ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 924

гр. София, 25.02. 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4700 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Тузлушка гора“ ЕООД /в несъстоятелност/ против решение № 82/17.07.2025 г., постановено по гр. д.№ 224/2025 г. от състав на ОС – Търговище.

От ответниците по касационната жалба е постъпил писмен отговор от Т. Г. Г..

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд – Търговище, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 27, ал. 4 ЗДФИ.

Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗДФИ, независимо от спирането и прекъсването на давността, имуществена отговорност по този закон не се търси, ако са изтекли 10 години от причиняване на вредата, като така регламентираната абсолютна давност е относима не само в частност към ревизионното производство, а включая и към производните от него заповедни и искови производства. В конкретния случай е прието, че вредата е настъпила на 22.11.2013г. и 10-годишната погасителна давност е изтекла на 22.11.2023г., независимо дали е имало основание за нейното спиране или прекъсване в хода на някои от тези производства-напр. съставяне на акт за начет, подаване на заявление по чл. 417 от ГПК и искова молба по чл. 422 от ГПК, поради което и имуществена отговорност по чл. 21 от ЗДФИ не може да бъде ангажиранадостатъчно за отхвърляне на предявените установителни искове по...