ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 591
Гр. София, 25.02. 2026г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.
ЧЛЕНОВЕ: М. Ж. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 2150 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА чрез адв. И. Г. – П., срещу въззивното решение № 254/09.05.2025г. по в. т.д. №161/2025г. на Софийски апелативен съд, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 1546/11.11.2024 г. на СГС, ТО, VІ - 3 състав, Столична община е осъдена да заплати на „В. К. груп“ ООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 117а ЗОП сумите от: 984 786, 72 лв. с ДДС, представляваща индексирана цена (възнаграждение) за изпълнени строителни дейности по договор с рег. №СОА19-ДГ 55-402 от 17.06.2019г., дължима поради инфлация - за ежемесечни дейности по поддържане и текущ ремонт на улична мрежа и пътни съоръжения за посочените в списък по приложение № 6, неразделна част от договора, улици и булеварди, съобразно чл. 1, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора, приети от възложителя в периода 30.06.2021 г. - 30.10.2023 г.; сумата от 3 791 192,08 лв. с ДДС, представляваща индексирана цена (възнаграждение) за изпълнени строителни дейности по договор с рег. № СОА19-ДГ 55-402 от 17.06.2019 г., дължима поради инфлация за дейностите по поддържане и текущ ремонт, извършени от ищеца въз основа на конкретни възлагания при необходимост, на основание чл. 1, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 4, ал. 8 от договора, в периода след 30.06.2021 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на исковата молба – 11.12.2023 г., до окончателното им погасяване, както и на основание чл. 86 ЗЗД да заплати сумата от 72 020,49 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху главниците по първия пункт, както и сумата от 182 476,81 лв., представляваща общо дължимата лихва за забава върху главниците по втория пункт, и двете за периода 19.10.2022г. - 11.12.2023г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. В жалбата се изтъква като довод, че въззивният съд в противоречие със закона е приел, че е налице хипотезата на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП и е приложима разпоредбата на чл. 117а ЗОП. Касаторът твърди, че макар съдът да е посочил, че с тези разпоредби е транспонирана нормата на чл. 72 от Директива 2014/24 ЕС за обществените поръчки, не е изпълнил задължението си да тълкува националните норми в съответствие с нормите на правото на ЕС и практиката на СЕС. Според касационния жалбоподател изменението на договора за обществена поръчка е възможност, а не задължение на възложителя, и то приложима само по време на неговото изпълнение, а въззивният съд е счел, че приключването на изпълнението на СМР не изключва индексацията поради инфлация. Касаторът сочи и, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди в цялост доводите и доказателствата, ангажирани от страните, като не е коментирал редица негови възражения. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на исковите претенции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като поставя следния въпрос: „Необходимо ли е съгласие от страна на възложителя на обществена поръчка за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП във връзка с чл. 117а, ал. 1 ЗОП / в първоначалната редакция на разпоредбата / ДВ бр. 62/2022г., в сила от 05.08.2022г., преди изменението с ДВ бр. 88/2023г., в сила от 22.12.2023г./, или правото на изпълнителя на вземане за допълнително възнаграждение предвид инфлация възниква ex lege, без да е необходимо каквото и да е съдействие от страна на възложителя?“, като касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с актове на Съда на ЕС, а именно решение от 07.12.2023г. по съединени дела С-441/22 и С-443/22г. и решение от 17.06.2021г. по дело С-23/20. Сочи, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като отговорът на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата – „В. К. груп“ ООД оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 17.10.2025г., подаден чрез процесуалните му представители – адв. М. и адв. П.. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 17.06.2019г. на основание чл. 112, ал. 6, вр. чл. 181 ал. 1 ЗОП, вр. §2, т. 4 от ДР на ЗОП между страните е сключен договор за обществена поръчка № СОА19 - ДГ55 - 402, с който Столична община е възложила на „В. К. Г. ЕООД да извършва на територията на Столична община - IV зона, включваща районите „Надежда“, „Н. И. и „Сердика“, дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения. САС е отчел, че съгласно чл. 4 от договора ответникът дължи заплащане на месечно възнаграждение в размер на 98 520 лв. с ДДС за дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1, въз основа на одобрен от възложителя месечен отчет и след двустранен протокол за месечна инспекция, вкл. всички разходи по поддръжка, а по чл. 1, ал. 1, т. 2 – плащания се извършват в рамките на разчетените на възложителя в годишния бюджет средства за съответната година и зона и на база предварително посочена от възложителя приблизителна годишна стойност, по количество действително изпълнени и приети СМР, по договорени единични цени по приложение № 1 към договора, след акт за установяване на извършени СМР, сметка 22 и оригинал на фактура, като включват всички необходими разходи за изпълнение на СМР. Въззивният съд е приел, че в чл. 3 е уговорен срок на договора - 48 месеца от влизането му в сила - 17.06.2019г. Съдът също е посочил, че с допълнително споразумение от 25.09.2019 г. и допълнително споразумение от 26.05.2021 г. договорът е изменен, като страните са се съгласили възнаграждението да бъде редуцирано съответно на 81 900 лева без ДДС и на 81 800 лева без ДДС, поради отпаднали улици и части от улици от предмета на договора.
