ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1128

гр. София, 09.03.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

РЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К.

като изслуша докладваното от съдията Коледжикова гр. дело № 2047 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 2481 от 10.01.2025 г., подадена от Е. Г. чрез адв. Р. Р., против решение № 6536 от 28.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2936/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 17321 от 24.10.2023 г., постановено по гр. д. № 38763/2022 г. по описа на СРС за отхвърляне на предявения от касаторката срещу П. С. С. и Д. К. С. осъдителен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които накърняват правото на собственост на ищеца по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в [населено място],[жк], [улица], изразяващи се в изключване от домофонната уредба на достъпа на апартамента на ищцата.

В жалбата се релевират оплаквания за наличие на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал множество процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно разпределение на доказателствената тежест, липса на пълен и всестранен анализ на доказателствените средства и доводите на страните, както и отсъствие на собствени мотиви по отношение на всички правнорелеватни факти и твърдения, имащи отношение към предмета на делото. Сочи се също неправилно приложение на разпоредбите на чл. 161 и чл. 173, ал. 3 ГПК при анализа на свидетелските показания. Моли се за отмяна на обжалваното решение и цялостно уважаване на предявения иск, а в условията на евентуалност – връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите, обобщени от настоящата инстанция в следния смисъл: 1/ за правомощията на въззивния съд при нередовност на исковата молба и разширяване предмета на доказване и 2/ за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по отношение на тях.

Ответниците, както по касация така и в производството, П. и Д. С. възразяват, че жалбата е неоснователна. Считат, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационна проверка.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Предмет на производството по делото е осъдителен иск за собственост по чл. 109 от Закона за собствеността, предявен от Е. Г. срещу П. С. С. и Д. К. С. за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които накърняват правото на собственост на ищеца по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в [населено място],[жк], [улица], като преустановят неправомерните си действия по изключване от домофонната уредба достъпа на апартамента.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел от фактическа страна, че етажната собственост, намираща се на адрес [населено място], [улица] разполагала с домофонна уредба, инсталирана в периода между 2009 г. и 2011 г. от П. П., бивш съсед в етажната собственост (ЕС). От свидетелските показания на З. В. и съпругът на ищцата Д. Г. съдът приел, че домофонната уредба се разваляла частично по апартаменти, включително преди последния ремонт от 2021 г. След него ищцата установила, че отново липсвала връзка с техния апартамент, а останалите вече имали връзка. Единствено апартаментът на ищцата оставал изключен. Приел за установено също, че последният ремонт през втората половина на 2021 г. бил осъществен от лицето „Бай И.“, като за провеждането на ремонта не било вземано решение на общото събрание на ЕС. Ремонтът от „Бай И.“ бил извършен на всеки, който е осигурил достъп до домофона в апартамента си и заплатил за услугата. Към момента на организирането на ремонта касиер в ЕС била именно ответницата Д. С., която била и отговорник на входа за повечето въпроси, касаещи управлението на етажната собственост, като инициативата за поставяне на уведомление за ремонта също била нейна, докато домоуправител била И. Г., бивша съседка. Към януари 2022 г., когато ищцата и съпругът й разбрали, че домофонът им не работи, Д. С. събирала парите и била отговорник на входа.

Въззивният съд намерил, че от доказателствата по делото не се установявало право на собственост или ограничени вещни права на ищцата върху имота. Тъй като искът по чл. 109 от ЗС осигурявал защита от неоснователни действия, пречещи на упражняването на правото на собственост, неустановяването на защитимо по този ред право било достатъчно основание за отхвърляне на иска в цялост. Въззивният съд приел, че по делото не са установени пречки, причинени от ответниците, за пълноценното упражняване на правото на собственост върху имато на ищцата. Приел, че ищцата имала достъп до централната домофонна уредба, представляваща обща инсталация в етажната собственост, както и възможност да организира самостоятелно отстраняването на съответната повреда или включването, респективно свързването на намиращия се в нейния апартамент домофон към централната инсталация. Въззивният съд подчертал, че от по делото не се установявало поведение на ответниците, което да е довело до изключването на домофона на ищцата от централната домофонна линия. Фактът, че ответницата в процесния период се е занимавала активно с организационни въпроси в етажната собственост, свързани със събирането на средства (като „касиер“ и „отговорник“, съгласно показанията на свидетелите) и поставянето на уведомления в тази връзка, не водело до извода, че същата е отговорна за прекъсването на връзката на домофона на ищцата.

При тези данни, настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки за допускането на въззивното решение до касационен контрол.

Първият въпрос за правомощията на въззивния съд в хипотеза на нередовност на исковата молба и при разширяване предмета на доказване с приемане, че даден факт е спорен между страните не е обуславящ по отношение решаващите изводи на второстепенния съд. По смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, обуславящ правен въпрос е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. В случая въпросът не е от значение за изхода на делото, тъй като основните мотиви за потвърждаване на първоинстанционното решение респ. отхвърляне на предявения негаторен иск са липса на доказване на създадени от ответниците пречки, а не поради недоказване правото на собственост на ищцата върху процесния имот. Въззивният съд не се е произнасял и по отношение каквато и да било нередовност на исковата молба.

Вторият въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по отношение на тях е решаващ за изхода по всяко гражданско дело. В случая въззивният съд не му е отговорил в противоречие с практиката на ВКС, според която стриктното приложение на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК е гаранция за постановяване на законосъбразно решение от въззивния съд. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика като е обсъдил всички обстоятелства и доводи, имащи връзка с предмета на делото и фактическия състав на спорното материално право. Обсъдил е също така релевираните във въззивната жалба възражения, подробно е разгледал относимите свидетелски показания и е изложил мотиви по отношение липсата на необходимост от назначаване на СТЕ.

Касационно обжалване не може да бъде допуснато. При този изход на делото в полза на процесуалния представител на ответниците следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 153,39 евро.

Водим от гореизложеното, настоящият състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6536 от 28.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2936/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Е. Г. да заплати на адв. К. Г. на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата в размер на 153,39 евро – възнаграждение за безплатна адвокатска защита предоставена в полза на ответниците.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.