ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 525

Гр. София, 19.02. 2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО Т.О. в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска к. ч.т. д. № 231 по описа за 2026г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Беркут корпорейшън“ ЕООД чрез адв. К. С., срещу определение № 22136/07.11.2025г., постановено по ч. гр. д. №11593/2025г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба с вх. № 120269/15.10.2025г. от „Б. К. ЕООД срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение № 885 от 31.07.2025г. за заличаване на възбрана, наложена по изпълнително дело № 20258050400013 на ЧСИ С. Н., рег. № 805 на КЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се изтъква, че СГС вместо по наведените оплаквания за недопустимост на обжалвания отказ, се е произнесъл по факти, които не са посочени от молителя. Жалбоподателят сочи, че той не е твърдял, че са налице обстоятелства за заличаване на възбраната по чл. 31 от Правилника за вписванията /ПВ/. Счита, че съдията по вписванията е дал грешна правна квалификация на искането му, в нарушение на диспозитивното начало и това не е отчетено от СГС. Според жалбоподателя в нарушение на служебното си задължение, съдията по вписванията е допуснал вписване на възбрана, без да провери дали по партидата му е вписан актът за собственост на имота. Не оспорва, че вписването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание, но твърди, че без то да е осъществено, няма противопоставимост на третите лица. По подробно изложените доводи претендира отмяна на определението, обезсилване на отказа на съдията по вписванията, както и присъждане на направените разноски.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният жалбоподател се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Следва ли квалификацията на спорното право да бъде определяна въз основа на наведени от жалбоподателя обстоятелства, а не при подмяна на правопораждащите факти, променяйки предмета на спора и обхвата на търсената защита?, който въпрос сочи, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 2/29.02.2012г. по т. д. №2/2011г. на ОСГТК на ВКС, решение №45/20.04.2010г. по т. д. №516/2009г. на 2 т. о. на ВКС, решение №66/27.04.2015г. по гр. д. №3693/2015г. на 3 г. о. на ВКС и др.; 2. „Следва ли възбраната, наложена върху имота като обезпечителна мярка да бъде вписана по партидата на длъжника и неговия акт за собственост? В. възбрана преди вписването на акта за собственост на длъжника противопоставима ли е на трети лица?“, който въпрос се поддържа, че е от значение за правилното прилагане на закона и развитие на правото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че Службата по вписванията - [населено място] е била сезирана с молба от „Б. К. ЕООД, с която е поискано заличаване на възбрана върху следния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда, представляващ Ателие № 2, с площ 106,78 кв. м. находящо се в област София-град, Столична община, [населено място], ул. „Маринковица“ № 29, вх. Б, с прилежащо мазе № 2 и със съответните идеални части от общите части на сградата. Възбраната е наложена по изпълнително дело № 20258050400013 на ЧСИ С. Н., с район на действие ОС - [населено място], рег. № 805 на КЧСИ, по което молителят е длъжник. Съдът е отчел, че с представено с молбата определение вх. рег. № 505 от 05.05.2025г. на съдия по вписванията към СВ - [населено място] е отказано вписването на решение № 260297/27.07.2023 г. на СГС за обявяване на окончателен на предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот за същия имот.

Въззивният съд е посочил, че не е налице противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на определението на съдията по вписванията, като е изтъкнал, че разпоредбите на чл. 31 и чл. 32а от Правилника за вписванията са общи и касаят съответно заличаване на възбрани и обжалване на отказ, издаден от съдията по вписванията. СГС е приел, че е без значение дали жалбоподателят изрично се е позовавал на тези разпоредби, тъй като съдът следва да квалифицира исканията на страните и да ги подведе под съответния процесуален ред, като не е обвързан от предложената от страната правна квалификация.

