ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 951

[населено място], 26.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4071 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрисконсулт К. М., срещу Решение № 440/04.08.2025 г. по в. гр. д. № 1049/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което след частично потвърждаване на Решение № 175/15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 455/2023 г. по описа на Районен съд – Г. Д. е признано за установено, че М. Д. К., В. С. К., и С. С. К. не дължат на касатора сумата от общо 10 317.88 лева, начислена по фактура № [ЕГН]/31.01.2023 г., издадена от ответника въз основа на извършено преизчисление на количества електрическа енергия за период от 10.08.2022 г. до 09.11.2022 г., след извършена проверка и съставен констативен протокол № 2002923 от 09.11.2022 г., в отсъствие на потребителя, като М. Д. К. в качеството на наследник на С. С. К. не дължи сума в размер на 1 212, 32 лева, а лично като собственик не дължи сума в размер на 7 273,91 лв.; С. С. К. в качеството на наследник на С. С. К. не дължи сума в размер на 1 212, 32 лв., а В. С. К. в качеството на наследник на С. С. К. не дължи сума в размер на 1 212, 32 лв., представляващи части от общата сума от 10 910,86 лв., начислена по фактура № [ЕГН]/31.01.2023 г. с получател С. С. К., издадена от ответника въз основа на извършено преизчисление на количества електрическа енергия за период от 10.08.2022 г. до 09.11.2022 г., след извършена проверка и съставен Констативен протокол № 2002923 от 09.11.2022 година.

Решението на районния съд в частта, в която предявените от тримата ищци отрицателни установителни искове са отхвърлени за сумата от общо 592.98 лева, начислена по фактура № [ЕГН]/31.01.2023 г., издадена от ответника касатор въз основа на извършено преизчисление на количества електрическа енергия за период от 10.08.2022 г. до 09.11.2022 г., след извършена проверка и съставен констативен протокол № 2002923 от 09.11.2022 г., е влязло в сила като необжалвано.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Оспорва се извода на въззивния съд, че отношенията между страните вместо по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, следвало да се регулират на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 ПИКЕЕ. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба са подали отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразяват становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните, намира, че допустима е единствено касационната жалба на М. К.. Жалбите на С. С. К. и В. С. К. са недопустими, тъй обжалваното от тях въззивно решение в тази част не подлежи на касационно обжалване – арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, защото е постановено по облигационни искове с цена 1 212, 32 лева (619, 85 евро) за всеки от тях.

Касационната жалба на М. К. е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищцата М. К. е собственик, лично и по наследство от своя съпруг С. К., на 7/9 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Текето“ с площ от 2211 кв. м., с начин на трайно ползване „за складова база“.

На 09.11.2022 г. свидетелите Б. А. П. и Д. Г. А. - служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, [населено място] („ЕРМ Запад“ АД), заедно с представител на Федерация на потребителите К. Х. Т., извършили проверка на средствата за търговско измерване (СТИ) в местността „Текето“ в землището на [населено място], в това число и на това, обслужващо имота на ответника по касация. То се намирало във външно табло, в което били поставени общо три електромера. Свидетелите костатирали, че пломбата на предпазния щит на таблото липсвала, а трите електромера били с тъмни дисплеи. При проверка с ампер-клещи било установено подаване на ел. енергия към обекта, собственост на ответника по касация, която обаче електромерът не отчиал. Свидетелите отразили в съставения за проверката констативен протокол № 2002923/09.11.2022 г., че пломбата на клемния блок била частично нарушена – тя не била скъсана, нарушена била само пластмасата на пломбата, но телта не била компрометирана. След демонтиране на СТИ същото било изпратено за метрологична експертиза, резултатите от която били обективирани в протокол № 465/05.12.2022 г. - при проверка на трифазен, двутарифен, статичен електромер тип DAISY IVEL ADX1, производител „Дейзи технолоджи“ ЕООД - 2010 г., идентификационен ..., отсъствали механични дефекти по кутията и на клемите на клемния блок на електромера, отсъствали видими дефекти по електронната платка и детайлите на електромера, налице били необходимите обозначения на табелката на електромера, както и пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкции на електромера: 1. знак от метрологична проверка (пломба) № M l4/089 06; 2. знак от метрологична проверка (стикер) № М22/ 09413 - важащ до 02.2026 г.; 3. фирмен знак (пломба) № Д. Т. 103; 4. допълнителна стикери № S1901535 и № S1901548; № НТЗ 00016819 и № НТЗ 00016820. Отразено било, че при подаване на напрежение в интервала от Un=3x230/400 V до 115% Un и ток от 3x0,25 А до 3х100 А дисплеят оставал тъмен, а импулсният източник не реагирал.

До С. К., наследодател на ответника по касация, титуляр на абонатния номер, открит при касатора, били изпратени писма с изх. № NTZ181458/10.11.2022 г. на „ЕРМ Запад“ ЕАД и изх. № NTZ183698/26.10.2023 г., с които бил уведомен за извършената проверка и за предстоящо преизчисление на количеството електрическа енергия.

Въззивният съд констатирал, че СТИ, което било демонтирано при проверката на 09.11.2022 г., било монтирано няколко месеца по-рано, на 17.05.2022 г., когато, видно от протокол № 465/05.12.2022 г. на БИМ и констативен протокол № 2002131/17.05.2022 г. на „ЕРМ Запад“ А, с него било подменено СТИ за същия обект поради липса на пломба на предпазния щит на ел. табло и неактивен индикатор на електромера при подаден товар.