Въззивният съд, кредитирайки заключението на комплексната експертиза, е приел, че всички дейности са изпълнени и приети, като изпълнените СМР по договора в периода 01.06.2021 г. - 30.10.2023 г. по чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора /за ежемесечно поддържане и текущ ремонт на улици и булеварди по списъка по приложение № 6/ са на обща стойност 1 970 550 лв. без ДДС. За периода месец 04.2021 г. до месец 10.2023 г. от вещото лице са констатирани изпълнени и приети след 30.06.2021 г. СМР по договора от вида по чл. 1, ал. 1, т. 2 /възлагани конкретно и по необходимост СМР/ на обща стойност по акт за СМР/Сертификат от 5 192 792,88 лв. без ДДС. Въззивният съд е подчертал, че според заключението на експертизата, при отчитане изменение на цената на изпълнените и приети СМР за дейностите по първия пункт за посочения период, съобразно Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация /Методиката/, индексацията е на стойност на 1 042 749, 04 лв. с ДДС, в която сума е включена и индексираната стойност на приети преди 30.06.2021 г. строително-монтажни работи в размер на 81 800 лв. без ДДС, а по втория пункт за посочения период и съобразно Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, индексацията би била на стойност 3 791 192,10 лв. с ДДС.
Софийски апелативен съд е изтъкнал, че с параграф 1 от ЗД на ЗОП е приета разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 ЗОП /обн. в ДВ, бр. 62/2022 г., в сила от 05.08.2022 г./, съгласно която в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, може да се извършва съгласно Методика, одобрена с акт на Министерския съвет. Въззивният съд е посочил, че с параграф 2 от ПЗР към ЗД на ЗОП е въведено обратно действие на нормата, като е установено правилото, че Методиката по чл. 117а, ал. 1 се прилага и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3, сключени преди влизането в сила на този закон, поради което въззивният съд е счел, че нормата е приложима и по отношение на процесния договор, сключен на 17.06.2019 г. Анализирайки приетата Методика, апелативният съд е приел, че индексацията следва логиката на разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението съответно се изменя, както и че това отразява правната и житейска логика, че цената на изработката е обусловена от цената на материалите, работната сила, използваната механизация с оглед възможните инфлационни промени. САС е достигнал до извод, че изменението в цената на сключен договор за обществена поръчка по чл. 117а ЗОП е приложимо при наличие на инфлация, която е обективен икономически процес, поради което съгласие за изменението от страна на възложителя не е необходимо. Подчертал е, че правото на индексация не е предвидено като правна възможност, която да зависи от волята на възложителя, тъй като преразпределя риска от протеклите икономически процеси върху двете страни. Въззивният съд е изложил, че твърденият факт на приключило изпълнение на договора не препятства приложението на чл. 117а ЗОП, тъй като увеличението се свързва с приетите изменения в закона, на които е придадено обратно действие. САС е посочил, че възлагането на последиците от увеличението на цените на материалите само върху страната - изпълнител, нарушава равнопоставеността на страните и еквивалентността на дължимите престации, и би довело до неравноправие, евентуално и до неоснователно обогатяване на една от страните, а компенсаторният механизъм запазва равностойността на престациите. Въззивният съд е приел, че актуалната редакция на чл. 117а, ал. 1 ЗОП /в сила от 22.12.2023 г./, съгласно която в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, може да се извърши при наличие на финансов ресурс, е неприложима към процесния договор за обществена поръчка, тъй като ЗИД на ЗОП /ДВ, бр. 88/2023 г., в сила от 22.12.2023 г. / не съдържа преходни разпоредби, придаващи обратна сила на новата редакция на чл. 117а от ЗОП, поради което за заварените правоотношения е приложима редакцията на чл. 117а от ЗОП, в сила от 05.08.2022 г. Въз основа на експертните заключения, САС е приел, че за периода от сключване на договора до приемане на изпълнението, е налице значителна инфлация, поради което съобразно приетата експертиза се следва допълнително индексирано възнаграждение. С тези мотиви в частта, с която исковете за главницата са уважени, първоинстанционното решение е потвърдено.
По исковете за лихва по чл. 86 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът е поканил Столична община да му заплати процесните суми с писма, получени съответно на 19.10.2022 г., 16.12.2022 г., 06.03.2023 г., 31.08.2023 г. и 28.11.2023 г. Въз основа на горното е счел, че Столична община е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава. С тези мотиви САС е отменил първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, като е постановено уважаването им изцяло.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:
Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът може само да го конкретизира и доуточни, но няма задължение да го изведе от изложението към касационната жалба.
Поставеният от касационния жалбоподател въпрос удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд. Налице е и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед констатираната противоречива съдебна практика на въззивните съдилища и наличието на неяснота на разпоредбата на чл. 117а ЗОП по смисъла на т. 4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, относно начина на изменение на възнаграждението.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следния въпрос: „Необходимо ли е съгласие от страна на възложителя на обществена поръчка за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, във връзка с чл. 117а, ал. 1 ЗОП / в първоначалната редакция на разпоредбата ДВ бр. 62/2022г., в сила от 05.08.2022г., преди изменението в ДВ бр. 88/2023г., в сила от 22.12.2023г./, или правото на изпълнителя на вземане за допълнително възнаграждение предвид инфлация възниква ex lege, без да е необходимо каквото и да е съдействие от страна на възложителя?“.
С оглед обжалваемия интерес / общо уважените искове са за сума в размер на 5 030 470,10 лв./, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът Столична община следва да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 51 440,83 евро / с левова равностойност 100 609, 52 лв./.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 254/09.05.2025г., постановено по в. т.д. №161/2025г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора СТОЛИЧНА ОБЩИНА в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 51 440,83 евро / с левова равностойност 100 609, 52 лв./, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.
Да се изпрати съобщение на касационния жалбоподател с горепосочените указания за представяне на вносен документ.
След представяне на вносен документ за държавна такса, делото да се докладва на Председателя на I т. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните – касатор Столична община и ответник по касационната жалба - „В. К. груп“ ООД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.