ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 979

гр.София, 26.02.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №4407 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. Ц. против решение рег. №901 от 25.6.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №3094 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което е потвърдено решение № 167 от 29.04.2024 г. по гр. д. № 768 по описа за 2023 г. на Софийския окръжен съд, 5-ти първоинстанционен състав. С първоинстанционното решение е признато за установено, че Н. П. М. не дължи на В. Т. Ц. сумата 25 528,02 лв. по изп. д. № 833/2022 г. на ЧСИ В. Ц. поради погасяване на вземането по давност.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи явна несправедливост на решението и противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. В противоречие с т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. въззивният съд не е дал указания на касатора, както и служебно не е събрал доказателства, установяващи кога Н. П. М. е напуснал територията на страната и кога се е завърнал, каквото твърдение се съдържа още с отговора на исковата молба.

2. В нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът не се е...