O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 566

[населено място], 24.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. К. второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

Иванка Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 158/2026 год.

и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от А. Б. Б., чрез адв. П. Н., срещу Б. Е. К. искова молба за отмяна на постановено от Арбитражния съд при БТПП арбитражно решение, с което е осъдена да заплати на ответника К. сумите от 287 000 лева, дължима главница по договор за паричен заем, и 73 185 лева, договорна лихва от 8.5% върху главницата, договорна неустойка в размер на законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД върху главницата, считано от 25.09. 2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 23 992 лв.

В исковата молба ищцата е направила искане да бъде освободена от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

В изпълнение на Разпореждане № 2552/16.12.2025г. на председателя на І т. о. на ВКС с молба, вх. № 1354/22.01.2026г., ищцата, чрез упълномощения адвокат, моли за указания дали във връзка с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е необходимо посочване цената на иска, като в случай на необходимост моли същата да бъде определена от съда. С молбата е представена изходяща от ищцата декларация за материално и гражданско състояние.

По исканията настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 18, ал. 4 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искова молба за отмяна или за обявяване на нищожност на арбитражно решение по чл. 47 от Закона за арбитража се събира такса 1 на сто върху интереса от отмяната, съответно от установяване на нищожността, но не повече от 1533,88 евро. На посочени основания по чл. 47 ЗАрб. с подадената искова молба се претендира отмяна на арбитражното решение изцяло, което определя интереса от отмяната, формиращ цената на иска, като сбор от размера на присъдените в полза на ответника суми, за които ищцата е осъдена, възлизащ на 360 185 лв. /287 000 лв. + 73 185 лв./, съответни на 184 159.67 евро. В случая, такса от 1 на сто върху интереса от отмяната надхвърля нормативно предвидения лимит на таксата, поради което за дължима в случая следва да се приеме държавна такса от 1533,88 евро, съгласно чл. 18, ал. 4 от Тарифата.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото.

В представената декларация за материално и гражданско състояние от 10.12.2025г. ищцата А. Б. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх.Б,ап. 17, е декларирала, че: не е омъжена; с влязло в сила решение на ТЕЛК от 05.02.2014г. е с призната 60 % инвалидност поради общо заболяване; получава пенсия в размер на 535.93лв., който е единствен източник за издръжка; не притежава МПС и парични влогове; не получава наеми, рента, дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества. Декларирано е, че притежава следното недвижимо имущество: - в съсобственост с И. Б. Б.-К. и в производство по съдебна делба на: 3/4 ид. части за А. Б. и 1/4 ид. части за И. Б. – К. от апартамент в [населено място], [улица], с площ от около 120 кв. м., както и от дворното място; по 1/2 ид. част от гаражна клетка с площ от 27.29 кв. м. в същото дворно място; по 1/2 ид. част от поземлен имот от 703 кв. м. в р-н В., [улица], предназначен за ниско застрояване; - в съсобственост с И. Б. Б.-К. и Е. В. К. в производство по съдебна делба на 1/2 ид. част за ищцата на поземлен имот с площ от 1003 кв. м. в р-н В., предназначен за ниско застрояване. Като „единствено и несеквестируемо“ жилище е деклариран първи етаж от вила, находяща се на [улица], застроен на 120 кв. м., заедно с гараж.

От служебно направените справки в имотния и в търговския регистър се установи и, че: - на 03.10.2025г. е вписано извършено от ищцата А. Б. в полза на Стоя – А. А. В. дарение на 30/625 ид. части от поземлен имот с площ от 512 кв. м. в [населено място], м. Центъра, [улица], като за материален интерес е посочена сумата от 147 673.80 лв. / 75 504.42 евро; - на 12.12.2005г. е вписана покупко продажба на недвижим имот, представляващ апартамент, с площ от 77 кв. м., в [населено място], [улица], ап. 17, с купувач А. Б.. Установи се също така, че ищцата е съдружник с дялово участие от 5.83 % в „АБС“ ООД, което е с „развиваща дейност“, както и с дял от 3.96 % в „Издателска къща АБС-94“ ООД - в ликвидация.

При тези данни настоящият състав на ВКС намира искането на ищцата по чл. 83, ал. 2 ГПК за неоснователно. Независимо от възрастта й – на 70 години, декларания единствен източник на средства от пенсия в размер на 535.93лв., признатата 60 % инвалидност поради общо заболяване, но без прилагане на посоченото решение на ТЕЛК и без установена необходимост от специално лечение, изискващо средства, с оглед данните за притежаваното от ищцата недвижимо имущество в [населено място], преимуществено в централната част на столицата, препятства извод за невъзможност на същата да заплати дължимата по настоящото дело държавна такса в пълен размер и разноски. Дори и да се приеме, че от притежаваните в съсобственост имоти, предмет на съдебна делба, е трудно генерирането на доход, такава възможност не следва да се отрича по отношение на едно от двете притежавани от Б. жилища – посочения като несеквестируем и единствен етаж от вила, заедно с гараж на [улица] или от недекларирания апартамент на [улица], ап. 17, посочен като постоянен адрес на ищцата в декларацията и в исковата молба. Аргумент за този извод са и обстоятелствата, че по-малко от два месеца преди предявяване на иска ищцата е дарила идеална част от недвижим имот, т. е. безвъзмездно е прехвърлила имущество на значителна стойност, както и че продължава да е съдружник в действащо дружество, което също е възможен източник на доход.

Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Б. Б. за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса в размер на 1533,88 евро и разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.