ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 933
гр. София, 25.02.2026 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 460/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по допустима касационна жалба от О. С. С., приподписана от пълномощника му адв. Д. Ф. – САК, срещу въззивното решение № 5492 от 10.10.2024 г. по в. гр. д. № 11014/2023 г. на Софийски градски съд, постановено по предявен иск с основание по чл. 45 ЗЗД.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, относими към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Към касационната жалба е представено (след указание по чл. 285, ал. 1 ГПК) и писмено изложение за твърдяното от касатора основание за допускане на касационното обжалване, също приподписано от адв. Д. Ф. – САК.
Насрещната страна в производството И. Д. М. оспорват жалбата с писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. Р. Н. – САК.
Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при преценка за наличие на предпоставки за допускане касационното обжалване, намира следното:
С първоинстанционното решение № 20077304 от 31.01.2022 г. по гр. д. № 18532/2019 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от О. С. С. срещу И. Д. М. иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сумата 9000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, унижено достойнство и авторитет, вследствие на набеждаване на О. С. С. от И. Д. М. на 20.02.2015 г. в извършване на престъпление.
Въззивният съд, сезиран с въззивна жалба от ищеца О. С., е потвърдил първоинстанционното решение. Установил е следното : В подадената на 20.02.2015 г. до РП - София молба от И. Д. М. са изложени твърдения, че на 12.02.2015 г. същата се е намирала в сградата на Административен съд – София за участие в адм. дело № 5654/2013 г. в качеството на представител на Столична община, по което дело ищец бил О. С. С., и след приключване на делото пред зала № 4 последният отправил към нея думите: „Ще те убия, ще те унищожа, капитулирай вече и решавай делото в моя полза”, след което същият нанесъл силен удар в дясното рамо, след което замахнал с юмрук към лицето, повтаряйки, че „ще я убие“. В молбата си И. М. е посочила, че изпитала силна болка от удара в рамото си, а след прибирането си в къщи се чувствала отпаднала, с болки в главата, врата, рамото и корема, и от притеснение не могла да заспи цяла нощ. На следващия ден отишла на преглед психиатър, при който била установена хипертонична криза и назначена медикаментозна терапия. С молбата е отправено искане за образуване на наказателно производство срещу О. С. С. за извършено престъпление от общ характер. Към молбата са приложени медицински документи, посочени са свидетели, които да потвърдят изложените в молбата факти. По молбата е била образувана прокурорска преписка № 06252/15 г. на РП - София, по която на 11.06.2015 г. е постановен отказ за образуване досъдебно производство.
На 23.05.2017 г. И. Д. М. е подала до РС - София искова молба срещу О. С. С., с която е предявил иск за заплащане на сумата 3000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди – болки и страдания, унижено лично достойнство и авторитет, вследствие на нанесения от ответника на 12.02.2015 г. побой, в която е описала поведението на ответника на посочената дата в сградата на АССГ, идентични с описаните в горепосочената молба до РП - София. Като доказателства към исковата молба са приложени материалите по посочената пр. преписка, поискано е и допускане на свидетели за установяване на твърденията. Образувано е било по исковата молба гр. д. № 32431/2017 г. на РС – София, като по него, с влязло в сила решение от 09.08.2019 г., е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че подаването на молби, жалби, сигнали и пр. до държавните органи е израз на конституционно гарантирано право на защита по чл. 45 от КРБ на накърнени права и законни интереси на лицето, и това е правомерна дейност, поради което излагането на обстоятелства за определено лице в такова сезиращо държавен орган волеизявление не съставлява противоправно поведение на автора на волеизявлението, именно защото то е извършено в реализация и в рамките на правото му на защита на негово субективно право, като правомерността на това поведение на сезиращия не е в зависимост от крайния резултат, постановен от сезирания държавен орган. Посочено е още, че съдебната практика непротиворечиво приема, че деликтна отговорност на лицето, сезирало държавния орган, може да възникне само при злоупотреба с това право - когато то е упражнено извън неговите рамки и целите, за които е предвидено, съгласно чл. 57, ал. 2 от КРБ, а именно когато е предприето с цел да се увредят правата или законните интереси на други лица. Т.е. за да е налице противоправно деяние, следва да се докаже по несъмнен начин, че упражняването на съответното право е предприето с цел да се навреди на други лица, а не за да се получи защита на право, което сезиращият счита за нарушено.
Доколкото по делото няма доказателства, които да сочат на недобросъвестност на ответницата при упражняване на законните й права - да подаде жалба до прокуратурата, респ. искова молба до съда, със съзнанието, че изложените от нея твърдения са неверни и с цел да увредят правата и законните интереси на ищеца, то поведението на ответницата не е противоправно. А при липса на такава противоправност няма основание за ангажиране деликтната отговорност на ответницата по чл. 45 ЗЗД. Допълнено е още, че в случая ищецът не е ангажирал доказателства за възникване на твърдените от него неимуществени вреди. Поради съвпадане крайния решаващ, първоинстанционното решение е потвърдено.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който трябва да е определящ изхода на делото, правният въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда като обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и за правилността на обжалваното решение или за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, както и да е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Наличието на общата и допълнителната предпоставка /основание/ за селекция са кумулативно изискуеми.
В изложението към касационната жалба на О. С. на основанието за допускане касационното обжалване, приподписано и от адвокат (подадено след оставянето на касационната жалба без движение с разпореждане от 13.11.2024 г. на администриращия жалбата съд за отстраняване на нередовността й), не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е обосновано наличието на някое от допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК или по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Направено е позоваване на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и на т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, за обосноваване тезата на касатора, че влязлото в сила решение между същите страни на същото основание по предходно дело на СРС, 155 състав, противоречи на сега обжалваното решение, защото доказва набедяването му и така е налице основание за отмяната му. Настоящето производство, обаче, не е такова по отмяна на влязло в сила решение, поради което горната обосновка е неотносима. Както е изяснено в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г., на ОСГТК на ВКС, поставянето на правен въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията и оплакванията на касатора, нито от изложените от него факти и обстоятелства или от обжалваното решение.
Липсата на посочване на разрешен правен въпрос, съответно липсата на обосновано основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, води до извод за недопускане касационното обжалване на въззивното решение. Не се констатира и вероятност за предпоставка, за която се следи служебно по чл. 280, ал. 2 ГПК, за допускане на обжалването.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5492 от 10.10.2024 г. по в. гр. д. № 11014/2023 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: