ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 650

[населено място], 06.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1912/25г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на външните работи срещу решение №782/06.06.2025г. по т. д.№1852/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260194/21.03.2024г. по т. д.№8800/20г. на Софийски градски съд, с което касаторът е осъден да заплати на С. С. М. сума в размер на 80 000 лв., представляваща цедирано й вземане на „Аргус травел“ЕООД за недължимо усвоена банкова гаранция за добро изпълнение на договор за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж, сключен между това дружество и МВнР, ведно със законната лихва, както и лихва за забава за периода 21.08.2017г. – 20.08.2020г. в размер на 24 355,56 лв.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на въззивното решение, поради липса на процесуална легитимация на ищцата, както и поради неправилно определена правна квалификация на иска по чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД /при наличие на посочено в договора основание за усвояването на банковата гаранция/. Поддържа се оплакване по същество за неправилност на въззивния съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Касаторът твърди, че вземането на ищцата не е възникнало валидно, тъй като банковата гаранция е усвоена от министерството в съответствие с клаузите на договора, а по делото е установено пълно неизпълнение от страна на цедента /предвид това, че същият е нарушил условието да не ползва подизпълнители при изпълнението на договора, което е довело от своя страна до неизпълнение и на задължението му да...