ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1117

гр.София, 09.03.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело № 191 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу въззивно решение № 154 от 29.09.2025 год., постановено по в. гр. дело № 183/2025 год. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което, като е потвърдено решение № 86 от 13.04.2025 год., постановено по гр. дело № 33/2024 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, поправено с решение № 90 от 14.04.2025 год., са отхвърлени предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Г. С. А. и А. М. В. искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № , попадащ в сграда № , разположена в поземлен имот с идентификатор № по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с предназначение: жилище, апартамент, с административен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от стая, хол, кухня, тераса, коридор и сервизни помещения, с посочена в документа площ от кв. м, брой нива на обекта: едно, при съседи: на същия етаж – обект с идентификатор № , под обекта – обект с идентификатор № , над обекта – обект с идентификатор № , ведно с прилежащите към обекта избено помещение № с площ от кв. м. и таванско помещение № с полезна площ от кв. м., заедно с припадащите се % ид. ч. от общите части на сградата и съответната част от отстъпеното право на строеж върху описания имот, за сумата от 31 000 лв., с данъчна оценка на имота в размер на 31 004.20 лв. и пазарна стойност на имота към настоящия момент 40 000 лв.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Понятията „имущество“ и „значително несъответствие“ и техният размер идентични ли са по смисъла на ЗОНПИ?

2/ Обвързан ли е размерът на имуществото с размера на несъответствието по смисъла на ЗОНПИ, а именно да е над 150 000 лв.?

3/ Следва ли получените преводи от трети лица чрез системите за бързи плащания без посочено законно основание по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ да се приемат за законен доход?

4/ Представляват ли доходи, приходи и източници на финансиране по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник?

5/ Представляват ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход, суми, които не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /посочена в изложението/.

Ответниците по касационната жалба Г. С. А. и А. М. В. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.

На 03.02.2026 год. касаторът е подал молба, съдържаща искане за спиране на основание чл. 292 ГПК на производството по настоящото дело до постановяването на Тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд по тълк. дело № 1/2026 год.

Ответниците по касационната жалба Г. С. А. и А. М. В. не изразяват становище по искането за спиране на производството по делото.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ, като е приел, че ответниците нямат установен положителен нетен доход /дори и да бъдат зачетени сумите, получени през системите за бързи разплащания от трети лица, част от които лица са свързани с извършени от Г. С. А. престъпления/ и имуществото, придобито през проверявания период и налично в края на проверявания период възлиза на 40 000 лв., т. е., имущественото увеличение, в сравнение с това в началото, не надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. и поради това не може да се направи обосновано предположение за наличие на незаконно придобито имущество.

С разпореждане от 15.01.2026 год. на Председателя на ВПК е образувано тълкувателно дело № 1/2026 год. по описа на ВКС, ГК по въпроса: „Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани? Отговорът на този въпрос има значение за част от повдигнатите по настоящото дело от касатора въпроси, свързани с приложението на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, следва да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 292 ГПК до постановяването на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд по тълк. дело № 1/2026 год.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по гр. дело № 191/2026 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд по тълк. дело № 1/2026 год.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: