ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 920

гр.София, 25.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3744/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България /ПРБ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 155 от 20.06.2025 г. по гр. д.№ 250/ 2025 г., с което е потвърдено решение на Добрички районен съд от 20.01.2025 г. по гр. д.№ 841/ 2024 г. и по този начин ПРБ е осъдена да заплати на Р. С. Б. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, сумата 15 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на неоснователното й обвинение по пр. пр. № 10019/ 2017 г. на Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура /СГП/ за извършено престъпление по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 НК, което е прекратено с влязло в сила на 02.01.2020 г. постановление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 15 000 лв до претендирания от 24 000 лв и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подал само ответникът ПРБ в осъдителната му част. Поради това в отхвърлящата иска част въззивното решение, по чиято валидност няма съмнения, е влязло в сила.

Като основание за допускане на касационен контрол ПРБ повдига правните въпроси „следва ли да съществува пряка причинноследствена връзка между увреждането и претендираните вреди“ и „какво е съдържанието на понятието „справедливост” изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението...