ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 970

Гр. София, 26.02.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия Петрова ч. гр. д. № 3537 по описа на ВКС за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 396, ал. 2, изр. последно ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „К. Х. - 1“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат К. Г. от АК-П., срещу определение № 290 от 04.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 358/2025г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното определение №444 от 25.06.2025 г. по ч. гр. д. № 517/2025 г. на Пазарджишкия окръжен съд и е допуснато обезпечение на бъдещият отрицателен установителен иск на Т. - М. И. К. срещу „К. Х. - 1“ЕООД, за признаване за установено, че ответникът не е станал собственик на основание издадено по изпълнително дело №20188870400683 по описа на ЧСИ Д. Д., рег.№887 към КЧСИ, постановление за възлагане от 08.10.2020 г., на недвижим имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] с площ от 1 416 кв. м., ведно с построената в него триетажна жилищна еднофамилна сграда с идентификатор [№] , с площ от 256 кв. м., чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на насрочен за 07.07.2025 г. от 11.00 часа въвод във владение по същото изпълнително дело, след представяне на гаранция в размер на 15 000 лв.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно като незаконосъобразно и необосновано и иска то да бъде отменено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба – Т. - М. И. К., чрез процесуалния представител адвокат С. М. от АК-П., с който изразява становище, че касационното обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това, респ. за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 396, ал. 2 ГПК.

Обезпечителното производство е образувано по молба на Т. - М. И. К., с искане да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск против „К. Х. 1“ЕООД, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК-за приемане за установено по отношение на ответника, че дружеството не е собственик на основание постановление за възлагане от 08.10.2020 г., издадено по изпълнително дело №20188870400683 по описа на ЧСИ Д. Д., с рег.[№] на КЧСИ, на недвижим имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] с площ от 1 416 кв. м., ведно с построената в него триетажна жилищна еднофамилна сграда с идентификатор [№] , с площ от 256 кв. м., чрез спиране на насрочен за 07.07.2025 г. от 11.00 часа въвод във владение по същото изпълнително дело.

Посочено е, че молителката е обосновала правният си интерес от предявяването на бъдещия иск, с твърдения, че е длъжник по изпълнително дело №20188870400683 по описа на ЧСИ Д. Д., с рег.№887 на КЧСИ, образувано по молба на взискателя „Уникредит Б.“АД, като принудителното изпълнение е било насочено към ипотекирания в полза на банката имот, собственост на ищцата, който е бил изнесен на публична продан. Дружеството било купувач по публичната продан, на когото е възложен имота - предмет на бъдещия отрицателен установителен иск за собственост, чието обезпечаване се търси. Изложила е твърдения, че постановлението за възлагане на имота на ответника не е влязло в сила, тъй като изпълнителното производство е спряно въз основа на издадена на 19.11.2020 г. обезпечителна заповед по в. ч.гр. д.№593/2020 г. на Пловдивския апелативен съд, но въпреки това, по спряното изпълнително производство, съдебният изпълнител е насрочил въвод във владение на купувача по публичната продан. Посочено е, че с решение №260000/14.02.2025 г. на Пазарджишкия окръжен съд, предявеният иск за отричане съществуването на вземането на ипотекарния кредитор „Уникредит Б.“АД, е бил уважен от първостепенния съд, и няма данни производството по този иск да е приключило с влязло в сила съдебно решение.

Съдът е приел, че ищцата има правен интерес да предяви бъдещ отрицателен установителен иск за собственост срещу купувача на публичната продан, с твърдения, че постановлението за възлагане от 08.10.2020 г., с което ответникът се легитимира като собственик на имота, не е влязло в сила. Изложени са мотиви, че влизането в сила на постановлението за възлагане е предпоставка за въвеждането на купувача на публичната продан във владение на имота. Насрочването на въвод във владение на купувача по публичната продан преди влизането в сила на възлагателното постановление представлява нарушение на императивната правна норма на чл. 498, ал. 1 ГПК, като молителката, в качеството си на ипотекарен длъжник, няма друг път за защита срещу постановлението на съдебния изпълнител за насрочване на въвод на купувача във владение на имота, при невлязло в сила постановление за възлагане. Прието е, че с въвеждането на купувача на публичната продан във владение на недвижимия имот, без да е влязло в сила постановлението за възлагане, ще бъде накърнено правото на молителката да владее имота, като негов собственик, до влизане на постановлението за възлагане в сила, тъй като това е моментът, в който се осъществява вещно-транслативният ефект на постановлението за възлагане, съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК.