От изслушаното в производството пред районния съд заключение към съдебно - техническата експертиза въззивният съд приел за доказано, че преизчисленото от касатора количество ел. енергия било на база една трета от пропускателната способност на измервателната система (електромер) при спазване на методиката по чл. 50, ал. 1, буква „б“ от ПИКЕЕ.

Окръжният съд установил, че процесният електромер бил от одобрен тип, вписан в регистър на одобрените за използване типове средства за измерване на БИМ под номер 4528.1, бил преминал последваща проверка и се отчитал редовно и по утвърден график - в периода от 17.05.2022 г. до 09.11.2022 г. той бил отчитан на 30.05.2022 г., на 07.06.2022 г., на 07.07.2022 г., на 06.08.2022 г., на 06.09.2022 г., на 06.10.2022 и на 05.11.2022 година. На 05.11.2022 г. данните от електромера отчел служител на касатора - Б. Р. А., който не бил дал информация, че поради тъмен дисплей било невъзможно да бъде отчен електромерът.

От заключението към допълнителната съдебно – техническа експертиза, изслушана в производството пред районния съд, окръжният съд установил, че преизчисленото количество ел. енергия за периода от 05.11.2022 г. до 09.11.2022 г. на база една трета от пропускателната способност на измервателната система (електромер) при използване на формулата за трифазно напрежение съгласно ПИКЕЕ било 923.75 kWh, на стойност 592. 98 лв. (цена с ДДС).

При мотивиране на правните изводи въззивният съд е счел, дължимото количество електрлоенергия следвало да се преизчисли само за периода 05.11.2022 г. – 09.11.2022 година. Допълнил, че нито от констативния протокол за проверката, съставен от служители на касатора, нито от протокола за експертиза на БИМ, нито от разпита на свидетелите било доказано да е извършена промяна в схемата на свързване, „някакво заобикаляне“ на СТИ или нарушеност на пломбите на СТИ, от което да се обоснове извод за опит или за външно въздействие върху възможността да се отчита правилно консумираната в имота ел. енергия. При тези мотиви е приел, че преизчисляването било допустиво само за периода от последното отчитане на електромера на 05.11.2022 г., когато той несъмнено работел, до датата на установения тъмен дисплей, както правилно бил приел и районният съд.

Касаторът поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. “При прилагането на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ необходимо ли е освен установаването на обективно неизмерващо СТИ да бъде доказана външна намеса върху СТИ, водеща до пълно неотчитане на електрическата енергия?“;

2. “Достатъчно ли е да бъде констатирано при прилагането на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ пълно неизмерване от СТИ на електрическата енергия или кумулативно следва да бъде установена и причината, поради която то не измерва преминаващата през него ел. енергия?“;

3. “В кои случаи би следвало да се прилага чл. 52, ал. 1 ПИКЕЕ и как трябва да се тълкува и какво включва посочената в нормата „външна намеса при проверка и отчет“ и приложима ли е тя към настоящия случай?“;

4. “Ако на електромера извършена метрологична проверка в БИМ по реда на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, допустимо ли е корекцията да се извърши по реда на чл. 52 ПИКЕЕ?“.

По първи и втори въпрос касаторът се позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на Решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, ТО.

По третия и четвъртия от въпросите претендира да е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като нито един от повдигнатите въпроси не отговаря на общото условие на чл. 280, ал. 1 ГПК да е с обуславящ изводите на въззивния съд характер. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. От значение за изхода по конкретното дело е този правен въпрос, който, включен в предмета на спора, е обусловил правните изводи на съда по делото - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касатора въпроси са по същество оплаквания срещу правилността на въззивното решение. Дали установеното от служителите на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД при извършената на 09.11.2022 г. проверка, че при измерване СТИ не отчита преминаващата през него електрическа енергия, следва да се подведе под нормата на чл. 50, ал. 1, б. “б“ от ПИКЕЕ или чл. 52 ПИКЕЕ е въпрос по изясняване на фактите, а не тълкуване на правните норми. Ето защо разрешаването му от въззивния съд не може да послужи като основание за допускане на касационен контрол. При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване да се изследва налице ли са допълнителните изисквания за това е безпредметно.

Атакувното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в доказания размер от по 102, 26 евро, равностойни на 200 лева, изчислени при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото - 1 EUR= 1,95583 BGN, и математическото правило за закръгляване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу Решение № 440/04.08.2025 г. по в. гр. д. № 1049/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград в частите, в които след частично потвърждаване на Решение № 175/15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 455/2023 г. по описа на Районен съд – Г. Д. са уважени предявените от В. С. К. и С. С. К. против касатора установителни искове, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4071/2025 г. по описа на ВКС, III ГО, в тази част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 440/04.08.2025 г. по в. гр. д. № 1049/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград в останалата обжалвана от ответника по иска част.

ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК: 130277958, да заплати на М. Д. К., ЕГН: [ЕГН], В. С. К., ЕГН: [ЕГН], и С. С. К., ЕГН: [ЕГН], сумата от по 102, 26 евро (сто и две евро и 26 евроцента) – разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Определението подлежи на обжалаване само в частта, в която производството по настоящото дело е прекратено, в 1 – седмичен срок от съобщаването му на страните с препис пред друг състав на ВКС. В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.