ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 851

гр. София, 23.02.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. частно гр. дело № 444 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – гр. Разлог и приподписана от упълномощената за това юрк. М. Г., срещу определение № 1242/22.10.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 921/2025 г. на Благоевградския окръжен съд (БОС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 1138/04.07.2025 г. по гр. дело № 94/2025 г. на Разложкия районен съд (РРС), с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя, с която се иска постановяване на решение по чл. 84, ал. 3 от СК за вписване на малолетното дете А. М. Щ. в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО) по чл. 83, ал. 1 от СК, водена и поддържана от Министерството на труда и социалната политика (МТСП), респ. – до нейното внедряване – за вписване на детето в Регистъра на децата, подлежащи на пълно осиновяване, воден от Регионалната ДСП-Благоевград, и е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело.

Частната касационна жалба (предвид и поправянето й) е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. В жалбата се подържат оплаквания и съображения за неправилност на същото.

В жалбата и изложението към нея, като общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) кой е приложимият ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване при изпълнение на предпоставките на чл. 84, ал. 3 от СК, съобразно разпоредбата на § 36 от ПЗР на ЗИД на СК (обн. ДВ бр. 106/2023 г., изм. ДВ бр. 26/2025 г.), ако процедурата е започнала преди 31.12.2026 г.; и 2) допустимо ли е решаващият съд, при наличие на искане за вписване в регистъра за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК, по преписка, започнала пред административния орган преди 31.12.2026 г., да откаже постановяване на решение в този смисъл, поради липсата на създадена по силата на същия нормативен акт и въведена в експлоатация НЕИСПО, без да се съобрази с § 7 от ПЗР на Нар. № РД-06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на НЕИСПО. От страна на касатора се навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като се поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и в тази връзка се сочи и цитира определение № 5320/20.11.2025 г. по ч. гр. д. № 3587/2025 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.

По така наведените от страна на жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:

С цитираното от жалбоподателя определение № 5320/20.11.2025 г. по ч. гр. д. № 3587/2025 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е дадено разрешение на същите два правни въпроса, поставени и по настоящото дело, като е разяснено следното: Със ЗИД на СК (обн. ДВ, бр. 106/2023 г.) са приети промени в гл. VІІІ „Осиновяване“, като една от тях е промяна в заглавието на чл. 84 от СК, съответно – от „Вписване в регионалните регистри на деца за пълно осиновяване“, на „Вписване на деца в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване“. От текста на новата норма на чл. 84, ал. 3 от СК ясно следва, че съдът е оправомощен да разгледа искане на директора на ДСП и да постанови вписване само в националната информационна система по чл. 83, ал. 1 от СК – НЕИСПО, а не във водените до този момент от регионалните ДСП регионални регистри на деца за пълно осиновяване, или в тези на АСП. Цитирани са и § 33, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на СК (обн. ДВ, бр. 106/2023 г., изм. ДВ, бр. 26/2025 г.), според които НЕИСПО се създава до 31.12.2026 г., а до внедряването и въвеждането в експлоатация на НЕИСПО в информационната и комуникационна среда на МТСП, продължават да функционират по досегашния ред Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и регистрите на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Посочено е и че съгласно § 34 от ПЗР на същия ЗИД на СК, съществуващите регистри, касаещи процедурите по осиновяване, се поддържат до внедряването и въвеждането в експлоатация на НЕИСПО в информационната и комуникационна среда на МТСП, като е направен извод, че със създаването на НЕИСПО ще се заместят всички водени до този момент от регионалните ДСП и АСП регистри за пълно осиновяване. Изтъкнато е и че с действащата редакция на § 36 от ПЗР на ЗИД на СК (обн. ДВ, бр. 106/2023 г., изм. ДВ, бр. 26/2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) е предвидено, че всички процедури по гл. VІІІ от СК, започнали преди 31.12.2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред. Посочено е и че систематичното място на разпоредбата на чл. 84 от СК и процедурите, които тя урежда в ал. ал. 1-6, е в гл. VІІІ от СК „Осиновяване“ и се отнася за вписванията на деца в НЕИСПО, както и че досегашният ред по чл. 84 от СК – в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 106/2023 г., урежда изцяло административна процедура за вписването на деца в регионалните регистри за пълно осиновяване – със заповед на директора на регионалната ДСП, които регистри продължават да съществуват съгласно § 34 от ПЗР на ЗИД на СК (обн. ДВ, бр. 106/2023 г.). От така изложеното е обобщено, че до въвеждането на новата НЕИСПО, респ. до 31.12.2026 г., процедурите за вписване на деца в регистрите за пълно осиновяване, включително и по чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 93, ал. 3 от СК, се разглеждат и извършват по действалия – преди изменението с ДВ, бр. 106/2023 г. – административен ред. Изтъкнато е и че не може да са основание за друг извод, разпоредби от приет по приложението на чл. 83, ал. 4 от СК подзаконов нормативен акт – Нар. № РД-06-46/04.11.2024 г., за която е предвидено, че влиза в сила от датата на въвеждане в експлоатация на НЕИСПО.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема така даденото разрешение в актуалната практика на ВКС, цитирана и от касатора, която не се нуждае от промяна поради дадено с нея неточно тълкуване на новите разпоредби на СК, нито от осъвременяване поради нова (последваща) промяна в законодателството или изменение на обществените отношения, като и жалбоподателят не навежда доводи в такава насока, поради което поставените от него правни въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В мотивите към обжалваното въззивно определение окръжният съд е възприел същото разрешение на въпросите, като при тълкуване на законовите разпоредби е съобразил и най-добрия интерес на малолетното дете.

В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав не намира наличие и на основание по чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1242/22.10.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 921/2025 г. на Благоевградския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: