното си право на жалба, а не разполагат и с право на възстановяване срок за обжалване по чл. 64 ГПК, доколкото процесуалното бездействие на пълномощника им не съставлява „ особено непредвидено обстоятелство „ по смисъла на същата разпоредба.

Ответната страна - ЗАД [фирма] – оспорва молбата за отмяна като неоснователна, тъй като основанието по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК касае осуетено право на защита на страната в хода на самото съдебно производство. Визираните от молителите обстоятелства не попадат в никоя от хипотезите на чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК, като в конкретния случай същите са били надлежно представлявани в производството от двама процесуални представители, при редовното им призоваване за всяко от съдебните заседания.

Молбата за отмяна е допустима, като подадена в срока по чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК, считано от постановяване на самото решение, чиято отмяна се претендира – на 06.01.2015 год.,в който смисъл е ирелевантна датата на действителното му узнаване от молителите – сочена като 07.02.2015 година,

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.

Основанието по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК визира три самостоятелни хипотези, в две от които, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила, страната не е била надлежно представлявана - представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала, макар валидно възникнала, представителна власт /поради оттегляне, отказ /, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна, а в третата хипотеза – когато въпреки липсата на такова нарушение на съдопроизводствените правила от съда, страната не е могла да участва лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.Молителите не визират нарушение на съдопроизводствените правила от съда, поради което първите две хипотези са обективно изключени от обстоятелствената част на молбата. Не е налице и третата хипотеза, тъй като се касае за бездействие на процесуалния представител на молителите, на което съдебната практика безпротиворечиво отрича квалификацията „особено непредвидено обстоятелство„,тъй като е проявление на неположена дължима грижа за водене на делото, респ. на недобросъвестност / за понятието „ особени непредвидени обстоятелства„,употребено и в други разпоредби на ГПК – чл. 64 ал. 2 ГПК,чл. 133 ал. 1 ГПК е налице задължителна съдебна практика – опр. № 707 по ч. т.д.№ 501 / 2012 год. на ІІ т. о. ВКС /.При това се касае за обстоятелство, последващо постановяването на акта, чиято отмяна се иска, поради което и обективно не попада в хипотезиса на чл. 303 ал. 1 т. 5 пр. трето ГПК. Смисълът на извънинстанционният контрол по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК е в гарантиране правото на защита на страната в процеса на формиране на правния резултат, но не следва да се прилага разширително - и досежно гарантиране правото на инстанционен контрол върху влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска.За недопустимостта да се прилага разширително чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК е налице изобилна съдебна практика – в този смисъл реш.№ 142 / 17.12.2009 год. по т. д.№ 486 / 2009 год. на на ІІ т. о. на ВКС, реш. № 410 / 08.07.2010 год. по гр. д. № 979/ 2009 год. на ІV г. о. на ВКС, реш. по т. д.№ 185 / 2011 год. на ТК, ІІ т. о. на ВКС и др.. В напълно идентична на настоящата хипотеза е отречено основание по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК и с решение № 60 по гр. д.№ 1665 / 2010 год. на ІІІ г. о. на ВКС. Лошото процесуално представителство, в нарушение на чл. 43 ал. 2 от Закона за адвокатурата, не съставлява основание по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК дори и когато засяга производството до постановяване на съдебния акт, тъй като контролирането му не е в задълженията на съда и съответно не се явява резултат от нарушение на конкретно съдопроизводствено правило, въвеждащо такава отговорност, а наличието на процесуален представител, надлежно упълномощен от страната, изключва приложението на третата възможна хипотеза.Недобросъвестността при упражняването на представителната власт е съобразима и преценима във вътрешните отношения между представляван и представител, тъй като съставлява нарушение на поетите с договора за правна помощ задължения.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. М. Г.,М. В. М. и Мариана В. Е., за отмяна на влязло в сила решение № 54 по гр. д.№ 12705 / 2012 год. на І г. о.на СГС, на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: