ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1011

София, 03.03.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 1380 / 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К. Н., ЕГН [ЕГН] против въззивно решение № 497 от 26.11.2024 г. по гр. д.№ 866/2024 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1197/10.09.2024г. постановено по гр. д.№ 2540/24г. на РС-Русе, с което е допусната съдебна делба при равни квоти между касаторката и ищцата С. К. К. на два самостоятелни обекта в сграда с идентификатор ***в [населено място], [улица], ет. 2:

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент на едно ниво с площ 55.25 кв. м. и

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент на едно нива, със застроена площ - 50 кв. м.,

-ведно с припадащата се към двата обекта 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***в [населено място], [улица].

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на решението, тъй като искът за 1/2 ид. ч. от дворното място, след като другата 1/2 от него принадлежи на трети лица, е недопустим. Счита, че дворното място е обща част и по отношение на него е недопустима делба. Жалбоподателката твърди, че не е изяснено дали двата обекта са самостоятелни обекти на собственост, поради което били нарушени чл. 202 и чл. 203 ЗУТ и дали от дворното място могат да се образуват два самостоятелни УПИ и чл. 40 ЗС, защото не е изчислен точно припадащият се процент от общите части. Счита, че съдът не е спазил правилото на чл. 345 ГПК, защото не е дал указания, че трябва първо да се прекрати съсобствеността с третото лице преди да се разпределят делбените имоти.

Изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК е идентично на касационната жалба. Не са посочени други основания за допускане до касация освен недопустимост на решението и противоречие с императивни правни норми и противоречие с т. 3 от ПП-4-64, но не е формулиран въпрос.

Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, като посочва, че иска за делба на 1/2 ид. ч. от дворното место, ведно с двата обекта е правилно, защото дворното място е принадлежащо към тях. Тези обекти са принадлежали на наследодателите в този им вид и затова се иска делбата им по този начин.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Ищцата С. К. К. и ответницата Д. К. Н. са наследници /дъщери/ на Р. Д. Н., починала на 08.03.2016г. и К. С. Н., починал на 26.06.2016г. С нот. акт №115, том 1 от 19.06.2012г. на нотариус с рег.№625, К. С. Н. и Р. Д. Н. са признати са собственици на следните недвижими имоти, придобити в режим на СИО: - 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***по КК на в [населено място], с адрес: [улица] площ 278 кв. м. с номер по предходен план: ***, квартал ***; 1/2 идеална част от построената в имота едноетажна сграда №*** с идентификатор *** със застроена площ 30 кв. м. с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и от сграда с идентификатор ***два обекта: целия самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; и целия самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Нотариалният акт не е оспорен, а и от него черпят права и двете съделителки.

Поискана е делба само на 1/2 ид. ч. от дворното място – ПИ с идентификатор ***и на двата обекта от сграда с идентификатор ***– самостоятелни обекти с идентификатори: *** и ***. Не е поискана делба на сграда с идентификатор ***.

РС е допуснал делба на останалите в наследство имоти, за които е поискана делба при равни права на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.

Във въззивното производство е приет нот. акт № 174, т.ХVІ/1996 г., от който е видно, че трети за спора лица - В. Й. П. и И. Й. П. придобиват по сделки при равни права общо 1/2 ид. ч. от имот пл.№ 3394 и частта от двуетажната сграда, съставляваща дял първи по делбено дело № 2523/1992 г. на РРС.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на Д. К. Н. за недопустимост на делбата поради това, че дворното място е обща част към етажна собственост и от него се иска делба само на 1/2 ид. ч. Мотивирал се е с това, че не се иска делба на дворното място отделно от останалите в наследство самостоятелни обекти в сграда ***, че се делят останали в наследство имоти – самостоятелни обекти ведно с припадащото се към тях дворно място. Съдът е посочил, че е ирелевантно чия собственост е другата идеална част от поземления имот и тя не следва да се разделя, тъй като е прилежаща част към други самостоятелни обекти и делбата й е недопустима. Така както имотите, предмет на иска за делба могат да бъде предмет на сделки, те могат да бъдат и предмет на иск за делба, а във втората фаза се изследва въпроса за поделяемостта им и дали отговарят на изискванията за самостоятелен имот. Прилежащата идеална част от поземления имот не е необходимо да се обособява в самостоятелен обект и няма да се обособява в такъв, поради което е ирелевантен въпроса за възможността за обособяване на две УПИ. С тези мотиви, въззивният съд е потвърдил решението на РС.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Решението не е нищожно, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 1 ГПК.

Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Решението не е постановено по недопустим иск за делба в частта, в която е поискана делба освен на двата самостоятелни обекта и на 1/2 ид. ч. от дворното място, в което се намират, която е принадлежност към тях. В случая не са налице хипотезите, при които се цели делба само на дворно място без сградите в него, когато е налице така наречената хоризонтална етажна собственост и дворното място има само обслужващо предназначение. Предмет на делба са самостоятелни обекти в принадлежаща към тях идеална част от дворното място, останали в наследство в този обем. Именно защото дворното място принадлежи към двата самосотятелни обекта на собственост, съгласно правилото на чл. 98 ЗС, то не може да бъде изключено от делбата им. Предмет на делбата е останалото в наследство имущество между наследниците, което също е допустимо. Не е приложимо ПП-2-82, разглеждащо други хипотези. Решението на въззивния съд е в съответствие със съдебната практика - Решение № 196 от 4.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2024 г., I г. о. В случай като настоящия не може да се допусне делба само на самостоятелните обекти без принадлежащата към тях 1/2 ид. ч. от дворното място, защото делба се допуска на самостоятелен обект на собственост, част от който е припадащата се част към него от дворното място, а не на част от него /Решение № 531 от 21.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1335/2023 г., II г. о./ Предвид изложеното, не е налице основание за допускане до касация и по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

Според т. 1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.

Касаторката твърди противоречие с ПП-4-64г., т. 3, но не формулира правен въпрос, което е достатъчно, за да не се допуска касационно обжалване. С т. 3 от ПП-4-64 са дадени разяснения по прилагането на чл. 283 ГПК /отм/, аналогичен на чл. 345 ГПК. Дори и в този текст, и тълкувателен акт по него е посочено, че е правилно да се допусне делба на останал в наследството, притежаван от наследодателя с трето лице съсобствен имот, т. е. на идеалната част, а делбата на тази идеална част да се извърши след прекратяване на съсобствеността с третото лице. Настоящото производство е във фаза по допускане на делбата, а не на извършването й. Нормата в случая е и неприложима, тъй като притежаваната от наследодателите идеална част е принадлежност към двата самостоятелни обекта и е недопустимо да се дели главната вещ без принадлежностите й по смисъла на чл. 98 ЗС.

Не е налице и очевидна неправилност поради противоречие с императивни правни норми. Двата обекта са описани като самостоятелни в неоспореният нотариален акт, с който наследодателите са признати за собственици. Дали всеки от тях съставлява самостоятелен обект е въпрос на извършване на делбата във втората й фаза. Затова са неприложими чл. 201 и чл. 202 ЗУТ. Във фазата по извършване на делбата ще се разпредели припадащата се част от дворното място към всеки от двата обекта по правилото на чл. 40 ЗС. Поради това, че посочените императивни правни норми, на които касаторката твърди, че обжалваното решение противоречи, са неприложими. Следователно решението не е очевидно неправилно и на това основание. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за касационна инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 1200 лв., чиято равностойност е 613.55 евро.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 497 от 26.11.2024 г. по гр. д.№ 866/2024 г. на Русенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. К. Н., ЕГН [ЕГН].

Осъжда Д. К. Н., ЕГН [ЕГН] да плати на С. К. К. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 613.55 евро /равностойността на 1200 лв./

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: