№ 644

С. 14.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 2721 по описа за 2016г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокурор в Апелативна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 74 от 6.04.2016г. по в. гр. д. № 87/2016г. на Апелативен съд [населено място], с което е отменено решение № 566 от 21.12.2015г. по гр. д.№ 1163/2014г. на Окръжен съд Русе в частта, в която е присъдено в полза на И. М. И. обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 10 000лв. до 20 000лв.,ведно със законната лихва и в частта за разноските над сумата от 145.61лв. вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения на основание чл. 2 ал. 1 т. 4 от З. иск за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение над сумата от 10 000лв. до 20 000лв., ведно със законната лихва считано от 17.07.2014г., като е потвърдено решението в останалата му отхвърлителна част.

К. се позовава на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД? Следва ли при определянето му да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства и съществува ли пряка причинно следствена връзка между увреждането и претендираните вреди? Позовава...