ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 868

София, 24.02.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 3696/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. В., Д. В. В. и М. В. В., конституирани на мястото на починалия в хода на производството ищец В. И. В., всички със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат Г. М., срещу въззивно решение № 274 от 10.04.2025 г. по в. гр. д. № 126/2025 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 2430 от 18.11.2024 г. по гр. д. № 3151/2023 г. на Районен съд – Бургас. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от първоначалния ищец В. И. В. искове за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД на договор за замяна на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..., том IV, рег. № 5095, дело № 574 от 2021 г., на нотариус К. К., с който ответницата Д. П. Я. прехвърля на ответниците И. Ж. С., в брак с ответницата В. В. С., и Т. Х. Г. 4 кв. м. ид. ч. от поземления имот с идентификатор ... заедно с по 1/8 ид. ч. от находящите се в имота: сграда с идентификатор ..., сграда с идентификатор .... и сграда с идентификатор .... срещу прехвърлянето на собствеността на полилей HF – MD 20005/10 на стойност 6012 лв. и полилей HF – MD 20004/2010 на стойност 602,30 лв., като привиден, прикриващ покупко-продажба, обявяване на договора за продажба на действителен и признаване на правото на изкупуване на ищеца, респ. неговите наследници, по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, поради което се иска отмяната му.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен следният въпрос: „Следва ли при допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неоснователно лишаване на страна от възможността да ангажира доказателство по реда на чл. 158 ГПК, същото да бъде допуснато от въззивната инстанция?“. Поддържа се още наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

В срока по чл. 287 ГПК отговор са депозирали адвокат С. Г. и адвокат К. П. в качеството им на особени представители на ответницата Д. П. Я.. Изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Правят искане за присъждане на възнаграждение.

Отговор е постъпил и от И. Ж. С., В. В. С. и Т. Х. Г., и тримата със съдебен адрес – [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат М. З.. В него оспорват жалбата и поддържат, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Претендират се разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че са предявени два кумулативно съединени иска – по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за установяване нищожността на договора за замяна на идеални части от недвижим имот срещу вещи, обективиран в нотариален акт № ..., том IV, рег. № 5095, дело № 574 от 2021 г., на нотариус К. К., сключен между първата ответница – Д. Я., и ответниците И. С. и Т. Г.; и иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото на изкупуване на ищеца В. И. В., заместен на основание чл. 227 ГПК от Д. М. В., Д. В. В. и М. В. В., на съответните идеални части от процесния имот. Съдът е приел, че първоинстанционното решение, с което исковете са изцяло отхвърлени, е правилно, обосновано и законосъобразно, доколкото намира, че ищцовата страна не е установила при условията на пълно и главно доказване въпреки неколкократно дадената възможност и разпределението на доказателствената тежест, че договорът за замяна е симулативен и същият прикрива договор за покупко-продажба. Посочил е, че в тази връзка не са ангажирани доказателства в подкрепа на наведените в исковата молба твърдения. Единствените такива – свидетелски показания, събрани по искане на един от ответниците, установяват, че сделката по замяната е реално извършена, като свидетелят е потвърдил реалното предаване на полилеите, срещу които Д. Я. е заменила ид. ч. от имота, находящ се в [населено място], съсобствен между нея и ищците. Въз основа на това съдът е направил извод, че страните по оспорваната сделка са имали субективното намерение да бъдат обвързани именно по начина, посочен в нотариалния акт за замяна, а не по различен начин. Съдът е приел, че първоинстанционното решение е правилно и по отношение на неоснователността на втория иск по чл. 33, ал. 2 ЗС като предявен извън установения в разпоредбата преклузивен срок. От доказателствата по делото е установено получаването на изрична покана от ищеца и съпругата му на 01.02.2023 г., в която ответниците И. С. и Т. Г. недвусмислено са заявили и демонстрирали правата си на съсобственици. Съдът е направил извод, че именно от този момент е започнал да тече двумесечният преклузивен срок за предявяването на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, поради което към датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.05.2023 г. – същият е бил изтекъл. Първоинстанционното решение е потвърдено като правилно, като въззивният съд е препратил към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:

Поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 158, ал. 1 ГПК. В нея се приема, че хипотезата на чл. 158 ГПК е налице и когато събирането на доказателство е затруднено по причини извън субективните желания и възможности на страната, в това число и при невъзможност да бъде издирен допуснат при призоваване свидетел. В тези случаи съдът е длъжен да определи краен срок за неговото събиране с указание, че след срока делото ще бъде гледано без него. Това изискване в случая е изпълнено, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Въззивният съд е доразвил правните изводи на първоинстанционния по отношение на наведените от страните възражения за правилността на решението, следвайки правилата на формалната логика и съобразно установената фактическа обстановка. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване, в каквато връзка са аргументите на касатора в изложението, както вече беше посочено.

С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски. На особените представители на ответницата Д. Я. адвокат С. Г. и адвокат К. П., и двамата от АК – Бургас, да се изплати възнаграждение за извършените пред касационната инстанция действия в размер на 511,29 евро за всеки от тях предвид авансовата внесената в бюджета на ВКС сума от касационния жалбоподател. На ответниците И. Ж. С., В. В. С. и Т. Х. Г. също са дължими направените от тях разноски в размер на 920,32 евро (равностойността на 1800 лв., превалутирана съобразно Закона за въвеждане на еврото в Р. Б. заплатени в брой съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 02.07.2025 г.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 274 от 10.04.2025 г. по в. гр. д. № 126/2025 г. на Окръжен съд – Бургас.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С. Г. и адвокат К. П., и двамата от АК – Бургас, назначени за особени представители на ответницата по касационната жалба Д. Я., възнаграждение в размер 511,29 евро на всеки от тях от бюджета на ВКС.

ОСЪЖДА Д. М. В., Д. В. В. и М. В. В., всички със съдебен адрес - [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на И. Ж. С., В. В. С. и Т. Х. Г., всички със съдебен адрес - [населено място], 920,32 евро деловодни разноски пред ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.