№ 278/14.10.2016 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и втори септември две хиляди и шестнадесета година в състав:Председател: Светлана Калинова

Членове: Камелия Маринова

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3508 по описа за 2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение № 1487/ 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1098/ 2016 г., с което Варненски окръжен съд е оставил без уважение частна жалба срещу определение № 5107/ 10.05.2016 г. по гр. д. 12 141/ 2010 г. на Варненски районен съд, съдържащо отказ М. Г. В. да бъде освободена от заплащане на разноската от 2 600 лв. – възнаграждение за вещите лица по съдебно-оценителна експертиза в производство по приемане под опис на наследството от В. Д. В., разглеждано заедно с делбения иск.

Определението обжалва М. Г. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси (уточнени и конкретизирани съгласно възможността, изведена в т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Когато страната възразява, че съдебната експертизата е недопустим, неотносим или ненужен способ за събиране на доказателства по гражданското дело, но също така е поискала да бъде освободена от заплащане на разноските по заключението, длъжен ли е съдът да се произнесе по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК? Какви са критериите, които съдът прилага, за да прецени основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК и кой е редът, по който го разглежда? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното определение, като обосновава и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационен контрол. По същество се оплаква, че определението е незаконосъобразно....