Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.418/4.03.15 по т. д.№.2379/14 на САС, ТО, 5с. – с което е потвърдено решение №.1688/20.09.12 на Софийски градски съд, ТО, VІ-11с., по т. д.№.2331/10 – в отхвърлителната му част и в частта за разноските, както и постановеното по същото дело реш.№.408/13.03.14г. в цялост.

Ответната страна Държавна агенция „Държавен резерв и военно временни запаси”, [населено място], оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за изцяло неоснователни и е потвърдил първоинстанционните решения, с които те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че по делото не е доказано ищецът да е претърпял претендираните вреди под формата на пропуснати ползи – за разликата над присъдената с влязло в сила решение неустойка, уговорена за неизпълнение на процесния договор от 6.10.05г. /чл. 92 ал. 1 изр. 2 ЗЗД/. Посочил е, че е установено, че ищецът е продал на ответника пшеница на фиксирана цена за тон - поради което би получил цената й по договора от 6.10.15г. в случай, че двете страни изпълнят задълженията си по него; договорът не е изпълнен /ищецът не е доставил пшеницата и ответникът не е платил/; не е доказано, обаче, дали вследствие на неизпълнението ищецът е претърпял вреди и дали те са в претендирания размер. Мотивирал се е с това, че приложеният договор от 1.09.05г. не установява по безспорен начин, че визираната в него пшеница е именно тази, която ищецът е продал на ответника по силата на процесния договор от 6.10.05 – за да се приеме, че разликата в покупната цена на двата договора съставлява подлежаща на обезщетяване вреда /договорът е така съставен, че не съдържа задължение на ищеца нито да вдигне стоката, нито да я плати, преди да сключи договор с ответника – напротив, съдържа задължение на подавача да я достави в посочени от ищеца складове на ответника/. Същевременно той е без достоверна дата, а съдържанието му по отношение на цената не е подкрепено с никакви други доказателства. Не е доказано и, че отлагателното условие, под което е сключен договорът от 1.09.05, се е сбъднало, и следователно той не е влязъл в сила и не е могъл да бъде развален с писмото от 18.11.05г. При това положение съдът е приел, че по делото не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, наличието на елементите от фактическия състав на чл. 82 ЗЗД, вкл. увреждането и неговия размер, причинно-следствена връзка, респективно неизпълнение на договора, претендираната вреда. От друга страна неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния за лихви.

Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-т. 3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/.

К. се позовава на основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3, като формулира следния въпрос: „При доказана недобросъвестност на ответната агенция с влезли в сила решения и в хода на съдебното дирене, при наличие на доказателство, което е представено от ищеца с оглед установяване на нанесената му щета, който документ /договор от 1.09.05/ представлява по естеството си частен документ, което доказателство се намира и в ответника, но същият отказва да го представи на съда ведно с цялата преписка, това нарушение не представлява ли достатъчно основание да се приеме, че договорът от 1.09.05г. е с достоверна дата, съдържание и цена на стоката и да се цени като такъв?”

Изведения от касатора въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният въпос от касатора не е общ и абстрактен - какъвто има предвид чл. 280 ал. 1 ГПК. Той е конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по настоящото дело и преценката на доказателства /а отделно от това и няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд/. На него може да се отговори едва с акта по съществото на спора–решението, а не в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби съобразно критериите на чл. 280 ал. 1 ГПК. Предвид изложеното въпросът не съставлява годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед на това и доколкото касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване - без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т. 1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 ГПК не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.418/4.03.15 по т. д.№.2379/14 на САС, ТО, 5с.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: