ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1013

София, 04.03. 2026 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.12.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3280 /2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на Н. Л. М. срещу въззивно решение № 77 /23.05.2025 г. по гр. д. № 76/2025 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Кърджалийския районен съд, с което е уважен иск на „Стожул“ ЕООД срещу жалбоподателката Н. М. с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 10 000 лева, представляваща заемна сума по неформален договор за паричен заем, предоставен с преводно нареждане (по банков път).

Насрещната страна „Стожул“ ЕООД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима, подадена е в установения срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е приел, че между страните няма спор относно това, че на 07.06.2019г. по банкова сметка на ответника е постъпила сумата 10 000 лв., което е установено от преводно нареждане с референтен номер /07.06.2019 г. и от заключението, в т. ч. и допълнително, на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, като спорно е дали тази сума е дадена от ищеца на ответника след постигнато съгласие по договор за заем от 03.06.2019 г. и дали е дадена с уговорка да бъде върната в срок от три години от получаването й. Налице е признание на ответника, че узнаването на обстоятелството, че постъпилата по банковата й сметка сума е наредена от ищеца, а не от посоченото лице, с което твърди, че се уговорила за заема – Ж. Х.. Не е спорно, че последната е дъщеря на С. Д. С....