Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от ищеца в производството С. С. П. касационна жалба срещу въззивно решение № 188, постановено на 07. 05. 2014 г. от Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение по гр. д. № 1464 по описа на съда за 2013 г., с което е потвърдено първоинстанционно такова на Старозагорски районен съд, с което на свой ред е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на касатора сумата 11589.39 лв. главница, представляваща незаплатена част от договорно възнаграждение за изпълнение на Договор за подизпълнение от 18. 09. 2006 г. за обект „Преустройство на част от сграда на бивш Партиен дом в библиотека „З. К.“ и законна лихва, считано от 01. 08. 2012 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2903/02. 08. 2012 г. по ч. гр. д. № 4318/2012 г. по описа на Старозагорски районен съд.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, като постановено при нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като се твърди, че от една страна въззивният съд в решението си е приел, че процесният договор между страните е произвел действието си и безспорно по него са извършвани престации и от двете страни (с факта на извършването на възложените на праводателя на касатора от ответника в производството и по касация СМР, респ. – с факта на приемането на работата и изплащането на възнаграждението по договора, включително и на задържаните гаранции за изпълнение, и с изключение само на процесното такова, задържано като гаранция за качество.) Касаторът излага, че въпреки тези си констатации обаче, съдът е приел, че процесният договор е сключен под условие – наличие на плащане от страна на [община] – трето лице за процесния договор и за делото, възложител на възложителя по процесния договор за подизпълнение. Касаторът оспорва така формирания извод на въззивния съд и приложимостта към конкретния случай на разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД с твърдения, че така уговореното не съставлява модалитет на самия договор, който освен че е породил правното си действие (влязъл е в сила), но в голямата си част е и изпълнен. Релевира се и несъобразяване от страна на въззивния съд на възражението на касатора за нищожност на клаузата на чл. 7 от договора в частта „…наличие на плащане от страна на [община].“, като се твърди че същата излиза извън границите на договорната автономия, като противоречаща на закона и добрите нрави, доколкото поставя възникването и изпълнението (изискуемостта) на основно задължение на страна по договора под условие – настъпване на бъдещо несигурно събитие, предполагащо възможност това задължение никога да не стане изискуемо, т. е. насрещната парична престация по договора да не се осъществи. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаването на предявения иск, претендират се разноски.

Противната страна оспорва жалбата, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима.

В конкретния процесен случай по делото са налице законоустановените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Предмет на производството е цедирано на касатора вземане за част от възнаграждение, задържано като гаранция за качество и дължимо на праводателя на касатора (цедент) – изпълнител по договор за подизпълнение на СМР (по правната си същност договор за изработка – чл. 258 и сл. от ЗЗД) на обект, сключен с възложителя по процесния договор – ответника по касация [фирма]. На свой ред, налице е друг договор за изработка, сключен между трети за договора за подизпълнение и за делото лице – [община], като възложител, и изпълнител – гражданско дружество, в което възложителят по процесният договор за подизпълнение и ответник по касация, е страна. Процесният договор за подизпълнение е с предмет извършването на част от работите – предмет на договора между третите за договора и за делото лица – [община] и гражданското дружество, в което ответникът по касация участва. В процесния договор за подизпълнение, от който касаторът черпи правата си (чл. 7) се съдържа уговорка, че изпълнителят (праводател на касатора) има право да получи договореното възнаграждение на база извършените и приети от Възложителя (ответника по касация) работи, след приспадане на всички удръжки и при наличие на плащане от страна на [община]. Според същата разпоредба, част от удръжките са и процесните три процента от стойността на изпълнените работи, които се изплащат след изтичане на най-дългия гаранционен период за работите – предмет на договора, без за тях възложителят да дължи лихва. След изтичането на най-дългия гаранционен срок, ищецът – касатор е претендирал изплащането на задържаните, процесни три процента. Претенцията му е отхвърлена от първоинстанционния съд с мотив, че договорът за подизпълнение е сключен под предвидения в чл. 7 от същия условие – „наличие на плащане от [община]“ – едно бъдещо несигурно събитие, съгл. чл. 25, ал. 1 от ЗЗД, което не е настъпило.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от касатора иск е отхвърлен, като неоснователен, въззивният съд е приел в решаващите си мотиви, че споделя извода на първата инстанция, чедоговорът за подизпълнение от 18. 09. 2006 г. е сключен под предвиденото в чл. 7 от същия условие - “наличие на плащане от страна на [община]”. Въззивният съд излага, че чл. 25 ЗЗД урежда режима на сделките, сключени под отлагателно или прекратително условие, в чл. 7 от процесния договор условието е ясно изразено и прието от страните, а именно наличие на съответно плащане от [община]. Въззивният съд е счел, че съгласно договорното споразумение ответникът поема задължението да извърши плащане под две отлагателни условия: изтичане на най-дългия гаранционен срок съгласно Наредба 2/31. 07. 2003 г. и при наличие на плащане от страна на [община]. По-натам, според въззивния съд, законосъобразен е изводът, че е налице неизискуемост на исковата претенция, доколкото от събраните по делото доказателства категорично се установява, че не е извършвано плащане от страна на [община] на сумата по гаранционния депозит по процесния договор. По релевираните във въззивната жалба правни доводи на касатора за недействителност на уговорката, поставяща плащането от страна на възложителя, на възнаграждението по договор за изработка в зависимост от предварителното изпълнение на задължение към възложителя на трето за договора лице, поради противоречие със закона и с правилата на морала, добрата търговска практика и добросъвестността, въззивният съд не се е произнесъл в мотивите си. Изложил е, че договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили и е намерил за правно ирелевантно искането на жалбоподателя да се тълкува разпоредбата на чл. 7 от договора, като е приел, че същата ясно изразява волята на страните по облигационното правоотношение, а именно - изпълнителят се е съгласил да получи договореното възнаграждение на база извършените, и приети от възложителя работи, след приспадане на всички удръжки, и при наличие на плащане от страна на [община].

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се релевират, като общо основание за такова допускане, въпросите: 1. Договорна клауза, с която страните уговарят, че изпълнението на основно задължение на една от страните, дължимо при настъпило изпълнение на насрещното задължение на другата страна, се поставя под условие - настъпване на едно бъдещо несигурно събитие, следва ли да се цени като условие под което е сключен самия договор и което се отнася до действието му, и съответно приложима ли е разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД, както и конкретно: Договорна клауза, в която се уговаря, че изпълнението на основното задължение на възложителя по договор за изработка (това за заплащане стойността от последния на извършена от изпълнителя работа - чл. 266 ЗЗД) се поставя под условие - настъпване на едно бъдещо несигурно събитие, следва ли да се цени като условие под което е сключен самия договор и което се отнася до действието му, и съответно приложима ли е разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД? 2. Намира ли приложение разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД и следва ли да се счита, че договорът е сключен под условие в случаите, когато условието се отнася до начина на изпълнение на едно от задълженията на едната към другата страна по договора? 3. Задължителна и обвързваща страните съгласно чл. 20а от ЗЗД или нищожна, като противоречаща на закона и добрите нрави, ли е договорна клауза, с която пораждането на една от престациите (основно задължение за една от страните по договора – в частност задължението на възложителя за заплащане стойността на извършената и приета от него работа по договор за изработка) се обвързва с настъпването на едно бъдещо несигурно събитие, зависещо от волята на трето лице? 4. Правноирелевантно ли е искането за тълкуване на договорна клауза, при положение, че е въведено твърдение, че при договаряне на същата страните са излезли извън рамките на договорната автономия? Приложима ли е нормата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД по отношение на възражението на ответника за ненастъпила изискуемост на паричното му задължение към изрядната по договора страна, поради непостъпило плащане от страна на трето незадължено по договора лице, ако между страните е договорено такова условие относно начина на плащане?

Твърди се наличие на допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като се сочи противоречие с приложените и установими от представените по делото доказателства, да са влезли в сила, решения: Решение № 55 от 27. 03. 2013 г. по гр. д. № 379/2012 г. по описа на Окръжен съд [населено място], потвърдено с Решение № 449/03. 10. 2013 г. по т. д. № 643/2013 г. по описа на ПАС - влязло в законна сила, съобразно представените справки; Решение от 01. 11. 2011 г. по т. д. № 56/2011 г. на Окръжен съд [населено място], потвърдено с Решение № 57 от 20. 02. 2012 г. по гр. д. № 1420/2011 г. по описа на ПАС - съгласно приложената справка влязло в законна сила на 21. 04. 2012 г.; Решение № 199 от 20. 04. 2011 г. по т. д. № 609/2010 г. по описа на Окръжен съд - [населено място], потвърдено с Решение № 492 от 31. 10. 2011 г. по т. д. № 726/2011 г. по описа на ПАС, влязло в законна сила на 10. 10. 2012 - определение № 721 от 10. 10. 2012 г. по т. д. № 180/ 2012 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о.

От изложените в касационната жалба основания за касационно обжалване и в приложение, основания за допускане на такова, се извлича релевантният по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, материалноправен въпрос относно това, действителна ли е клауза в договор за изработка, поставяща изпълнението на задължението на възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената и приета работа (чл. 266, ал. 1 от ЗЗД) в зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за договора лице.

Видно от възпроизведените по-горе в настоящите мотиви решаващи изводи на съда в обжалваното решение, въпросът е релевантен по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съобразно разясненията в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., като включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

В случая е налице и твърдяният от касатора допълнителен критерий за селекция на касационната му жалба – този по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 3 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., доколкото правният въпрос, от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с представените от касатора съдебни решения, по отношение на които се установява да са влезли в сила, и в които по същия правен въпрос, обратно на приетото от въззивния съд в обжалваното му решение е прието, че аналогични на предвидената в чл. 7 от процесния договор за подизпълнение, уговорки в договори за изработка, са недействителни.

Поради изложеното и доколкото по делото се установява наличието на заявените от касатора, както основен, така и допълнителен, критерии за допускане на касационно обжалване, то и такова следва да бъде допуснато.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение ОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 188, постановено на 07. 05. 2014 г. от Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение по т. д. № 1464 по описа на съда за 2013 г.

УКАЗВА на касатора С. С. П. в едноседмичен срок да представи по делото доказателства за внесена по сметката за държавни такси на Върховния касационен съд, държавна такса за касационно обжалване в размер на 231,80 лв. с посочване на номера на делото, с предупреждение, че при непредставяне на такива доказателства, производството ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на Председателя на Първо т. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание – при представяне в срок на доказателства за внесена такса за касационно обжалване или, при непредставяне на такива – на състава, за прекратяване.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: