ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалба (№ 40160/12) срещу Р. Х. подадена до Съда по член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от гражданка на Босна и Херцеговина, г-жа В. З. („жалбоподателката“), на 30 май 2012 г.

2. Жалбоподателката, която е получила правна помощ, е представлявана от г-н И. Бан, адвокат, практикуващ в Дубровник. Хърватското правителство („Правителството“) е представлявано от своя представител, г-жа Ш. Стажник.

3. Жалбоподателката твърди, по-специално, че не е имала достъп до Върховния съд в нарушение на изискванията на член 6 § 1 от Конвенцията.

4. Жалбата първоначално е разпределена на Първо отделение на Съда (член 52 § 1 от Правилника на Съда). На 27 март 2015 г. председателят на Първо отделение решава да уведоми Правителството за жалбата на жалбоподателката, а останалата част от жалбата е обявена за недопустима съгласно член 54 § 3 от Правилника на Съда. На 1 септември 2015 г. Съдът променя състава на своите отделения (член 25 § 4). Настоящата жалба така е възложена на новосформираното Второ отделение (член 52 § 1). На 6 септември 2016 г. Състав на това отделение, състоящ се от И. К. Ю. Л. П. Л. В. Г. К. Т. Й. Ф. К. и Ж. Р. съдии, и С. Н. секретар на отделение, постановява решение. Съставът единодушно обявява за допустима жалбата относно правото на достъп до съд по член 6 § 1 от Конвенцията, а останалите оплаквания на жалбоподателката за липса на справедливост на производството – за недопустими. С мнозинство постановява, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията. Особеното мнение на съдиите Леменс, Грицко и Раварани е приложено към решението.

5. На 11 януари 2017 г. Правителството поисква предаване на делото на Големия състав в съответствие с член 43 от Конвенцията. На 6 март 2017 г. панелът на Големия състав удовлетворява това искане.

6. Съставът на Големия състав е определен съгласно разпоредбите на член 26 §§ 4 и 5 от Конвенцията и член 24 от Правилника на Съда. На окончателните разисквания А. П. заместник-съдия, замества Н. Ц. която не може да участва в по-нататъшното разглеждане на делото (член 24 § 3).

7. Жалбоподателката и Правителството подават становища (член 59 § 1) по същество на делото. Правителството на Босна и Херцеговина е уведомено за правото си да се намеси (член 36 § 1 от Конвенцията и член 44 §§ 1 и 4), но не се възползва от това право.

8. Публично изслушване е проведено в Сградата за правата на човека, Страсбург, на 12 юли 2017 г. (член 59 § 3).

П. С. се явяват:

Присъства и жалбоподателката. Съдът изслушва изложенията на г-н Бан, жалбоподателката и г-жа Стажник, както и отговорите на г-н Бан, г-жа Стажник, г-жа Катич и г-жа Конфорта на въпроси от съдиите.

ФАКТИ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

9. Жалбоподателката е родена през 1959 г. и живее в Биела (Черна гора).

10. На 29 септември 1992 г. тъстът на жалбоподателката, Ву.З., представляван от съпругата си К.З., сключва договор с Ф.О. и Х.А. за размяна на къщата си в Дубровник срещу къща в Требине (Босна и Херцеговина).

11. Ву.З. умира на неустановена дата между 2001 г. и 2002 г.

12. На 14 август 2002 г. съпругът на жалбоподателката М.З., който е син на Ву.З., представляван от определен М.Ч. от Х. Н. (Черна гора), подава граждански иск в Общинския съд в Дубровник (Općinski sud u Dubrovniku) срещу наследниците на Ф.О. и Х.А., искайки договорът за размяна на къщите да бъде обявен за нищожен и да получи владението върху къщата в Дубровник. М.Ч. е практикуващ адвокат в Черна гора.

13. М.З. твърди, че договорът е съдържал невярна информация относно правния статут на къщата в Требине и че К.З. не е имала необходимото разрешение да подпише такъв договор. Той твърди също, че договорът е подписан под принуда поради обстоятелства, произтичащи от войната в Хърватия. Заявява също, че разликата в стойността на разменените имоти е непропорционална, тъй като къщата в Дубровник струва около 250 000-300 000 евро (EUR), а къщата в Требине – около 80 000-90 000 евро. Накрая, той подчертава, че за него е било невъзможно да узакони собствеността си върху къщата в Требине поради нередностите в договора.

14. В своя иск М.З. посочва стойността на предмета на спора (vrijednost predmeta spora) на 10 000 хърватски куни (HRK) (приблизително 1 300 евро по онова време).

15. На 16 август 2002 г. Общинският съд в Дубровник (по-нататък: „Общинският съд“) поканва М.З. да изясни обстоятелствата, свързани с неговото правно представителство, по-специално като представи валидно пълномощно, и да представи някои допълнителни документи относно своя иск.

16. Първо заседание по делото е проведено на 3 март 2003 г. На това заседание Общинският съд в Дубровник нарежда на М.З. да представи документи, удостоверяващи качеството му на наследник на Ву.З.

17. След това заседание страните разменят книжа и документални доказателства, изискани от Общинския съд.

18. На заседание от 13 декември 2004 г. ответниците настояват, че въпросът за представителството на М.З. от М.Ч. трябва да бъде изяснен. Последният заявява, че повече няма да представлява М.З., който ще упълномощи адвокат в Хърватия да го представлява.

19. Проведено е още едно заседание на 1 февруари 2005 г. М.З. е представляван от И.Б., адвокат, практикуващ в Дубровник (който представлява и жалбоподателката в настоящото производство пред Съда). На заседанието адвокатът И.Б. поправя някои канцеларски пропуски в гражданския иск и повтаря аргументите за обявяване на договора за нищожен, изложени в гражданския иск, а именно, че договорът е подписан под принуда, че правният статут и собствеността върху къщата в Требине не са били правилно посочени и че е налице непропорционална разлика в стойността на имотите. В отговор на въпрос от съдията по делото относно валидността на пълномощното, издадено от Ву.З. на съпругата му К.З. (вж. параграфи 10 и 13 по-горе), И.Б. подчертава, че не смята това пълномощно за недействително, тъй като оригинал е депозиран в съответния регистър. Ответниците оспорват изложените от името на М.З. аргументи на основание, че няма основания за обявяване на договора за нищожен.

20. На заседание от 6 април 2005 г. адвокатът И.Б. обяснява, че след края на това заседание вече няма да представлява М.З., който в бъдеще ще бъде представляван от жалбоподателката (неговата съпруга). На същото заседание И.Б. представя два документа. В първия иска валидността на пълномощното, издадено от Ву.З. на съпругата му К.З. (вж. параграфи 10, 13 и 19 по-горе), да бъде разгледана на основанията, че има съмнения относно неговата автентичност. В същия документ той иска да бъде издадена предварителна мярка (забрана), предотвратяваща всякакво разпореждане със спорния имот. Във втория документ обяснява, че стойността на предмета на спора е била определена твърде ниско и посочва новата стойност на предмета на спора на 105 000 хърватски куни (приблизително 14 160 евро по онова време).

21. На същото заседание ответниците оспорват твърдението, че има проблем с валидността на пълномощното, посочвайки, че на заседание, проведено на 1 февруари 2005 г., И.Б. не е оспорвал тази валидност. Ответниците възразяват и срещу искането за забрана. Накрая, те възразяват срещу промяната на стойността на предмета на спора, твърдейки, че тя е увеличена само за да се даде възможност на ищеца да подаде касационна жалба.

22. След изслушване на пледоариите на страните, Общинският съд разпитва ответниците като свидетели. След техния разпит, по искане на М.З., Общинският съд в Дубровник отлага заседанието, за да се сдобие с оригинала на оспореното пълномощно, и запазва решението си относно искането за забрана. Не е взето решение относно промяната на стойността на предмета на спора.

23. На 25 април 2005 г. Общинският съд нарежда на М.З. да заплати съдебни такси в размер на 1 400 хърватски куни (приблизително 190 евро по онова време) за подаване на гражданския иск. Той оценява таксите, като се позовава на стойност на спора, определена на 105 000 хърватски куни.

24. На заседание от 13 септември 2005 г. Общинският съд разглежда материалите по делото, след което закрива заседанието.

25. С решение от 27 септември 2005 г. Общинският съд отхвърля иска на М.З. и искането за забрана. Той констатира, че въпреки многократните опити да призове М.З. на заседание, той не се явява, без да представи уважителни причини. Освен това, с оглед на аргументите на страните, включително по въпросите относно пълномощното, въз основа на което е сключен договорът, той не намира основания да се съмнява във валидността на договора. Общинският съд нарежда на М.З. да понесе всички съдебни разноски, включително разноските на насрещните страни, в размер на 25 931.10 хърватски куни (приблизително 3 480 евро по онова време). Той оценява разноските по производството, като се позовава на стойността на предмета на спора, посочена на заседанието от 6 април 2005 г., а именно 105 000 хърватски куни. Съответната част от решението гласи следното:

„... [Р]азходите по производството са присъдени на ответниците [и оценени] съгласно ... стойността на спора, посочена от ищеца (105 000 хърватски куни (стр. 58 [от делото]), която този съд е приел.“

26. На 12 декември 2005 г. първоинстанционният съд нарежда на М.З. да заплати съдебни такси в размер на 1 400 хърватски куни за решението. Той също оценява тези такси, като се позовава на стойност от 105 000 хърватски куни за спора.

27. С решение от 1 октомври 2009 г. Окръжният съд в Дубровник (Županijski sud u Dubrovniku; по-нататък: „Окръжният съд“) отхвърля жалба на М.З. и потвърждава първоинстанционното решение. Съответната част от това решение гласи следното:

„С оглед на факта, че [първоинстанционното решение] е оспорено изцяло, включително и решението за разноските по производството, и въпреки че жалбата не е конкретизирана в това отношение, [следва да се отбележи, че] решението за разноските по производството е основано на приложимия закон и са предоставени адекватни мотиви.“

28. На 24 май 2010 г. М.З. подава касационна жалба (revizija) до Върховния съд, оспорвайки констатациите на по-долните съдилища.

29. На 7 октомври 2010 г. М.З. умира. Производството е поето от съпругата му В. З. жалбоподателката, като негова наследница.

30. С решение от 30 март 2011 г. Върховният съд обявява касационната жалба за недопустима ratione valoris, установявайки, че стойността на предмета на спора е под законовия праг от 100 000 хърватски куни (приблизително 13 500 евро по онова време). Той постановява, че приложимата стойност на предмета на спора е тази, посочена в исковата молба на ищеца по гражданското дело. Съответната част от това решение гласи следното:

„По отношение на раздел 40 (3) от Закона за гражданския процес, ако в ситуация, посочена в подраздел 2, е очевидно, че стойността на предмета на спора, посочена от ищеца, е твърде висока или твърде ниска, така че възниква въпрос относно компетентността по същество, състава на съда, вида на производството, правото на подаване на касационна жалба, упълномощаването за представителство или разноските по производството, съдът, служебно или по възражение на ответника, най-късно на подготвителното заседание или, ако не е проведено подготвително заседание, на първото заседание по същество преди ответникът да е започнал състезателна защита по същество на делото, бързо и по подходящ начин проверява точността на посочената стойност и с решение, срещу което не се допуска отделна жалба, определя стойността на предмета на спора.

От това следва, че когато един иск не се отнася до парична сума, ищецът е длъжен да посочи съответната стойност на предмета на спора в гражданския иск, след което на ищеца не е разрешено да променя [посочената] стойност на спора. Само съд може да определи стойността на предмета на спора, служебно или ако ответникът повдигне възражение, ако установи, че стойността, посочена в гражданския иск, е твърде висока или твърде ниска, най-късно на подготвителното заседание или, ако не е проведено подготвително заседание, на основното заседание преди разглеждането по същество.

В настоящия случай стойността на предмета на спора, посочена в исковата молба, е 10 000 хърватски куни.

По-късно, на заседанието от 6 април 2005 г., представителят на ищеца посочва стойността на предмета на спора на 105 000 хърватски куни, считайки, че тя е била посочена твърде ниско в гражданския иск. Въпреки това, ищецът не е изменил иска едновременно с това. Първоинстанционният съд не е приел решение за нова стойност на спора, тъй като не са били изпълнени процесуалните изисквания по раздел 40 (3) от ЗГП [Закона за гражданския процес].

От това следва, че съответната стойност на предмета на спора е тази, посочена от ищеца в гражданския иск, а именно 10 000 хърватски куни, тъй като на ищеца не е било разрешено да променя посочената стойност, ако не е изменил иска си едновременно с това.“

31. С решение от 10 ноември 2011 г. Конституционният съд накратко обявява конституционна жалба на жалбоподателката, оплакваща се, inter alia, от липса на достъп до Върховния съд, за недопустима на основания, че делото не повдига конституционни въпроси. На 30 ноември 2011 г. той връчва решението си на представителя на жалбоподателката.

II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

A. Приложимо вътрешно право

1. Конституция

32. Съответните разпоредби на Конституцията на Р. Х. (Ustav Republike Hrvatske, Държавен вестник № 56/1990, 135/1997, 8/1998 (пречистен текст), 113/2000, 124/2000 (пречистен текст), 28/2001 и 41/2001 (пречистен текст), 55/2001 (поправка), 76/2010, 85/2010 и 5/2014; „Конституцията“) гласят следното:

„При определянето на своите права и задължения ... всеки има право на справедливо разглеждане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, установен със закон.“

„(1) Върховният съд на Р. Х. като най-висш съд, осигурява последователно прилагане на закона и равенство в неговото прилагане.

...”

2. Закон за гражданския процес

33. Съответните разпоредби на Закона за гражданския процес (Zakon o parničnom postupku, Държавен вестник № 53/1991, 91/1992, 112/1999, 81/2001, 117/2003, 88/2005, 84/2008, 96/2008 и 123/2008), в сила към съответния момент, предвиждат:

„(1) Когато стойността на предмета на спора (vrijednost predmeta spora) е от значение за установяване на компетентност, състава на съда, правото на подаване на касационна жалба и в други случаи, предвидени в този закон, само стойността на основния иск се счита за стойност на предмета на спора. ...“

„...

(2) ... когато искът не се отнася до парична сума, съответната стойност е стойността на предмета на спора (vrijednost predmeta spora), посочена от ищеца в гражданския иск (u tužbi).

(3) Ако в ситуация, посочена в подраздел 2, е очевидно, че стойността на предмета на спора, посочена от ищеца, е твърде висока или твърде ниска, така че възниква въпрос относно компетентността по същество, състава на съда, вида на производството, правото на подаване на касационна жалба, упълномощаването за представителство или разноските по производството, съдът, служебно или по възражение на ответника, най-късно на подготвителното заседание или, ако не е проведено подготвително заседание, на първото заседание по същество преди ответникът да е започнал състезателна защита по същество на делото, бързо и по подходящ начин проверява точността на посочената стойност и с решение, срещу което не се допуска отделна жалба, определя стойността на предмета на спора.

...”

„(1) Страните могат да предприемат процесуални действия лично или чрез представители, но съдът може да покани страна, която има представител, да се изкаже лично пред съда относно фактите, които трябва да бъдат установени в производството.

(2) Представлявана страна винаги може да се яви лично пред съда и да дава изявления заедно със своя представител.“

„(1) Само адвокат може да представлява страна като представител, освен ако законът не предвижда друго.

(2) Страна може да бъде представлявана от лице като представител, което е в трудово правоотношение с нея, ако тя има пълна дееспособност.

(3) Страна може да бъде представлявана от роднина по права [низходяща или възходяща] линия на родство, брат, сестра или брачен партньор, ако той или тя има пълна дееспособност и ако не практикува право без лиценз.“

„(1) Ако като представител се яви лице, което не може да бъде представител съгласно разпоредбите на раздел 89а от този закон, съдът предотвратява по-нататъшното представителство на това лице и информира страната за това.

...

(3) Ако се установи, че представител, който не е адвокат, не е способен да изпълнява това задължение, съдът предупреждава страната за последствията, които могат да настъпят в резултат на неадекватно представителство.“

„(1) Гражданският иск трябва да съдържа конкретно искане относно основния иск и инцидентните искове, фактите, на които ищецът основава иска си, доказателства в подкрепа на тези факти и друга информация, която трябва да бъде приложена към всяко подаване (член 106).

(2) Когато компетентността, съставът на съда, видът на производството, правото на подаване на касационна жалба, упълномощаването за представителство или правото на заплащане на разноски зависят от стойността на предмета на спора, а предметът на иска не е парична сума, ищецът посочва в гражданския иск стойността на предмета на спора. ...“

„(1) Ищецът може да измени гражданския иск до приключване на основното съдебно заседание.

(2) След връчване на гражданския иск на ответника, съгласието на ответника е необходимо за изменения на гражданския иск; но дори и ако ответникът възразява, съдът може да допусне изменението, ако счете, че то би било целесъобразно за окончателното разрешаване на отношенията между страните.

(3) Счита се, че ответникът се е съгласил с изменението на гражданския иск, ако започне състезателна защита въз основа на изменения граждански иск, без предварително да е възразил срещу изменението. ...“

„(1) Изменението на гражданския иск е изменение на идентичността на гражданския иск, увеличаване на съществуващ иск или подаване на друг иск в допълнение към съществуващия.

...

(3) Гражданският иск не се счита за изменен, ако ищецът е променил правното основание на гражданския иск, ако е намалил гражданския иск или ако е променил или коригирал определени изявления, така че гражданският иск не е променен.“

„(6) Когато този закон предвижда, че страната може ... да предприеме [процесуално] действие докато ответникът на основното съдебно заседание не е започнал състезателна защита по същество на делото, такова ... [действие] може да бъде предприето докато ответникът не приключи своя отговор на иска на [ищеца].“

„(1) Страните могат да подадат касационна жалба срещу второинстанционно решение:

1. ако стойността на спора в оспорената част от решението надвишава 100 000 хърватски куни ...

(2) В случаите, когато страните не могат да я подадат съгласно разпоредбата на параграф 1 от този раздел, страните могат да подадат [извънредна] касационна жалба срещу второинстанционно решение, ако решението по спора зависи от разрешаването на съществен или процесуален въпрос, който е важен за осигуряване на последователно прилагане на закона и равенството на гражданите ...“

„(1) Второинстанционното решение, посочено в раздел 382(1) от този закон, може да бъде оспорено чрез подаване на касационна жалба на следните основания:

1. за съществена грешка в производството [пред първоинстанционния съд] ...;

2. за съществена грешка в производството пред второинстанционния съд;

3. за грешки в прилагането на приложимото материално право.

...”

„[Недопустима] касационна жалба се отхвърля от [Върховния съд] ...“

„[Върховният съд] отхвърля касационната жалба с решение, ако установи, че основанията, на които тя се базира, не са налице.“

„(1) Ако установи [съответните] процесуални нарушения ..., [Върховният съд] с решение отменя изцяло или частично решението както на второинстанционния, така и на първоинстанционния съд, или само решението на второинстанционния съд и връща делото за ново разглеждане ... “

„(1) Ако [Върховният съд] установи, че материалното право не е било правилно приложено, той приема касационната жалба и изменя обжалваното решение ...“

3. Закон за съдебните такси

34. Съответните разпоредби на приложимия Закон за съдебните такси (Zakon o sudskim pristojbama, Държавен вестник № 74/1995, 57/1996, 137/2002 и 26/2003 – пречистена версия) гласят следното:

„(1) Съдът освобождава от заплащане на съдебни такси страна, която не може да ги плати поради общото си финансово състояние без вредни последици за необходимото издържане на себе си и семейството си.

...

(3) При постановяване на решението съдът взема предвид всички обстоятелства, включително стойността на предмета на спора, броя на лицата, които страната издържа, доходите на страната и нейното семейство.“

„(1) Стойността на предмета на имуществен спор относно собствеността върху недвижим имот се определя съгласно пазарната стойност на спорния имот ...“

„(1) Срещу известие, разпореждане или предупреждение за заплащане на такса, страната може, в срок от три дни от деня, когато е била информирана за това или когато [известието, разпореждането или предупреждението] ѝ е връчено, да подаде възражение до първоинстанционния съд. ...“

„(1) Лице, което е платило такса, която изобщо не е трябвало да плаща, или е платило повече от предписаната сума, както и лице, което е платило такса за съдебно действие, което никога не е било извършено, има право на връщане на таксата. ...“

„(1) Искане за връщане на таксата се подава до първоинстанционния съд в срок от деветдесет дни от момента, когато таксата е била неправомерно платена ...

(2) Връщането на таксата не може да бъде поискано след изтичане на срок от една година от момента, когато таксата е била платена.“

B. Приложима вътрешна практика

1. Върховен съд

35. В Решение № Rev-2836/1990 от 27 януари 1991 г. Върховният съд установява следното:

„Възражението в касационната жалба, че недвижимият имот би имал по-висока стойност от посочената в гражданския иск и че поради това решенията на по-долните съдилища са незаконосъобразни, не може да бъде прието, защото, дори ако се приеме, че [този] аргумент относно стойността на недвижимия имот е правилен, това не е от значение на този етап от производството.

Причината е, че стойността на предмета на спора е посочена от самия ищец (това е негово право) и това представлява съответната стойност на предмета на спора (раздел 40 (2) от Закона за гражданския процес [наричан по-нататък: ЗГП]).

Съдът приема без проверка посочената стойност на предмета на спора (и му е разрешено да [проверява стойността] до определен етап от производството – подготвително заседание или основно заседание, но преди ответникът да е започнал състезателна защита по делото) и ответникът не възразява срещу посочената стойност на предмета на спора в своя отговор на гражданския иск и на подготвителното заседание той започва състезателна защита по делото. Следователно, след приключване на подготвителното заседание, стойността на предмета на спора вече не може да бъде определяна от страните или от съда.

...

Констатацията [на по-долния съд], че посочената стойност на предмета на спора не е задължително да съответства на стойността на спорния имот, също е правилна.

...”

36. Съответната част от Решение № Rev-62/1994-2 от 23 февруари 1994 г. гласи:

„В хода на производството гражданският иск е разширен, така че да включи нови ответници, обаче, самото разширяване на гражданския иск и искането, което остава същото по отношение на всички ответници, не създава правно разрешение за ищците да променят стойността на предмета на спора, тъй като ответниците по смисъла на раздел 196, параграфи 2 и 3 от ЗГП, които разширеният граждански иск включва с тяхно съгласие, трябва да приемат делото в състоянието, в което е към момента на тяхното влизане в него, и предвид че ищците не са били упълномощени да променят стойността на предмета на спора, тъй като не е имало обективна промяна на исковете (и към момента, когато ответниците са влезли в спора, стойността на предмета на спора все още е била 30 000.00 динара [валута, използвана преди в Хърватия]), тази стойност остава единствената релевантна стойност за въпроса за допустимостта на касационната жалба по това правно дело.

... [К]асационна жалба по това правно дело би била допустима, ако определената стойност на предмета на спора за исковете надвишава сумата от 50 000.00 динара - HRD, обаче, предвид че определената стойност на предмета на спора е възлизала на 30 000.00 тогава динара - HRD, стойността на предмета на спора, определена по такъв начин, независимо от въпроса за разделянето на иска по отношение на всички страни в тези производства, показва недопустимостта на касационната жалба.“

37. В Решение № Rev-538/03 от 4 март 2004 г. Върховният съд заявява:

„Уточняването на иска и разширяването на иска към нов ответник ... не е обективно изменение на гражданския иск по смисъла на раздел 191 от ЗГП и следователно допустимостта на касационната жалба се определя въз основа на стойността на предмета на спора, посочена в [първоначалния] граждански иск ...“

38. Съответната част от Решение № Rev-20/06-2 от 11 април 2006 г. предвижда:

„Ищецът, по смисъла на раздел 40, параграф 2 от ЗГП, определя стойността на предмета на спора на 10 000.00 хърватски куни, така че, въпреки че ответниците възразяват срещу определената стойност на предмета на спора, първоинстанционният съд не действа в съответствие с раздел 40, параграф 3 от ЗГП и не определя стойността на предмета на спора с [отделно] решение.

Въпреки това, в подаване от 23 април 2001 г. ... ищецът определя стойността на предмета на спора на 30 000.00 хърватски куни, но тъй като тя не е изменила гражданския иск едновременно с това, тя не е била упълномощена впоследствие да промени стойността на предмета на спора, която е била определена в гражданския иск.

