ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 526
гр. София, 05.02.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 4183 по описа за 2025 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и на Я. И. И. срещу решение № 751 от 19.06.2025 год., постановено по в. гр. д. № 1161 по описа за 2025 г. на Пловдивския окръжен съд, XIV състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 689 от 19.02.2025 г., постановено по гр. д. 6423/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд, XX граждански състав, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Я. И. И. не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата 4 105,62 лв. – разлика между начислената от „Електроразпределение Юг“ ЕАД сума в размер на 11 547,50 лева и установената в размер на 7 441,88 лв., представляваща сума, начислена по едностранна корекция на сметка по фактура № 8311641495/21.03.2024 г. вследствие на установено неизмерване на количеството електрическа енергия за периода от 12.11.2023 г. до 7.3.2024 г. за обект с ИТН: 2079951, находящ се в [населено място], [улица], вх. ..., ет. ..., ап....., като искът за разликата до пълния предявен размер от 11 547,50 лева е отхвърлен.
„Електроразпределение Юг“ ЕАД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за недължимост на сумата 4 105,62 лв. с твърдението, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:
1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи мотиви за тях?
2. Длъжен ли е операторът на съответната мрежа да определя период на корекция по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, при условие че не може да установи начална дата на неправомерното присъединяване?
Твърди, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решения № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. 1106/2010 г. на II ТО, № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. 866/2012 г. на I ТО, № 76 от 12.06.2012 г. по т. д. 377/2011 г. на II ТО и № 146 от 13.06.2018 г. по гр. д. 278/2018 г. на IV ГО. По отношение на втория въпрос сочи противоречие с решение № 71 от 31.03.2021 г. по гр. д. 2816/2020 г. на III ГО на ВКС.
Я. И. И. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за дължимост на сумата 7 441,88 лв. Поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:
1. Предвижда ли ПИКЕЕ паралелна възможност един и същ обект, потребител на електрическа енергия, да е едновременно „правомерно“ присъединен към мрежата (чрез осъществена процедура за присъединяване мрежата по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ) и „неправомерно“ присъединен – без спазване на тази процедура, по смисъла на §1, т. 13 от ДР на ПИКЕЕ?
2. Налице ли е „неправомерно присъединяване“ по смисъла на §1, т. 13 от ДР на ПИКЕЕ в хипотезата, в която в обект, който е присъединен към електропреносната или електроразпределителната мрежа, за който е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, е констатирано допълнително свързване на кабел към консуматор в същия обект, „заобикалящ“ СТИ (средството за техническо измерване)?
3. Налице ли е „неправомерно присъединяване“ по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ в хипотезата на въпрос 2, при положение че част от преминалата енергия надлежно се отчита от СТИ и редовно и надлежно се заплаща от потребителя?
4. В хипотезите, при които на обекта на потребление на електрическа енергия е налице монтирано средство за отчитане на потребената електрическа енергия, но част от тази електрическа енергия не е била отчитана, тъй като е преминавала през проводник, „заобикалящ“ средството за отчитане, корекционната процедура на сметката за електрическа енергия на потребителя по правилото на коя разпоредба следва да се извърши – тази на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ или на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ? В посочената хипотеза, при осъществяване на корекционната процедура, подлежи ли на приспадане количеството потребена електрическа енергия в обекта, което е отчетено /и заплатено от потребителя/ от законосъобразно монтираното средство за техническо измерване?
5. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички релевирани от страната доводи и възражения?
6. Когато при предявен отрицателен установителен иск от потребител за недължимост за начислена електроенергия по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ или по реда на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, е налице оспорване от страна на потребителя на данните, вписани в констативния протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ, който е подписан от потребителя, относно факта на свързване на прикачен кабел и неговото сечение към вътрешната инсталация на обекта, кой носи доказателствената тежест да установи тези данни – потребителят или електроразпределителното дружество?
7. В случая по предходната точка следва ли съдът да разпредели между страните доказателствената тежест за оспорваното обстоятелство и да даде указания на страната, която носи доказателствената тежест, че не сочи доказателства във връзка с оспорването?
8. Има ли съдът задължението да обсъди и прецени всички доказателства, доводи и оспорвания на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?
9. Констативният протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ, в качеството си на частен свидетелстващ документ, ползва ли се с материална доказателствена сила, или има характер единствено на документ, който има доказателствена стойност съгласно чл. 180 ГПК, т. е. съставлява само доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицата, които са го съставили?
10. При оспорването на констативния протокол по чл. 49 ПИКЕЕ, досежно констатациите за факти, отразени в същия, тези констатации обвързващи ли са съда, или подлежат на доказване на общо основание от страната, която претендира да се ползва в процеса от същите?
Поддържа се, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 263 от 13.05.2025 г. по гр. д. № 4746/2024 г. на III ГО. За въпросите от втори до четвърти се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което по отношение на тях е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпросите от пети до осми касаторът сочи противоречие между въззивното решение и решения № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. 761/2010 г. на IV ГО, № 206 от 31.07.2015 г. по гр. д. 6832/2014 г. на IV ГО и № 8 от 19.01.2018 г. по т. д. 2435/2016 г. на II ТО. По деветия и десетия въпрос се сочи противоречие с решения № 225 от 13.12.2019 г. по гр. д. 1566/2019 г. на III ГО, № 135 от 10.03.2021 г. по т. д. 1653/2019 г. на I ТО и № 375 от 28.12.2012 г. по гр. д. 1347/2011 г. на IV ГО на ВКС.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Я. И. И. е потребител на електрическа енергия за обект с ИТН 2079951, представляващ апартамент № 97, находяща се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 10, в който е монтиран електромер № 014091033. На 07.3.2024 г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД извършили техническа проверка на измервателната система на този обект, при която е установено, че към захранващ магистрален фазов проводник е прикачен неправомерно кабел със сечение 2 х 2,5 кв. мм, като и двете жила са закачени към фазовия магистрален проводник и влизат към апартамента, а преминалата електрическа енергия не се отчита от електромера. Проверката е извършена с екип от Икономическа полиция. Нерегламентираното присъединяване преди мерене е било отстранено. За констатациите при проверката е съставен констативен протокол №666933/7.03.2024 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване. Дружеството е извършило корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период, като е издадена фактура № 8311641495/21.3.2024 г. на стойност 11547,50 лв., представляваща дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическата енергия за периода от 09.9.2023 г. до 07.3.2024 г. Ето защо Я. И. предявила против „Електроразпределение Юг“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество сумата 11 574,50 лв., представляваща стойността на електрическа енергия, чието количество е преизчислено по методиката по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ поради установено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. С отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило иска като неоснователен.
Пловдивският районен съд е уважил иска за сумата 4 105,62 лв. и го е отхвърлил за разликата над тази сума до предявения размер от 11 547,50 лв.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно верността на констатациите в протокола – свидетелските показания и съдебно-техническата експертиза. Според вещото лице кабелът към консуматора е прекаран извън схемата на електромера. В този случай се касае за директно присъединяване на консуматор към електрозахранващата мрежа. Посочено е, че не е възможно да се установи точното време на монтиране на нерегламентирания кабел, но може да се приеме датата 12.11.2023 г. за начало на период на потребление на електроенергия по нерегламентирано присъединения кабел в периода 180 дни преди отстраняването му. При неправомерно присъединяване на консуматори преди меренето с електромер, консумираната електроенергия по този кабел не се измерва от електромера, съответно не се отчита по електромера и не се заплаща. Сечението на присъединения кабел е 2 х 2,5 кв. мм. Според експерта методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия е приложена правилно, така както е заложена в чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, но неправилно е определена началната дата на периода. Броят на дните за доначисляване е 116, а не 180 и количеството електроенергия е в размер на 19 210 kWh, поради което действителната сума е в размер на 7 441,88 лева с ДДС.
Въз основа на заключението на експертизата въззивният съд е приел, че паралелно с надлежното присъединяване чрез електромер обектът е бил присъединен и директно към разпределителната мрежа, без преди това да е била проведена процедурата по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на потребители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната мрежа. В този смисъл е налице нерегламентирано присъединяване към електроразпределителната мрежа на ответното дружество и консумиране на електрическа енергия, без тя да се заплаща. Поради това съдът е приел, че преизчислението на консумираната електроенергия следва да се извърши по правилата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ – на базата на една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване, за период, не по-дълъг от 180 дни, считано от датата на проверката. Без значение е конкретното потребление на обекта именно защото то не може да бъде установено поради нерегламентираното свързване. Съдът е изложил мотиви, че показанията от балансовия електромер, монтиран в трафопоста, също не могат да бъдат взети предвид при преизчисление на електроенергията, тъй като той не е средство за търговско измерване по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ПИКЕЕ. Прието е, че количеството електроенергия, което е отчетено от електромера в обекта през исковия период и е заплатено от ищцата, не подлежи на приспадане, тъй като в резултат от неправомерното присъединяване се е стигнало до паралелно потребление на електроенергия – регламентирано и нерегламентирано, всяко от които е независимо едно от друго.
Съдът е посочил също, че преизчислението може да се извърши и за срок, който е по-кратък от 180 дни, ако бъде установен конкретният период на неправомерното ползване на електроенергия. От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза и представените по делото писмени доказателства – справки за показанията на контролния електромер в трафопоста и електромера в обекта на ищцата, е установено, че загубите по извода на трафопоста, захранващ процесния обект, в киловатчасове и в проценти се завишават значително на дата 12.11.2023 г. и намаляват на 07.3.2024 г., когато е извършена проверката в обекта и е отстранено нерегламентираното свързване. Позовавайки се на заключението на експертизата, съдът е счел за установено, че началото на потреблението по нерегламентирано присъединения кабел е именно датата 12.11.2023 г. Следователно по делото е установен по-кратък от 180 дни период, през който е извършвано неправомерното потребление на електроенергия от обекта на ищцата и преизчислението на количеството електроенергия следва да бъде извършено именно за този по-кратък срок - 116 дни, като стойността за допълнително начисляване е 7 441,88 лв. с ДДС.
От тези мотиви на въззивния съд не се констатират основания за допускане на касационно обжалване по повдигнатите от страните въпроси.
Първият въпрос на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, както и поставените от Я. И. пети и осми въпрос касаят задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства. Противно на твърденията на ответното дружество, въззивният съд е обсъдил справката от балансовия електромер, приемайки, че данните от балансовия електромер, монтиран в трафопоста, не могат да бъдат взети предвид при преизчисляване на електроенергията, тъй като той не е средство за търговско измерване по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ПИКЕЕ. Съдът не е пропуснал да се произнесе и по направените от Я. И. възражения относно констатациите за фактите, отразени в съставения констативен протокол. За да установи верността на тези констатации, въззивният съд е обсъдил и дал вяра на събраните в тази връзка доказателства - свидетелски показания и съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Ето защо по тези въпроси няма противоречие между решението на въззивния съд и практиката на ВКС.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по поставените от Я. И. девети и десети въпрос, тъй като не са обусловили правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Въпросите предполагат въззивният съд да е приел, че констативният протокол има материална доказателствена сила и отразените в него констатации обвързват съда, без да са събрани доказателства за тяхната проверка. Както вече се посочи, съдът е направил извод относно верността на констатациите в протокола въз основа на всички събрани по делото доказателства. Следователно по тези въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Отново във връзка с оспорването на данните, отразени в констативния протокол, са формулираните от ищцата шести и седми въпрос, които касаят разпределението на доказателствената тежест за установяването на тези данни. Въпросите обаче са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд, тъй като разпределението на доказателствената тежест се извършва с доклада по делото в първата инстанция, а ищцата не е навела възражения във връзка с изготвения по делото доклад и не е направила доказателствени искания във въззивната си жалба. Въпросът е изведен от твърденията на ищцата, че констативният протокол е частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството, но няма материална доказателствена сила за фактите, които удостоверява, поради което те подлежат на доказване по общите правила на ГПК, ако бъдат оспорени. В случая фактът на свързване на допълнителния кабел, както и неговото сечение са категорично установени от назначената по делото съдебно-техническата експертиза, поради което отговорът на въпроса за доказателствената тежест за тези обстоятелства няма претендираното значение за изхода от спора.
Първите четири въпроса на Я. И., обобщени и уточнени от касационната инстанция, се свеждат до питането коя е приложимата методика за изчисление на количеството електрическа енергия – по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ или по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, когато част от иначе правомерно присъединен обект (електрическа инсталация) на клиент, се захранва от допълнително директно присъединен към електроразпределителната мрежа кабел, преминаващата през който електрическа енергия не се отчита от електромера. По този въпрос е формирана практика на ВКС, според която в такива случаи е приложима методиката по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - решения № 50084 от 14.06.2023 г. по гр. д. № 1307/2022 г. на ІV ГО и № 50074/16.05.2023 г. по гр. д. № 1099/2022 г. на ІІІ ГО. В този смисъл е и решение № 198 от 28.03.2024 г. по гр. д. № 1061/2023 г. на ІІІ ГО, в което е прието, че неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа по чл. 51 от ПИКЕЕ може да се извърши както от лице, което е в договорни отношения с електроразпределителното дружество, така и от лице, което не е обвързано от такъв договор, следователно се касае за паралелни измервания, несвързани едно с друго. Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика, поради което по тази група въпроси не може да се допусне касационно обжалване. Въз основа на съдебно-техническата експертиза съдът обосновано е приел, че в случая паралелно с надлежното присъединяване чрез електромер, обектът е бил присъединен и директно към разпределителната мрежа, без преди това да е била проведена процедурата по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на потребители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната мрежа. Налице е нерегламентирано присъединяване към електроразпределителната мрежа на ответното дружество и е консумирана електрическа енергия, без тя да се заплаща, поради което преизчислението на изразходваната електроенергия следва да се извърши по правилата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, защото не се касае за неточно измерване поради технически проблем, а за пълно отсъствие на измерване в резултат на паралелно нерегламентирано присъединяване. Цитираното в изложението решение № 263 от 13.05.2025 г. по гр. д. № 4746/2024 г. на III ГО е неотносимо към разглеждания казус, тъй като в него е прието, че в нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК въззивният съд не е извършил задълбочен анализ на приетото по делото заключение на вещото лице и на обясненията, които експертът е дал при изслушването, което е довело до необоснованост на въззивния акт. В заключението си вещото лице е посочило, че е налице директно свързване на имота на ищеца към електроразпределителната мрежа посредством кабел, присъединен преди електромера, докато при изслушването му пред съда, експертът е посочил, че в случая електромерът не е манипулиран, но е налице промяна в схемата на захранване. Затова съдът е приел, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, поради което е отменил постановеното по него въззивно решение и е върнал делото за разглеждане от друг състав. В настоящия казус не е налице противоречие между заключението на експертизата и обясненията на вещото лице при изслушването му пред съда. Ето защо, като е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е стигнал до обоснован извод за приложимостта на методиката за преизчисление на количеството електрическа енергия по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Правилата на чл. 49 – 56 от ПИКЕЕ, които уреждат корекционната процедура, не предвиждат приспадане от преизчислената сума на стойността на количеството потребена електроенергия, която е отчетена и платена. Разпоредбите са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване, поради което не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по отношение на питането дали при осъществяване на корекционната процедура количеството потребена електрическа енергия в обекта, което е отчетено /и заплатено от потребителя/ от законосъобразно монтираното средство за техническо измерване подлежи на приспадане от преизчислената сума. Изводът на въззивния съд е основан и на обясненията на експерта, дадени пред съда, според които в случая са налице консуматори, свързвани към електромера и той отчита тяхната стойност, а останалите консуматори са прикачени с допълнителния кабел директно към мрежата. Посочено е, че едното свързване е независимо от другото, така че няма как едното количество електроенергия да се приспада от другото.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория въпрос, поставен от ответното дружество, тъй като, видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд не е приел, че операторът на съответната мрежа е длъжен да определя период на корекция по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Съдът е посочил обаче, че преизчислението може да се извърши и за срок, който е по-кратък от 180 дни, ако бъде установен конкретният период на неправомерното ползване на електроенергия. Именно основавайки изводите си на заключението на експертизата, както и на представените по делото писмени доказателства – справки за показанията на контролния електромер в трафопоста и електромера в обекта на ищцата, съдът е приел за установено, че загубите по извода на трафопоста, захранващ процесния обект, в киловатчасове и в проценти се завишават значително на дата 12.11.2023 г. и намаляват на 07.03.2024 г., когато е извършена проверката в обекта и е отстранено нерегламентираното свързване. Така е стигнал до заключението, че датата 12.11.2023 год. е начало на периода на потребление на електроенергия по нерегламентирано присъединения кабел в периода 180 дни преди отстраняването му, поради което преизчислението на количеството електроенергия следва да бъде извършено за по-кратък срок - 116 дни. Затова въззивното решение не е постановено в противоречие с решение № 71 от 31.03.2021 г. по гр. д. 2816/2020 г. на III ГО, в което е прието, че корекционната процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия, с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им.
Въззивното решение не е и очевидно неправилно. Този квалифициран порок е налице при наличието на видимо от съдържанието на решението тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Такъв недостатък на решението в случая не се констатира, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване на това основание.
При този изход на спора всяка от страните следва да понесе разноските си за настоящата инстанция.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235 от 11.12.2024 г., постановено по гр. д. № 413 по описа за 2024 г. на Пловдивския апелативен съд, II граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.