ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 819

гр.София, 23.02.2026 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №4649 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца С. Г. И., чрез адв. А. П. /надлежно упълномощен/, срещу определение № 17999 от 26.09.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 9194/2025 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б с-в, с което е оставена без уважение частната жалба на С. Г. И. срещу определение № 46545 от 14.11.2024 год., постановено по гр. дело № 60546/2024 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 86 с-в, с което производството е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Районен съд – Варна.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основните доводи са, че следва да се приложи специалната подсъдност по чл. 127, ал. 2 СК, тъй като настоящият адрес на детето е в [населено място], където то посещава и учебно заведение. Безспорно било по делото, че майката се преместила заедно с детето в [населено място] през 2015 год., като те живели там до 10.08.2024 год. Същевременно детето категорично било отказало да се върне в [населено място] и не било налице неправомерно поведение от страна на бащата. Неправилно въззивният съд бил приел, че от значение при преценката по реда на чл. 127, ал. 2 СК е мястото, където била установена обичайната среда на...