ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 865

гр. София, 24.02.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 3352 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. И. А., чрез пълномощник адвокат Т. В. от АК - Русе, против въззивно решение № 534/13.05.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 589/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение № 4328/02.12.2024 г. по гр. д. № 15701/2023 г. на Районен съд – [населено място], с което Б. И. А. е осъдена на основание чл. 59 ЗЗД, да заплати на Ф. Б. И. и на М. Б. И., действаща със знанието и съгласието на своята майка С. П., сумата от по 6 996,28 лв., на всяка една от двете, представляваща неоснователно получени суми през 2020 г., въз основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално завещание № .., том I, рег. № 00875, нотариално дело № .. от 2018г. по описа на С. С. - нотариус № 004 в Регистъра на Нотариалната камара и вписано в книга на завещанията на СВ под № ... от 21.02.2018 г., от наследствената маса на наследодателя И. Х. А..

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. В същата се релевират оплаквания за недопустимост, респ. за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът е разгледал и решил предявен от непълнолетен иск за получаване на част от наследството, при условие, че липсва проведена процедура по приемане на наследството по опис. Сочи се, че е недопустимо съдът да разгледа и реши предявен от непълнолетен иск за получаване на част от наследството, при условие, че липсва проведена процедура по приемане на наследството по опис. Според касатора и двете ищци, за да упражняват правата си като наследници по закон на починалия си дядо И. Х. А. е следвало да установят, че са приели наследството на дядо си по опис. Твърди се също, че неправилно въззивният съд е приел, че нотариалното завещание на И. Х. А., съставено на 16.02.2018 г. е нищожно поради липса на изискуемата от чл. 24 ЗН форма, и че изискването за присъствие на двама свидетели не е спазено, тъй като единият от тях бил внук на завещателя. Сочи се, че формално са били налице всички елементи от предвидената от законодателя форма за извършване на нотариално завещание по чл. 24 ЗН, и то е породило предвидените от закона последици.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. За предпоставките за разглеждане на иск на непълнолетен за дял от наследство; 2. относно предмета на доказване и доказателствената тежест по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД; 3. Следва ли сънаследниците, които претендират да получат дял от конкретно право принадлежало към наследствената маса, без да са предявили иск за делба на цялото наследство, да са приели наследството по опис и/или да установят обема на наследствената маса - с всички включени права и задължения на наследодателя; и 4. При наличие на данни за родствена връзка между инструментарен свидетел на нотариално завещание и завещателя, лишава ли това обстоятелство свидетеля от качеството му на такъв, или следва да намери приложение разпоредбата на чл. 172 ГПК, и годността му да удовлетвори изискванията на чл. 24 ЗН следва да се преценява с оглед на всички останали факти във връзка със съставяне на завещанието.

По първите два въпроса се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/23.01.2024 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, а по втория въпрос в противоречие с: решение № 67/05.04.2016 г. по гр. д. № 4147/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 79/07.07.2020 г. по гр. д. № 2688/2019 г. на ВКС, III г. о. По последните два въпроса се сочи основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с твърдения, че са от значение за точното приложение на закона.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата Ф. Б. И. и М. Б. И., действаща със знанието и съгласието на своята майка С. П., чрез адв. П. Г. от АК -Варна, са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, поради което е уважил предявените от Ф. Б. И. и М. Б. И., действаща със знанието и съгласието на своята майка С. П. против Б. И. А. искове. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че И. Х. А., починал на 29.03.2020 г., е оставил за законни наследници дъщеря си Б. И. А. /ответница по делото/ и три внучки А. Б. М., Ф. Б. И. /ищца/ и М. Б. И. /ищца/, които на основание чл. 10 от Закона за наследството заместват по право своя баща и син на наследодателя - Б. И. А., починал на 12.03.2019 г. Т.е., че всяка от ищците би получила 1/6 от наследството на И. Х. А..

Установено е, че на 16.02.2018 г. с нотариално завещание № .., том I, рег. № 00875, дело № .. от 2018г. пред С. С. - нотариус с район на действие Районен съд -Кубрат, И. Х. А. завещал на дъщеря си Б. И. А., цялото си движимо и недвижимо имущество. Не било спорно между страните, а и от представеното завещание се установявало, че при изповядване на завещанието, като свидетел е участвал внукът на завещателя и син на ответницата Б. А..

От представените от ЦКБ и „Банка ДСК“ по искане на съда писмени доказателства касаещи банкови сметки на И. Х. А. в тези банки, е установено, че чрез горепосоченото нотариално завещание на 12.05.2020 г. ответницата е изтеглила от сметката на покойния си бащата в ЦКБ сумата от 6927,54 лв., а 14.04.2020 г. е прехвърлила на свое име срочен депозит на И. А. в „Банка ДСК“ в размер на 19 003,24 щатски долара /не се спорело, че левовата равностойност на 19 003,24 щатски долара била 35050,15 лв./, като сметките на баща й са били закрити. Т.е. общо получената от ответницата сума била 41 977,69 лв.

Съдът е намерил за основателни твърденията на ищците изложени в обстоятелствената част на исковата им молба, че нотариално завещание № .., том I, рег. № 00875, дело № .. от 2018г. пред С. С. - нотариус с район на действие Районен съд –Кубрат от 16.02.2018 г. е нищожно. Посочил е, че по делото е доказано и не било спорно между страните, че при съставляването нотариалното завещание, свидетел в нотариалното производство е бил - М. М. А. - роднина по низходяща линия на завещателя - негов внук, т. е. лице попадащо в забрана на чл. 584, т. 3, във вр. с чл. 575, ал. 1 ГПК. С оглед на което завещанието е нищожно на основание чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 24, ал. 1 ЗН. В тази връзка е направен извод, че нищожното нотариално завещание не е породило действие, поради което ответницата Б. А. не е придобила в собственост всички паричните средства притежавани от И. Х. А. а именно: 6927,54 лв. в „Ц. К. банка“ АД и 19 003,24 щатски долара в „Банка ДСК“ АД.- в общ 41 977,99 лв., респ. че А. е получила без основание припадащата се част от паричните средства на останалите наследници. Ищците Ф. И. и М. И. притежавали по 1/6 от наследството на И. Х. А., като на това основание на всяка една от двете се дължали по 6 996,28 лв. сумата неоснователно получена от ответницата.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По въпроса за допустимостта на предявените искове от гледна точка процесуалната легитимация на страните /както ищци, така и ответници/ е формирана задължителна съдебна практика приемаща, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението. Т.е. дали твърденията на ищците, че са материалноправно легитимирани да предявят иск за наследствени вземания, при липса на доказателства да са приели наследството по опис е въпрос по същество, който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му касаеща предявения от Ф. Б. И. против Б. И. А. иск с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД.

Доколкото тази ищца към дата на предявяване на иска е била пълнолетна, поставения първи въпрос е неотносим към даденото спрямо нея разрешение с въззивното решение.

Вторият повдигнат въпрос обуславя решението по делото, но въззивният съд е отговорил съгласно установените разрешения и правни критерии в съдебната практика на ВКС, в т. ч. и цитираната от касатора, в която се приема, че вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд, като е приел въз основа на представените по делото доказателства, че е налице обогатяване от страна на Б. И. А., изразяващо се в получаване без основание, поради нищожност на направеното в нейна полза нотариално завещание, на суми над размера на наследствените й права от 1/2 ид. част от влоговете на починалия общ наследодател на страните И. Х. А., като обедняването на наследника по закон Ф. Б. И. с права върху 1/6 ид. част е до размера на сумата 6 996,28 лв., съответна на посочената идеална част от общо получената А. сума.

