ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1074

гр. София, 05.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4464 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П. срещу Решение № 3995/25.06.2025 г. по в. гр. д. № 11551/2023 г. на Софийски градски съд, с което, след като е потвърдено Решение 11394/30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 34941/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 25 състав, е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЧСИ С. Х. П. иск с правно основание чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация за установяване на „тормоз“ чрез бездействие да се вдигне запор върху моторно превозно средство, собственост на касатора, за да може да се извърши промяна на регистрационния номер поради загубена регистрационна табела, и за да може да се грижи за веща си, която имала висока сантиментална стойност за него, макар да била стара.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба ЧСИ С. Х. П. не е подал в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че срещу ищеца било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ С. Х. П., по което на 24.09.2019 г. бил наложен запор върху негово моторно превозно средство (МПС), спряно от движение няколко месеца по-рано. Касаторът бил депозирал множество молби до органа по принудително изпълнение за вдигане на запора. По делото не било спорно, че запорът бил вдигнат след молба на взискателя по изпълнителното дело през 2022 г., за което своевременно било изпратено съобщение до ОДМВР –Х., където МПС било регистрирано.

Въззивният съд приел, че поведението на ответника не можело да се квалифицира като тормоз по признака „обществено положение-собственик длъжник“. Пояснил, че по правило съдебният изпълнител предприема действия по принудително изпълнение по искане на взискателя, а налагането на обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника има за цел да обезпечи неговото осребряване и удовлетворяване на взискателя-кредитор. Допълнил, че наложената в изпълнителния процес обезпечителна мярка може да бъде вдигната служебно от съдебния изпълнител в точно посочени в ГПК хипотези - при прекратяване на изпълнителното дело - чл. 433 ГПК; при установяване по възражение на длъжника на несъразмерност на обезпечителните мерки - чл. 442а, ал. 2 ГПК; при предложение от длъжника за друг начин на изпълнение-чл. 443 ГПК; след продан на веща. Извън тези хипотези, съдебният изпълнител можел да вдигне запора само по искане на взискателя.

При мотивиране на правните си изводи СГС посочил, че е изключено поведението на ответника да разкрива принаците на „тормоз“, нито да се счита за накърняващо достойнството на ищеца или създаващо враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда в някаква част от обществото по отношение на ищеца. Пояснил е, че право на длъжника било да предложи начин на изпълнение, като процесуалният закон му предоставял възможност да обжалва някои действия на органа по принудително изпълнение. Конкретизирал е, че вдигането на запора в случая било по искане на взискателя, а извод от това да следвал „тормоз“ за касатора бил изключен. За неоснователен е намерен довода, че ответникът можел да разреши пререгистрация на автомобила без да вдига запора. Посочил е, че при наложен запор промени в регистрацията се извършвали след отмяната му - чл. 143, ал. 13 ЗДвП, чл. 201, ал. 3 ДОПК. В заключение СГС е обобщил, че по делото липсвали доказателства за създадена спрямо ищеца негативна среда.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. „Поискал ли съм продажба на автомобила?“;

2. „Трябвало ли е ответникът да пристъпи към опис на вещта (автомобил) след като аз в качеството си на длъжник я посочвам да бъде продадена?“;

3. „Трябва ли да се сочат лица-сравнители, след като става въпрос за тормоз?“;

4. „Има ли закани и заплахи, изречени от мен по адрес на взискателя и ответника, както твърди ответникът?“;

Касаторът иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че въззивният съд е дал разрешение на тези въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, намерила израз в ППВС №7/1965 г. и т. 19 от ТР №1/04.01.2001 г. по т. д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по всички формулирани в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. От значение за изхода по конкретното дело е този правен въпрос, който, включен в предмета на спора, е обусловил правните изводи на съда по делото - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Поставените от касатора въпроси не са правни, а фактически, и не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да са с обуславящ изводите на въззивния съд характер. Нито един от тях не е свързан с тълкуването на конкретна материалноправна или процесуалнправна норма, с приложението на която въззивният съд да е мотивирал решението за неоснователност на исковата претенция. При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно изследването налице ли е допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Атакувното определение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното определение. В случая обжалваното определение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 3995/25.06.2025 г. по в. гр. д. № 11551/2023 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.