ПРОЦЕДУРА1. Делото е отнесено до Съда от Европейската комисия по правата на човека („Комисията“) на 25 октомври 1999 г., в рамките на тримесечния срок, определен от бившите членове 32 § 1 и 47 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“). Делото е образувано по жалба (№ 34578/97) срещу Република Литва, подадена до Комисията съгласно бившия член 25 от литовски гражданин, г-н Юозас Йечиус („жалбоподателят“), на 30 декември 1996 г.

Жалбоподателят се оплаква от незаконосъобразността на своето превантивно задържане и задържане под стража, от провала на властите да го изправят своевременно пред съдия или друг служител, от продължителността на задържането му и от невъзможността да образува производство за оспорване на законосъобразността на задържането си. Той се позовава на член 5 §§ 1, 3 и 4 от Конвенцията.

2. Комисията обявява жалбата за частично допустима на 1 декември 1997 г.

Жалбоподателят почива на 9 април 1999 г. В писмо от 14 април 1999 г. вдовицата на жалбоподателя изразява желание да продължи жалбата.

В своя доклад от 11 септември 1999 г. (бившия член 31 от Конвенцията) Комисията изразява становището, че има нарушение на член 5 § 1 по отношение на превантивното задържане на жалбоподателя (с двадесет и седем гласа срещу два), че има нарушение на член 5 § 1 по отношение на задържането под стража на жалбоподателя от 4 юни до 31 юли 1996 г. (единодушно), че няма нарушение на член 5 § 1 по отношение на задържането под стража на жалбоподателя от 31 юли до 16 октомври 1996 г. (единодушно), че няма нарушение на член 5 § 3 по отношение на твърдението, че жалбоподателят не е изправен своевременно пред съдия или друг служител (с двадесет и седем гласа срещу два), че има нарушение на член 5 § 3 по отношение на продължителността на задържането под стража на жалбоподателя (единодушно) и че...