О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50344 гр.София, 31.10.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 5150 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ чрез държавен инспектор Д. Д.-Д. и касационна жалба на А. С. К. и П. Ц. К. чрез адвокат Е.К. от АК-Г. срещу решение № 105/11.08.2021г. по гр. д.№ 142/2021г. на Апелативен съд В. Т. с което частично се отменя решение № 260026/03.11.2020 г. по гр. д.№ 8/2017 г. на Окръжен съд Габрово и е уважено, респ. отхвърлено, искането на Комисията по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на имущество на значителна стойност, по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./.
Касационната жалба на КПКОНПИ съдържа доводи за неправилност на решението в частта, в която се отменя решението на първоинстанционния съд и се отхвърля искане на Комисията за отнемане на сумите от продажби на имущество, придобито от престъпна дейност, както и в частта, потвърждаваща отхвърляне на искането за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 355 286 лева, присъдени са разноски и държавна такса в тежест на Комисията. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по уточнени при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпроси: 1/ При определяне размера на несъответствието по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, как следва да се определи крайното салдо при анализа на приходите и разходите на проверявано лице, за да не се изопачава крайният финансов резултат; 2/ Приложими ли са в производството по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, принципите и нормите, установени в ГПК; 3/ Допустимо ли е съдът да се позове на изводи на вещо лице, което основава своето заключение на материали които не са били приети като доказателства; 4/ Подлежат ли на отнемане неналични парични средства по реда на чл.28 ЗОПДИППД /отм./, които са били придобити от престъпна дейност; 5/ Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество дължи ли държавна такса в производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./. Според касатора, въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а последният е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Касационната жалба на А. С. К. и П. Ц. К. чрез адвокат Е.К. от АК-Г. също съдържа доводи за неправилност на въззивното решение, а в изложението към нея се поставят въпроси, които се свеждат до задължението на въззивния съд да мотивира своето решение, както и да извърши самостоятелна преценка на експертното заключение по делото. Изложени са съображения, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че въз основа на уведомление от 13.12.2010 г. от ОСлО при Окръжна прокуратура Г., за привличане на А. С. К. като обвиняем за извършено престъпление по чл.252, ал.2, вр. с ал.1 НК /по което е постановена присъда, влязла в сила на 06.12.2016 г./ и писмо от 24.01.2012 г., за внесен обвинителен акт срещу А. С. К. и неговата съпруга П. Ц. К. за престъпление по чл.253, ал.5, вр. с ал.3, т.1, пр.1, т.2, пр.2, вр. с ал.1 НК и по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.26, ал.1 НК /по второто обвинение е постановена присъда, влязла в сила на 28.03.2014 г./, Комисията започнала проверка по отношение на двамата съпрузи за периода от 01.12.1986г. до 01.12.2011г., а на двете им деца -С. и В., до навършване на пълнолетие. КПКОНПИ е направила искане по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на имущество на значителна стойност, с оглед продължителното осъществяване на престъпната дейност /1996 - 2008г./ и притежаваните средства от проверяваните през целия 25 годишен период. Според мотивите на съда, в полза на държавата може да се отнема само незаконно придобито имущество или действителната стойност на заместващата облага, което е останало налично в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица, в края на проверявания период. Съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд, че паричните суми от предоставените заеми, установени в наказателното производство, с които лицата са се обогатили, не могат да бъдат отнети поради качеството на парите като потребими вещи, т. е. средствата преминали през банковите сметки на проверяваните, но неналични към датата на подаване на мотивираното искане, не могат да бъдат отнети, освен при доказаното им трансформиране в имущество, което ще подлежи на отнемане. Според констатациите на вещите лица, общият размер на доходите на проверяваните лица е 20 988,45 лева, а годишните им разходи, вкл. с оглед на данните за движението на средствата по банковите сметки и преминалото имущество през изследвания период, доказват значително несъответствие в края на проверявания период /определено в МРЗ/, което надвишава законовия праг– над 60 000 лева. При тези данни, според съда, се доказва връзка между осъществената престъпна дейност и част от наличното имущество на проверяваните лица, за което искането на Комисията за отнемане в полза на държавата следва да се уважи, но паричните суми не са налични по банковите им сметки и няма данни да са вложени в друго имущество, т. е. в края на проверявания период не са тяхно притежание, поради което съдът приема, че не може да бъдат предмет на отнемане.
При тези мотиви на въззивния съд, не е налице „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като не са нарушени основни начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, при преценката на решаващия съдебен състав, дали с оглед на събраните доказателства в производството се установяват предпоставките за уважаване, респ. за отхвърляне, искането на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Както вече е изяснено в съдебната практика на ВКС, „очевидна неправилност“ е квалифицирана форма на неправилност, т. е. особено тежко нарушение на закона или явна необоснованост на мотивите /като напр. прилагане на закона в неговия противоположен смисъл или правна норма, която е отменена/, чрез които се нарушават основни принципи на гражданския процес. Постановеното решение е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържа преценката му за установените факти и приложението на закона към тях по негово вътрешно убеждение, което не може да бъде проверявано за необоснованост в настоящото производство. Съображенията за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, по същността си представляват оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила, т. е. доводи за неправилност (чл.281, т.3 ГПК), по които обаче ВКС може да се произнесе само след допускане на касационно обжалване по конкретно поставен правен въпрос, а не по реда на чл.288 ГПК. В този смисъл, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие.
При преценка на основанията за допустимост по чл.280 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че поставените въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване поради следното: Съгласно постановките на т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Когато се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът следва да изложи конкретни съображения, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, липсват аргументи за необходимостта от осъвременяване на тълкуването, дадено във връзка с определяне размера на несъответствието по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, поради което не може да се обоснове допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първият от въпросите на Комисията, как по-точно следва да се определи крайното салдо при анализа на приходите и разходите на проверяваното лице, за да не се изопачава крайният финансов резултат, е фактически, а не правен въпрос, тъй като отговорът му следва да се даде с оглед на конкретните констатации в експертното заключение по делото, възпроизведена в обжалваното решение, че положително салдо за съответната година се включва към следващите, но ако разходите превишават приходите и са реално осъществени, отрицателно салдо не може да се пренася /за да не се натрупва един и същ разход/. Застъпеното становище от вещо лице е възприето от съда по негово вътрешно убеждение, което не може да бъде проверявано за необоснованост, вкл. преценката му за събраните доказателства и фактите, въз основа на които в експертизата е установено несъответствие на приходите и разходите на проверяваните лица по искането на Комисията по чл.28 ЗОПДИППД /отм./. В този смисъл, въпросът не покрива изискванията за формулиран правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По втория въпрос няма колебания в съдебната практика на Върховния касационен съд, която приема, че в производството по искане на Комисията по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество са приложими съответно основните начала и норми на Гражданския процесуален кодекс. В мотивите на ТР № 1/14.09.2009 г. по тълк. дело № 1/2008г., ОСГТК на ВКС се приема, че в едни случаи са формулирани изрични разпоредби относно някои специфични страни на производството, а в други случаи се предвижда директно прилагане на разпоредбите на ГПК по силата на препращащата норма на чл.22, ал.2 от закона /напр. производството по налагане на обезпечителни мерки по ЗОПДИППД е уредено като обезпечаване на бъдещ иск/, като разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс се прилагат за всички неуредени случаи в специалния закон, съгласно §2 ДР към ЗОПДИППД. С дадените разяснения по ТР № 7/30.06.2014г. по тълк. дело № 7/2013 г., ОСГК на ВКС се посочва също, че правото по чл.28 ЗОПДИППД /ДВ, бр.19/2005 г./ е призната и гарантирана възможност на държавата да отнема имущество от престъпна дейност, но хипотезите са изчерпателно изброени, те не могат да се прилагат по аналогия на закона или правото, недопустимо е разширително и поправително тълкуване, независимо от по-широкия обхват по отношение на обектите и субектите, спрямо които може да се прилага /В същия смисъл е и тълкуването в решение № 13/13.10.2012 г. по конст. дело № 6/2012 г. на КС на РБ/. След като е налице задължителна практика на Върховния касационен съд, която е съобразена от въззивния съд, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за възможността съдът да се позове на изводите на вещо лице, което основава заключението си на материали, които не са били приети като доказателства по делото. В практиката на Върховния касационен съд е изяснено, че в производството по искове на основание чл.28 ЗОПДИППД, съдът следва да събере доказателствата относно разполагаемото имущество, доходите и способите, въз основа са придобити средствата от проверяваните лица, като ги съпостави с извършените от тях разходи, за да достигне до извод дали е налице несъответствие, което законът свързва с възникване правото на държавата да отнема имущество, при доказана пряка или косвена връзка с установена престъпна дейност . В тези случаи се налага съдът да изслушва съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е длъжно да даде заключение в рамките на поставените му от съда въпроси и въз основа на доказателствата по делото и/или други материали, които съдът е определил вещото лице да проучи и за което са необходими специални знания – решение № 129 от 08.11.2017 г. по гр. д. № 60344/2016 г., ІІІ г. о. и решение № 213 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 1611/2016 г., ІІІ г. о.
Отрицателен отговор на повдигнатия четвърти въпрос се дава в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК, с което се приема, че „не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“. С цитираното тълкувателно решение се приема също, че „не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“ Даденото разрешение в обжалваното решение е в съответствие с цитираното тълкувателно решение, поради което не може да се приеме, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Последният повдигнат въпрос от Комисията обуславя изхода на делото и волята на съда в обжалваното решение, но по своята същност представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските по чл.248 ГПК. Въпросът за дължимата държавна такса от КПКОНПИ при отхвърляне на искането по чл.28 ЗОПДИППД, респ. на жалбата срещу постановеното решение на първоинстанционня съд, следва да бъде разрешен от въззивния съд, който е компетентен да се произнесе по реда на чл.248 ГПК, във връзка с разноските в производството, възложени в тежест на страната.
Липсва основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по поставените въпроси от А. С. К. и П. Ц. К., относно задължението на въззивния съд да мотивира своето решение и да извърши самостоятелна преценка на прието експертно заключение по делото. Същите обуславят изводите на въззивния съд, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да извърши преценка на всички приети по делото относими, допустими и необходими доказателства, като разгледа доводите и възраженията на страните и изложи собствени мотиви по предмета на спора. В случая, въззивният съд е обсъдил всички събрани доказателства и доводите на страните, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти и съобразявайки заключение на вещо лице, което се е запознало с всички налични документи, направило е анализ на движението по банковите им сметки с подаваните от тях декларации, за да изчисли техния размер /когато доходите и разходи са надлежно установени/, съдът е достигнал до решаващия извод, че е налице несъответствие между доходите и разходите на проверяваните лица. Формулираните в изложението към тази касационна жалба въпроси, по своето съдържание повтарят съображенията за неправилна преценка на съдържащите се във възприетото от съда експертно заключение /за суми от печалби при спортни залагания, които не се признават поради липса на данни за изплащане; внесена парична гаранция по наказателното дело, по което средствата не са върнати, както и липсата на доказателства за даряване на средства от 65 000 щ. д./, т. е. обосновават се доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, а не касационни основания по чл.280, ал.1 ГПК. С указанията по т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, а не с правилността на изведените въз основа на доказателствения материал фактически изводи.
Предвид гореизложеното се налага извод, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на решението до касационен контрол, а с оглед неоснователността на подадените касационни жалби, разноските в производството следва да останат в тежест на страните,
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105/11.08.2021г. по гр. д.№ 142/2021г. на Апелативен съд В. Т.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд В. Т. по компетентност, за произнасяне по реда на чл.248 ГПК, във връзка с разноските в производството, възложени в тежест на КПКОНПИ, обективирано като искане в заключителната част на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.