ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115

гр. София, 25.02.2026

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, 2026 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.164/26 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 НПК.

В Софийски районен съд е образувано Н.О.Х.Д. 1950/26 г., по внесен от СРП обвинителен акт за извършени престъпления но чл. 316 и чл. 313 НК. С Разпореждане №2251/16.02.26 г. производството е прекратено и делото е изпратено на ВКС, с искане да бъде прехвърлено за разглеждане в РС-Русе, тъй като е налице хипотезата на чл. 43, т. 1 НПК.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните за тази процедура данни, намери следното:

Няма спор, че принципът за определяне на местната подсъдност по наказателни дела, възприет в НПК, е този по местоизвършване на престъплението. Разбира се, той не е абсолютизиран от законодателя и отстъпление от него се наблюдава най-вече в хипотези на усложнена престъпна дейност от обективна или субективна страна, тъй като в тези случаи връзката между делата е толкова силна, че тя е предпочетена.

В чл. 43, т. 1 НПК законодателят е възприел и друга хипотеза, при която мястото на извършване на престъплението е възможно да бъде пренебрегнато, за сметка на процесуалната икономия и минимизиране на разходите за разглеждане на делото и деловодните затруднения. Това са случаите, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд.

Видно е от материалите по конкретното дело, че подсъдимият е само един и неговият адрес е на територията на гр. Русе, а посочените в приложението към обвинителния акт трима свидетели са с адреси съответно в гр. Русе, гр. София и гр. Асеновград. При това положение, хипотезата на чл. 43, т. 1 НПК, съотнесена към конкретните факти по делото, категорично не може да бъде приложена.

Промяната на подсъдността следва винаги да бъде състоятелна, а тя е такава, когато е постигната и целта на закона. В светлината на коментираната разпоредба последната изглежда ясна - минимизиране на разходите и затрудненията за свидетелите и обвиняемия, чрез улесняването им с достъпа до съда, който ще разгледа делото. Все пак свидетелите са лицата, които в най - голяма степен подпомагат правосъдието.

Ирелевантно за приложението на обсъжданата норма с къде са ситуирани защитниците /в случаи става дума за защитник-адвокат/, аргумент изтъкнат от съдията-докладчик в прекратителното разпореждане. Те са професионалисти и следва да са наясно с възможността служебните им ангажименти да наложат явяване пред който и да било съд в страната. Упражнявайки професията доброволно, се приема, че са се съгласили с поемането па този „риск“, било то като упълномощени, било като назначени служебни защитници. Същите разсъждения по принцип следва да бъдат отнесени и към положението на експертите. Ето защо тези две категории лица, както и всички други страни и участници в процеса, логично са оставени вън от преценката кога промяната на местната подсъдност е оправдана.

Следвайки разсъжденията дотук и отчитайки фактическата даденост по делото, е очевидно, че промяна на местната подсъдност на претендираното основание няма да доведе до улесняване на по-голяма част от лицата по делото, каквото е изискването на закона, поставено чрез използването на израза „много“. Изпращане на делото за разглеждането му от PC - Русе не само че не би осъществило целта на закона, но и ще доведе до неоправдано затрудняване на другите двама свидетели и особено на св. М., който ще бъде изправен пред тежката участ да се яви пред този съд, идвайки от гр. Асеновград. В този ред на мисли, измежду Русе и София, последният, бидейки най-големият град в страната, а и столица, е по-добре транспортно осигурен и възможността за придвижване от и до него е несъмнено по-удобният вариант за всички страни и участници в производството.

И все в този ред на мисли, в подкрепа на тезата за смяна на подсъдността, доколкото в разпореждането е описана възможност свидетелят от района на СРС да бъде разпитан и чрез други способи, предвидени в НПК, без това да затруднява разкриването на обективната истина, то същото е относимо с пълна сила и за самия искащ произнасяне на върховната инстанция по наказателни дела съд.

Водим от изложените аргументи, ВКС, Второ наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА прекратеното от съдия-докладчик при Софийски районен съд Н.О.Х.Д. 1950/26 г., за образуване и разглеждане от същия съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/