ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 853

гр. София, 23.02.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. частно гр. дело № 337 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба на ищеца по делото М. К. Т. срещу разпореждане № 7280/05.12.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 1190/2025 г. на Варненския окръжен съд (ВОС). Разпореждането е обжалвано в частта, с която подадената от жалбоподателя касационна жалба с вх. № 35282/03.12.2025 г. срещу решение № 1010/10.10.2025 г. по същото въззивно гражданско дело, е върната в частта й относно отхвърлената искова претенция по чл. 79 от ЗЗД за сумата 1 970 лв., претендирана като дължимо и неплатено адвокатско възнаграждение по възз. гр. д. № 920/2019 г. на ВОС, ведно с лихва за забава в размер 1 123.66 лв. за периода 05.09.2019 г. – 03.09.2024 г.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на обжалване пред ВКС разпореждане на окръжния съд (така – разясненията в мотивите към тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС).

В частната жалба се твърди нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваната част от разпореждането, но се излагат оплаквания и доводи, които могат да се квалифицират единствено като такива за неправилност – жалбоподателят поддържа, че процесуалният ред за обжалване на въззивното решение по делото не е изчерпан, като излага подробни съображения, че в нарушение на Конституцията, ЕКЗПЧОС, правото на Европейския съюз (ЕС) и ГПК било преградено правото му на искова защита; позовава се на неотносима съдебна практика.

Насрещната страна – ответницата по делото Г. С. М., в отговора на частната жалба, подаден чрез процесуалния й пълномощник адв. А. А., излага доводи за неоснователност на жалбата.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Следователно, въззивното решение № 1010/10.10.2025 г. на ВОС в частта му, постановена по паричните искове на жалбоподателя за заплащане на сумите 1 970 лв. и 1 123.66 лв. не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки един от тези искове е до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 1 от ГПК, въззивното решение е влязло в сила в тази част, именно поради необжалваемостта й, а подадената срещу него касационна жалба с вх. № 35282/03.12.2025 г. е процесуално недопустима в същата част.

За да постанови разпореждане № 7280/05.12.2025 г. в обжалваната част, ВОС е съобразил гореизложеното и правилно – в изпълнение на правомощието си по чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, е върнал касационната жалба на жалбоподателя в процесуално недопустимата й част. При извършената служебна проверка съдът намира, че разпореждането е валидно постановено и е процесуално допустимо в обжалваната част. Становището на жалбоподателя, че твърдяната от него недопустимост на въззивното решение обуславяла недопустимост и на разпореждането в обжалваната му част, са напълно несъстоятелни, още повече, че (както стана ясно) въззивното решение, дори и да е недопустимо, е влязло в сила в неподлежащата му на касационен контрол част. Неоснователни са и оплакването и доводите на жалбоподателя за неправилност на обжалваната част от разпореждането. Обжалването на съдебните актове и влизането им в сила са регламентирани с императивни правни норми в процесуалния закон, в случая – цитираните по-горе разпоредби на чл. 280, ал. 3, т. 1 и на чл. 296, т. 1 от ГПК, поради което въззивният съд, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК е длъжен да върне касационната жалба в процесуално недопустимата й част, подадена срещу неподлежащата на обжалване и вече влязла в сила част от неговото решение. Исковите претенции на жалбоподателя за присъждане на сумите 1 970 лв. и 1 123.66 лв. са разгледани по същество от две съдебни инстанции – също в съответствие с процесуалния закон, което не съставлява и нарушение на Конституцията, ЕКЗПЧОС или правото на ЕС, поради което неоснователно той поддържа, че било преградено правото му на искова защита по делото. Доводите му, че процесуалният ред за обжалване на въззивното решение № 1010/10.10.2025 г. не е изчерпан, могат да бъдат отнесени единствено към останалите негови отхвърлени искови претенции – за заплащане на сумите 8 000 лв., 15 000 лв. и 12 000 лв., ведно с лихвите за забава върху тях, но по отношение на същите – в процесуално допустимата й част, касационната му жалба с вх. № 35282/03.12.2025 г. е надлежно администрирана с необжалваната част от разпореждането № 7280/05.12.2025 г. и последващото разпореждане № 101/07.01.2026 г. на ВОС.

В заключение, разпореждане № 7280/05.12.2025 г. на ВОС, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата й в настоящото частно производство, в размер 700 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7280/05.12.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 1190/2025 г. на Варненския окръжен съд, – в обжалваната част, с която подадената от М. К. Т. касационна жалба с вх. № 35282/03.12.2025 г. срещу решение № 1010/10.10.2025 г. по същото въззивно гражданско дело, е върната в частта й относно отхвърлената искова претенция по чл. 79 от ЗЗД за сумата 1 970 лв., ведно с лихва за забава в размер 1 123.66 лв. за периода 05.09.2019 г. – 03.09.2024 г.

ОСЪЖДА М. К. Т. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. С. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 700 евро, представляваща разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: