ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1000

София, 02.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

М. Д.

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 1281/2025 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. И., приподписана от адв. К. П., срещу решение № 6258 от 14.11.2024 г. по в. гр. д. № 384/2024 г. на Софийския градски съд. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с практиката на ВКС и с основни принципи на правото и ГПК. Жалбоподателят поддържа, че спрямо него решението е несправедливо и изцяло дискриминационно. Счита, че не е логично и справедливо да му бъдат възлагани разноски за нещо, което не е искал в процеса.

Иска се решението да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и като очевидно неправилно, както и да бъде направено преюдициално запитване до ЕСПЧ по въпроса дали осъждането на всички страни в процеса да се поемат разноски, инициирани само от едната страна, не е нарушаване на чл. 6 от ЕКПЧ.

Ответницата Г. И. А. оспорва жалбата в писмен отговор със съображения за липса на надлежно изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и за неоснователност на наведените оплаквания. Възразява срещу необходимостта от отправяне на преюдициално запитване. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно наличието на основания за допускане на касационно обжалване, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 6319 от 24.04.2023 г. по гр. д. № 29248/2022 г. на Софийски районен съд, постановено във фазата по извършване на съдебна делба, с което на основание чл. 348 ГПК е постановено изнасяне на допуснатия до делба недвижим имот на публична продан, и е оставена без уважение подадената от Б. Г. И. частна жалба срещу определение № 23539 от 05.07.2023 г. по същото дело, с което е отхвърлена като неоснователна молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като се отмени осъждането му да заплати на насрещната страна Г. И. А. сумата 300 лв. платен депозит за съдебно - техническа експертиза.

При липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба, подадена от Б. И., във връзка с незаконосъобразността на първоинстанционното решение, относими към предмета на спора, въззивният съд е приел, че е ограничен до въпросите, за които следи служебно - за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение. При извършване на тази проверка е направен извод за липса на нарушения, които да обуславят невалидност или недопустимост на първоинстанционното решение. Същото е възприето и за правилно. Посочено е, че с влязло в сила решение е допусната делба между страните при равни квоти на съсобствен недвижим имот в [населено място], представляващ жилищна сграда с идентификатор ***по КККР, еднофамилна, със застроена площ 43 кв. м на един етаж, разположена в имот с идентификатор ***. Съгласно изслушана по делото съдебно-техническа експертиза жилището е неподеляемо, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ и се оценява на сумата 8 241,87 лева. При тези данни е изнесено на публична продан на основание чл. 348 ГПК, като всеки от съделителите е осъден да заплати държавна такса в размер на 164.84 лв. съобразно стойността на дела си. Жалбоподателат Б. И. е осъден да заплати на Г. А. сумата 300 лева, представляваща половината от изцяло заплатен от нея депозит за изготвяне на съдебно - техническата експертиза.

За да остави без уважение подадената от Б. И. частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което не е уважена молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, въззивният съд е посочил, че съдебната делба е особено исково производство, в чийто рамки се цели установяване на имотите, които подлежат на делба между страните и квотите на всяка една от тях в съсобствеността, а заключението на допуснатата и изслушана по делото СТЕ цели да установи поделяемост на допуснатия до делба имот. То ползва и двете страни, поради което всяка една от тях следва да понесе разноските за изготвянето му съобразно квотата си в съсобствеността по аргумент от чл. 355 ГПК. Обстоятелството, че единият съделител е платил изцяло депозита за изготвената експертиза не освобождава другия от задължението да заплати припадащата му се част от него. В случая съделителите са двама при равни квоти в съсобствеността, поради което правилно първоинстанционният съд е възложил в тежест на съделителя Б. И. заплащането на 300 лв. депозит за вещо лице.

При тези мотиви не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На първо място това следва от липсата на конкретно формулиран правен въпрос по смисъла на дадените разяснения в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСГТК. Съгласно приетото в тях, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на конкретния правен въпрос, във връзка с който твърди да е налице някоя от допълнителните предпоставки по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въведеното изискване представлява израз на диспозитивното и състезателното начало и има за цел да определи рамките на произнасяне на касационната инстанция в производството по предварителна селекция на касационните жалби, поради което ВКС не разполага с правомощие служебно да изведе такъв правен въпрос от оплакванията в изложението към жалбата, освен когато същият е от значение за действителността или допустимостта на обжалвания въззивен съдебен акт.

На следващо място, налице е непротиворечива и трайно установена съдебна практика относно механизма за разпределяне на разноските в делбеното производство. В него страните имат двойно качество: те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им - чл. 355 ГПК. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски, като разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така, както са ги направили. Когато се развие производство по въззивно или касационно обжалване, страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в производството. Подадената жалба може да е основателна или неоснователна, поради което и при инстанционното разглеждане на делото разноските се присъждат по общите правила на чл. 78 ГПК. В този смисъл определение № 119 от 14.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3328/2021 г., II г. о., определение № 627 от 14.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2849/2023 г., I г. о., определение № 5490 от 28.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 128/2025 г., I г. о.

Съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост - определение № 55 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 22/ 2010 г., II г. о. Произнасянето на въззивния съд в случая е в съответствие с така установената съдебна практика.

Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба. Решението не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, въззивният съд е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК в действащите им редакции съобразно с техния точен смисъл и и в съответствие с практиката на ВКС.

Не са налице също така предпоставките за отправяне до Европейския съд по правата на човека на конкретно искане за съвещателно мнение по принципни въпроси, отнасящи се до тълкуването или прилагането на правата и свободите, определени в Конвенцията или протоколите към нея, които да имат значение за разрешаването на конкретно възникналия пред настоящата инстанция правен спор.

Изложените съображения налагат извод за отсъствие на предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол в приложното поле на основанията по чл. 280 ГПК. При този изход на спора ответникът по касация има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Изчислено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /ред. ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г./ и при съобразяване на Закона за въвеждане на еврото в Р. Б. дължимото възнаграждение, което следва да се присъди, е в размер на 153,39 евро.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6258 от 14.11.2024 г. по в. гр. д. № 384/2024 г. на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА Б. Г. И. да заплати на адв. Н. Й. Х.-Й. от АК - Перник сумата 153.39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ възнаграждение за предоставена по делото безплатна адвокатска защита.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: