ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 863

София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1573 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 158 от 13.12.2024 г. по в. гр. д. № 200/2024 г. на Кърджалийския окръжен съд е потвърдено решение № 281 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 1613/2023 г. на Кърджалийския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от М. Г. М. срещу А. Г. Г. иск за установяване собствеността на ищцата на основание давностно владение върху следния недвижим имот: северната половина от едноетажна масивна жилищна сграда с призем, построена през 1955 г., представляваща самостоятелно жилище със самостоятелен вход, изградена по типов проект и строително разрешение № 365 от 11.05.1955 г. на бившия градски народен съвет [населено място], със застроена квадратура 44 кв. м., състояща се от две стаи и салон на етажа, две стаи, пригодени за живеене, баня с тоалетна и салон на призема, ведно с 1/2 идеална част от отстъпеното право на върху държавен парцел [№], в кв. 50 по регулационния план на [населено място].

Въззивният съд е приел, че страните по делото са първи братовчеди. Процесната жилищна сграда е била собственост на техните баба и дядо – Е. С. Г. и А. Г. Г.. Двамата са дарили сградата на своя син Г. А. Г. с нотариален акт № 49/1993 г. Г. А. Г. е починал на 09.11.2022 г. и единствен негов наследник по закон е ответникът А. Г..

За да прецени дали ищцата е придобила по давност спорната сграда, съдът е обсъдил писмените и гласни доказателства по делото.

Прието...