Третия поставен въпрос също не обуславя достъп до касация. Приемането на наследството по опис има определена от закона цел. Това е възможност, предоставена на наследника, да постигне определен правомерен резултат – да отграничи имуществото, получено по наследство от имуществото, което притежава на друго основание /мотиви към т. 4 на тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС/ и да ограничи отговорността си за задължения на наследодателя до стойността на получените по наследство активи /чл. 60, ал. 2 ЗН/, определена към момента на погасяване на задълженията. Задължение за приемане на наследството по опис е установено само по отношение на изрично посочени субекти, когато са призовани към наследяване /чл. 61, ал. 2 ЗН/. За лицата, посочени в тази норма, е предвидено, че приемат наследството само по опис. Уредбата по отношение на субектите, посочени в чл. 61, ал. 2 ЗН, е императивна - изискването за приемане по опис като форма на приемане, е въведено именно за защита интересите на недееспособните /Тълкувателно решение № 1/23.01.2024 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС/. Ищцата Ф. Б. И. към дата на предявяване на иска е била пълнолетна, т. е. по отношения на същата не е налице изискването за приемане по опис, за да бъде материалноправно легитимирано да предявява иск за наследствени вземания. При предявяване на иск за конкретно наследствено право съдът не дължи установяване на всички активи и пасиви на наследството и не е необходимо да се доказва дали има други имущества или задължения. Предмет на доказване е смъртта на наследодателя, че ищецът има качеството на наследник и наследствения дял на същия, че конкретното имущество /напр. влогът/ е било част от наследството; че ответникът го държи, или че е получил без основание или в по-голям дял.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по четвъртия повдигнат въпрос. Въззивното решение е постановено в съответствие с установената практика на ВКС, обективирана в решение № 128/28.02.2024 г. по гр. д. № 1522/2023 г. на ВКС, II г. о., с което по въпроса нищожно ли е нотариално завещание на основание чл. 42, б. „б“ ЗН, във вр. с чл. 24, ал. 1 ЗН поради неспазена форма, ако е налице несъвместимост на свидетел съгласно чл. 584, т. 3 ГПК е даден положителен отговор. Прието е, че завещанието е едностранна сделка, с която завещателят се разпорежда с имуществените си права за след своята смърт. Завещанието е формален акт. Формата е елемент от фактическия състав на сделката, изискване за нейната валидност. Законът предвижда две форми – нотариално и саморъчно завещание. Завещателят може да избира между тях свободно, но избирайки едната, следва да спази всички предписани от законодателя изисквания. Първоначалната липса на форма или на някой от нейните елементи не може да бъде попълнена; завещанието е нищожно и не може да бъде санирано. Дори да няма съмнение, че волята на завещателя е била наистина такава, каквато е изразена в акта, щом не отговаря на формалните изисквания, той няма да породи действие. Относно нотариалното завещание, в чл. 24, ал. 1 ЗН е въведено императивното изискване то да бъде извършено в присъствието на двама свидетели. При липса на друга уредба в ЗН, като специален закон, приложение намират общите правила на нотариалните производства - глава петдесет и четвърта ГПК. Следователно по отношение на т. нар. инструментарни свидетели, в чието присъствие се извършва нотариално завещание, е приложимо ограничението, въведено в чл. 584, т. 3 ГПК. По силата на тази разпоредба се забранява в нотариалното производство да бъдат свидетели лица, които се намират в определени отношения с участниците и страните в производството или с нотариуса. Целта и смисълът на забраната е при съставяне на завещанието да не присъстват лица, които могат да са заинтересовани от имущественото разпореждане на завещателя и да въздействат върху волята му. С въвеждането на забраната се обезпечава в максимална степен удостоверяването на действителната воля на завещателя за разпореждане с имуществото му. Следователно нормата на чл. 584, т. 3 ГПК защитава интереса на завещателя и осигурява правото му свободно, несмущавано и неповлиявано да направи своето завещателно разпореждане. Прието е, че след като законодателят изрично е предвидил, че „не могат да бъдат свидетели“ тези, за които е налице несъвместимост, присъствието на такова лице/лица при извършване на нотариалното завещание е равнозначно на липса на свидетел. Липсата на свидетел е нарушение на императивно изискване за форма на нотариалното завещание, уредено в чл. 24, ал. 1 ЗН, и води до нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „б“ ЗН.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение в частта му касаеща предявения от М. Б. И., действаща със знанието и съгласието на своята майка С. П. против Б. И. А. иск с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД по уточнения от съда въпрос: за възможността непълнолетен да предяви иск за дял от наследство, когато не е приел наследството по опис. Същия е от значение за изхода на спора и въззивното решение в посочената част и следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие с цитираното в изложението Тълкувателно решение № 1/23.01.2024 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 71,55 евро /сума получена след превалутиране на държавната такса от 139,93 лв., съгласно чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България/ и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 534/13.05.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 589/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта му с която е потвърдено решение № 4328/02.12.2024 г. по гр. д. № 15701/2023 г. на Районен съд – [населено място], в частта му с която Б. И. А. е осъдена на основание чл. 59 ЗЗД, да заплати на М. Б. И., действаща със знанието и съгласието на своята майка С. П., сумата от 6 996,28 лв., представляваща неоснователно получени суми през 2020 г., въз основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално завещание № .., том I, рег. № 00875, нотариално дело № .. от 2018г. по описа на С. С. - нотариус № 004 в Регистъра на Нотариалната камара и вписано в книга на завещанията на СВ под № .. от 21.02.2018 г., от наследствената маса на наследодателя И. Х. А..

УКАЗВА на жалбоподателя Б. И. А., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 71,55 евро, като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 534/13.05.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 589/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна в останалата му обжалвана част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.