СГС е изтъкнал, че определението следва да бъде потвърдено, тъй като съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ПВ заличаването на вписана възбрана става или по нареждане на органа, който я е наложил, респ. пред който е представено обезпечението, или по заявление на заинтересованото лице, към което се прилага удостоверение от надлежния орган, че вписването може да се заличи, т. е. наличието на изразена от компетентното лице воля е условие за заличаване на възбраната. Въззивният съд е приел, че съдията по вписванията не може да разрешава спорове, поради което не би могъл да контролира дейността на съдебния изпълнител и да извършва проверка за наличието на предпоставките за налагане и вписване, респ. за заличаване на възбраната по горепосоченото изпълнително дело. СГС е изложил, че фактът, че придобивното основание на жалбоподателя не е вписано, не е обстоятелство, което може да се подведе под допустимите основания за отказ, посочени в ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е изтъкнал, че въпросът за наличието на предпоставките за налагането на възбраната следвало да бъде разрешен в производство по обжалване на актовете на съдебния изпълнител, а не от съдията по вписванията. СГС е отбелязал и че вписването на придобивното основание на жалбоподателя - решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, има единствено оповестително, но не и конститутивно действие, поради което е допустимо вписването на възбрана върху имота по личната партида на приобретателя, независимо, че не е вписано придобивното му основание. С така изложените мотиви е потвърдил отказа на съдията по вписванията.

ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, представено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, тъй като не се установява вероятност атакуваният съдебен акт да е нищожен или недопустим. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в Тълкувателното решение, жалбоподателят е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът може само да го конкретизира и уточни, но не и да го изведе от изложението към касационната жалба.

Първият поставен от жалбоподателя процесуален въпрос относно квалификацията на спорното право не може да обуслови допускането на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че без значение дали молителят е посочил конкретните разпоредби от Правилника за вписванията, правната квалификация на искането на страната следва да бъде дадена от органа, който е сезиран. Горното разрешение е съобразено със спецификата на конкретното производство, което е охранително и едностранно, а не исково. Посочената от жалбоподателя каузална практика на ВКС е неотносима в случая. Съдията по вписванията е бил сезиран с искане за заличаване на вписана възбрана. Редът за вписване на възбрана върху недвижим имот е уреден в чл. 6, чл. 24 и чл. 26 от Правилника за вписванията, в които текстове са посочени изчерпателно изискващите се данни относно недвижимия имот, който се поставя под възбрана, и тези за кредитора и длъжника. Вписването на възбраните се заличава по реда, предвиден в чл. 31 и 32 от Правилника за вписванията, както и по реда на чл. 90 ЗКИР, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Заличаването се извършва след успешно проведен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК / в този смисъл е налице практика на ВКС, обективирана в решение № 692/30.03.2011 г., постановено по гр. д. № 1934/2010 г., 3г. о. и мн. др./ или по реда на чл. 90 ЗКИР, като предмет на иска е самото вписване, включително дали са спазени правилата за вписване, предвидени в Правилника за вписванията и ЗКИР / в този смисъл определение № 304/27.06.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2821/2013 г. 1 г. о. на ВКС, определение № 356/19.12.2016г. по ч. гр. д. №5250/2016г., 1 г. о. на ВКС и др./. В съответствие с горецитираната практика въззивният съд с обжалвания акт е приел, че съдията по вписванията не може да разрешава спорове и да извършва проверка за наличието на предпоставките за налагане и вписване на процесната възбрана в производството по молба за нейното заличаване. Изтъкнатите от молителя твърдения за неправилно вписване на възбраната преди вписване на решението по конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и нейната противопоставимост не са предмет на охранителното производство пред Служба по вписванията при СРС и не биха могли да бъдат разгледани в същото. След като е бил сезиран с искане за заличаване на възбраната, съдията по вписванията е могъл единствено да прецени предпоставките за това с оглед приложимите разпоредби на Правилника за вписванията, което е и направил, независимо от изложените от молителя факти. С оглед горното не се установява допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което се е позовал жалбоподателят.

Вторият поставен в изложението въпрос не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд. СГС само като допълнение на аргументацията си, че доводите на молителя относно това дали е допуснато нарушение при вписване на самата възбрана са извън предмета на едностранното охранително производство пред Служба по вписванията към СРС, е посочил и какво е правното действие на конститутивното решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и съответно последиците от неговото вписване или не по имотната партида. Съдията по вписванията не би могъл да преценява противопоставимост на наложената възбрана при искане за нейното заличаване, като евентуалното наличие на такъв правен спор следва да се разреши с участието на всички заинтересовани страни. Следва да се отбележи и че по въпроса не се установява допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на който се позовава жалбоподателят, съгласно задължителните указания в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване да е предпоставило противоречива съдебна практика, съответно такава също не е посочена, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на еднозначна съдебна практика, явяваща се неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството.

Предвид гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на определенито до касационно обжалване.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22136/07.11.2025г., постановено по ч. гр. д. №11593/2025г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/