Следователно се приема, че стойността на предмета на спора в този случай е 10 000.00 хърватски куни.“

39. В Решение № Rev-694/07-2 от 19 септември 2007 г. Върховният съд заявява:

„Съгласно разпоредбата на раздел 40, параграф 3 [от ЗГП], която е била в сила по време на подаване на гражданския иск на 1 октомври 1996 г. и по време на постановяване на първоинстанционното решение на 5 юни 2001 г. и която е трябвало да бъде приложена, стойността на предмета на спора, когато искът не се отнася до парична сума, може да бъде проверена и променена от съда само на подготвителното заседание, или ако такова не е проведено, то на първото заседание по същество преди започване на разглеждането по главното дело.

Противно на посоченото, в този конкретен случай ищецът определя новата стойност на предмета на спора на 100 000.00 хърватски куни с подаване от 21 август 2000 г., за което тя не е била упълномощена, и дори съдът издава отделно решение на 2 март 2007 г. ... определящо новата стойност на предмета на спора на 100 000 хърватски куни.

Предвид че, въз основа на гореизложеното, стойността на предмета на спора е била обвързана с [първоначално определената стойност от] 1 000 хърватски куни, по-нататъшните действия на ищеца и съдията относно промените в стойността на предмета на спора нямат процесуалноправно действие.“

40. Съответната част от Решение № Rev-798/07-2 от 5 февруари 2008 г. гласи следното:

„Фактът, че Общинският съд в Загреб на съдебното заседание от 21 февруари 2003 г. е определил, че стойността на предмета на спора възлиза на 150 000.00 хърватски куни, означава, че съдът е действал в противоречие с раздел 40, параграф 3 от ЗГП, който гласи, че съдът служебно или по възражение на ответника, най-късно на подготвителното заседание, или ако такова не е проведено, то на първото заседание по същество, преди ответникът да е започнал състезателна защита по същество на делото, бързо и по най-подходящ начин, изследва точността на определената стойност и с решение, срещу което не се допуска отделна жалба, определя стойността на предмета на спора.

Следователно, след като в този случай е проведено подготвително заседание, първоинстанционният съд вече не е имал възможност да определи стойността на предмета на спора и поради това се счита, че стойността по това правно дело е [първоначално определените] 2 900.00 хърватски куни.

Тъй като стойността на предмета на спора не надвишава 100 000.00 хърватски куни, касационната жалба е недопустима...”

41. Съответната част от Решение № Rev-320/2010-2 от 8 септември 2011 г. предвижда:

„... [П]ървоинстанционният съд не определя стойността на предмета на спора след възражение на ответника на първото съдебно заседание, преди което ответникът е започнал състезателна защита по същество на делото ... Следователно, първоинстанционният съд не е действал по смисъла на раздел 40, параграф 3 от ЗГП, поради което стойността на предмета на спора е била установена, тъй като ищецът е определил стойността на 101 000.00 хърватски куни в своя граждански иск, независимо от факта, че първоинстанционният съд е решил относно стойността на предмета на спора след приключване на съдебното заседание след възражението на ответника.

Съгласно раздел 40, параграф 3 от ЗГП, съдът може служебно или след възражение на насрещната страна, ако се съмнява в точността на определената стойност на предмета на спора, да провери и определи стойността на предмета на спора, но само на подготвителното заседание или ако такова не е проведено, то на първото заседание по същество, преди ответникът да е започнал състезателна защита по същество на делото. Това означава, че след това стойността на предмета на спора, определена в гражданския иск, не може да бъде променена от съда или ищеца, поради което стойността на предмета на спора е била установена ...“

42. В Решение № Rev 648/10-2 от 23 януари 2013 г. Върховният съд постановява следното:

„Съдът не се е произнесъл по възражението на ответника [относно стойността на предмета на спора, посочена в гражданския иск] и в това отношение ответникът не е обжалвал първоинстанционното решение. Следователно, съгласно искането за издаване на документ за собственост, стойността на предмета на спора е 10 000.00 хърватски куни, стойността, определена от ищеца в гражданския иск.“

43. Гореизложеният подход на Върховния съд е следван и в други дела, по-специално: Rev-2323/90 (24 януари 1991 г.); Rev-538/03 (4 март 2004 г.); Gzz-140/03 (21 април 2004 г.); Revr-507/03 (2 юни 2004 г.); Revt-72/07 (4 юли 2007 г.); Rev-1525/09-2 (8 юни 2011 г.); Rev-287/11-2 (14 декември 2011 г.); Rev-X-848/14 (24 февруари 2015 г.); и Rev-x-916/