Прието е още, че е налице и обезпечителен интерес, тъй като при въвеждане на бъдещия ответник във владение на имота, отричането на правата му на собственост няма да бъде достатъчно за молителката, за да защити правото си да владее имота до влизане в сила на постановлението за възлагане, тъй като решението по предявения отрицателен установителен иск в този случай няма да е достатъчно основание същата да възстанови владението си върху имота.

Посочено е, че поисканата обезпечителна мярка - спиране на въвода във владение на купувача по публичната продан, е адекватна обезпечителна мярка, тъй като съответства на обезпечителната нужда. По тези съображения въззивният съд е допуснал обезпечението на бъдещия иск, чрез налагането на исканата обезпечителна мярка, след внасяне на гаранция в размер на 15 000 лева.

В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според жалбоподателя са от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на същите е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а именно:

1.Има ли правен интерес за молителя да предяви бъдещ отрицателен установителен иск за собственост срещу купувача по публичната продан с твърдения, че постановлението за възлагане, с което ответника се легитимира като собственик на имота не е влязло в сила и допустим ли е такъв иск;

2.Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът по този иск навежда същото основание, каквото е навел при предявен преди това установителен иск за собственост, от който се е отказал;

3.Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът по този иск иска да се отрекат правата на ответника, но без ищецът да заявява самостоятелни права върху същия имот като средство за защита на субективни права;

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано.

Съгласно константната практика на ВКС допускането на обезпечението се предпоставя от констатациите на съда, че бъдещият, съответно - предявеният, иск е допустим, вероятно основателен, както и е налице обезпечителна нужда. В случая въззивият съд е приел, че са налице всички посочени предпоставки за допускането на процесната обезпечителна мярка. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа обратното - че не са налице основанията за допускане на обезпечение по чл. 391, ал. 1 ГПК, поради недопустимост на бъдещия отрицателен установителен иск. Съгласно практиката на ВКС, в производството по обезпечение съдът дължи да прецени дали искът, чието обезпечение се търси (както бъдещ, така и вече предявен) е процесуално допустим. В случая въззивният съд е извършил така дължимата преценка, резултатът от която е в съответствие със закона, поради което по този въпрос обжалването не може да се допусне, поради липсата на специалната предпоставка за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивното определение като резултат е в съответствие с т. 1 на ТР № 8/27.11.13 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай, обезпеченият бъдещ отрицателен установителен иск разкрива правен интерес в изяснения смисъл, тъй като молителката е заявила, че владее процесния недвижим имот като навежда твърдения, че с отрицателения установителен иск брани фактическо състояние, от което черпи права. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за предпоставките, при които е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, съответства както на даденото в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, така и на последващата постановяването на това тълкувателно решение практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по въпросите.

Въззивният съд е постановил акта си и при съобразяване на задължителните указания в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.Според т. 2Б, мотиви от цитираното тълкувателно решение предмет на делото по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС и на положителния установителен иск за собственост е претендираното от ищеца право на собственост, докато предмет на отрицателния установителен иск е отричаното право на собственост на ответника. Дори и когато тези права касаят един и същ имот или движима вещ, те са различни, тъй като произтичат от различни юридически факти и имат различни титуляри. В тълкувателното решение е разгледан случая, в който едно и също лице предявява положителен установителен иск за собственост /ревандикационен иск/ и отрицателен установителен иск за собственост по отношение на един и същ имот, като е прието, че не е налице идентичност на делата по двата иска.

В настоящия случай въззивният съд е определил и гаранция в съответствие с правомощията, произтичащи от разпоредбата на чл. 391, ал. 2 ГПК, съгласно която, когато исканата обезпечителна мярка е „спиране на изпълнение“ съдът преценява налице ли е обезпечителна нужда за ищеца и дали мярката е подходяща с оглед предмета на исковия спор като при всички случаи тази обезпечителна мярка следва да бъде наложена срещу представена гаранция на основание чл. 390, ал. 4, изр. второ ГПК, както в съответствие със закона е процедирал и въззивният съд. Внесената гаранция по делото представлява обезпечение за засегнатия интерес на бъдещия ответник от евентуално неоснователно ограничаване на неговите права, чрез допускането на обезпечението на бъдещия иск по делото.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 290 от 04.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 358/2025г. на Пловдивския апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: