ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 635

гр.София 05.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение – 5 състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

Т. К.

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 55 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г., чрез законния й представител М. Г. П., против решение № 145/31.07.2025г. по гр. д.№ 152/2025г. на Апелативен съд – Бургас, в частта му с която е потвърдено решение № 33/20.02.2025г. по гр. д.№ 344/2024г. на Сливенски окръжен съд, за отхвърляне предявеният от ищцата против ЗК „Уника„ АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ , за разликата над присъдените 5 000 лева и до размера на претендираните 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в причинност с ПТП от 18.08.2022 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановно в противоречие с материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД – досежно приетия в силно завишен процент – 50 %, съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, както и чл. 52 ЗЗД – досежно възприетият за справедлив размер на обезщетението – 10 000 лева, в противоречие с установеното от доказателствата / показания на свидетелите С. Г. и А. Г. / съдържание на търпимите от нея болки и страдания.

Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният съд не е съобразил практиката на касационна инстанция, според която подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента спрямо това на увредения, за да се определи действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредата. В относимост към тази преценка, според касатора, е следвало да се отчете, че към момента на ПТП ищцата е била 4-годишна, а законът предвижда засилена защита по отношение на определени категории пешеходци / чл. 116 ЗДвП /. Следвало е съдът да има предвид и правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според което отговорността на водачите на МПС, за осигуряване безопасност на движението, е завишена спрямо тази на пешеходците, вкл. чрез законодателно вмененото им задължение за избиране на подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би им позволила спиране, при поява на препятствие на пътя, което са могли или са били длъжни да предвидят. Страната признава обосновано съпричиняване от 20 %.

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД се акцентира на неотчетеното от съда травмиране психиката на пострадалото дете - сънуване кошмари и изолиране от връстниците си, невъзможността му пълноценно да изживява детството си, както и битовите неудобства от обездвижването. Определеният размер се сочи немотивиран от съда с икономическата конюнктура към момента на увреждането, в разрив с присъдими застрахователни обезщетения за сходни случаи, при това за застрахователни събития, настъпили значително по-рано.

Ответната страна – ЗК „Уника „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение не конфронтира с цитираната съдебна практика.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобрази следното:

Спор относно наличието на застрахователно събитие и относно материалноправната легитимация на ответника, да отговаря за обезщетяване вредите на ищцата от същото, не е пренесен в настоящата инстанция. Не се оспорва и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, а единствено размера му, като се оспорва и определения за справедлив размер на обезщетението от 10 000 лева, намален поради 50 % съпричиняване до 5 000 лева.

Заключението на САТЕ установява, че ПТП е причинено при внезапно навлизане на 4-годишната Г. в платното за движение на автомобила, движещ се с 48 км./ч., при разрешена за населеното място от 50 км./ч., без ограничения за конкретния участък, която скорост е и към момента на удара, без реализиран спирачен път, тъй като препятствието – в лицето на внезапно изскочилото на пътя дете - е установено от водача към момента на удара. Детето е изскочило от странично отклонение, отдясно по посоката на движение на автомобила, съставляващо подход към къща, в двора на която се се намирали родителите на детето. Със скоростта на движение на автомобила ударът е бил технически непредотвратим. Пострадалата се е придвижвала отдясно наляво спрямо движението на автомобила, напречно на платното за движение и в зоната на ограничена видимост за водача / детето е попаднало във видима за водача зона едва когато е пресякло мисленото продължение на линията, успоредно на пътното платно, очертана от разположението на крайпътно дърво с дебел ствол /. Ударило се е в дясната предна гума на автомобила .Водачът не е имал обективната възможност да възприеме детето по-рано. От момента, в който е могъл да го възприеме, за да би бил технически предотвратим удара, водачът на МПС е следвало да се движи с 19 км./ч. или с по–ниска скорост.

Заключението на СМЕ установява, че от удара детето е получило счупване на лява ключица, лекувано с обездвижване – ортеза – за период от 4 седмици, както и контузия на лицето, с краткотрайно кървене от носа. Вещото лице е отказало да коментира интензитет на търпимите от детето болки, предвид субективния им характер, от значение за което са възрастта на лицето, пола, общото му здравословно състояние, прага на дразнимост, типа нервна система и пр. В проверената медицинска документация не е установена провеждана, извън поставената ортеза, терапия или лечение с медикаменти. Възстановяването е пълно.

По делото са разпитани свидетели на ищцата. Св. С. Г. – нейн баща – споделя, че Г. се уплашила. Ръката й била превързана около 40 дни. Изпитвала болки, за което й давали прахчета, като не се конкретизира от свидетеля периода на болките, с интензивност налагаща обезболяване. Свидетелят твърди, че детето изпитвало страх, не искало да си играе с децата – отново без конкретизация на период, не можело да се облича само – очевидно в периода на ортезата. Потвърждава, че понастоящем се чувства добре, но „не иска да се качва в кола„ / макар увреждането да е настъпило при различен механизъм, който предполага страх от придвижване в близост до МПС, от пресичане и пр. /. Св. А. Г. - роднина по сватовство със С. Г. – заявява, че е очевидец на ПТП / потвърждава, че портите на къщата били отворени и детето излязло внезапно на шосето от двора на къщата /. Твърди, че Г. много плакала, още плаче и е уплашена – „като чуе че наближава кола – бяга“. Около 40 дни била с превръзка на ръката, а понастоящем е добре.

Първоинстанционният съд е приел, че е налице случайно събитие и липсва основание за ангажиране отговорността на ответника, в обезщетяване на претърпени от ищцата вреди от ПТП.

Въззивният съд е променил правния резултат. Приел е, че изтичвайки внезапно на пътното платно, на място – необозначено за преминаване на пешеходци, ищцата е в нарушение на чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП. Тъй като районът на произшествието е населено място, с множество жилищни сгради – обстоятелство, което налага изключително внимание на водача на МПС, съобразявайки ясната видимост на пътя и общото задължение на водача - да предприете такава скорост на движение в рамките на разрешената, която да му позволи да спре своевременно пред всяка възникнала, макар все още невъзприета от него, конкретна опасност на пътя, според въззивният съд водачът на МПС е в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което обосновава пасивната материално правна легитимация на ответното дружество, като застраховател на гражданската му отговорност. Съдът е приел, че приноса на водача и увреданата е равностоен, т. е. е приел 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. Съобразно доказателствата по делото е приел за справедлив размер на обезщетението сумата от 10 000 лева, като наред със съдържанието на получените увреждания и възрастта на пострадалата, е акцентирал на: общата продължителност на затруднения и дискомфорт от увреждането – в рамките на 4-те седмици на обездвижването с ортеза, доколкото по-дълъг период на съпътстващи болки и страдания не се установява, както и на бързия процес на възстановяване, без усложнения.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли при определяне на обезщетението за справедливост да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с решение по т. д.№ 795/2008 г. на ІІ т. о. ВКС; 2/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, както и всички онези негативни преживявания, които изпълват съдържанието на понятието „неимуществени вреди„ ? – допълнителният селективен критерий, в идентична хипотеза, се обосновава с ППВС № 4/1968г. и решение по т. д.№ 387/2008г. на ІІ т. о. на ВКС, в евентуалност – с формално посочване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото определеното обезщетение е в противоречие с житейската логика, при рязко поскъпване на заплати, цени, горива, застрахователни лимити, да се присъжда размер далеч по–нисък от присъден в сходни случаи, за настъпили значително по-рано застрахователни събития / напр. решение по т. д.№ 194/2021г. на І т. о. ВКС /; 3/ При определяне степента на съпричиняването подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на пътното произшествие ? - допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК се обосновава с решения по т. д.№ 3871/2013г. на І т. о. ВКС ; 4/ При отчитане на съпричиняването от страна на пострадалия длъжен ли е съдът да намали обезщетението, дължимо за компенсиране на причинените морални вреди, респективно длъжен ли е да намали това обезщетение в същия обем, с който приема съпричиняване, след като в чл. 51 ЗЗД е казано, че съдът „може“ да намали обезщетението, а не е въведено задължително намаляване ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и с решение по наказателно дело, което е изключено от обхвата на съобразимата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съдебна практика.

Първият въпрос удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Съдът е съобразил икономическата конюнктура към момента на увреждането, спрямо която лимитите на застрахователна отговорност съставляват единствено ориентир, при значимост на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, в който смисъл е и цитираната от касатора съдебна практика към въпроса. Индиция за неотчитане на икономическите условия действително би било драстично противоречие на определеното обезщетение с присъдени обезщетения в сходни случаи на увреждане, близки по време до времето на деликта / 2022 г. /. Определеното от съда обезщетение не дава основание за извод, че при прилагане критерия за справедливост, вкл. съобразно цитираната задължителна съдебна практика, относно начина на съобразяване застрахователните лимити, въззивният съд е вложил в нормата на чл. 52 ЗЗД смисъл, различен от вложения от законодателя и така съществено се е отклонил в приложението на критерия за справедливост, въведен с нормата. За сравнение: решение по гр. д.№ 3868/2023г. на ІV г. о. , определения по чл. 288 ГПК, съдържащи коментар за адекватно приложение на чл. 52 ЗЗД от въззивния съд – по гр. д.№ 1136/2023 г. на ІV г. о., т. д.№ 1330/2025 г. на І т. о. , т. д.№ 687/2025 г. на І т. о. на ВКС и др.. В посочените актове са приети по-високи размери на обезщетението / в обхвата между 30 000 лева и 100 000 лева, но при съобразяване на значително утежняващи положението на пострадалия обстоятелства, във всеки отделен случай, като: множество средни телесни повреди или кумулиране на средни и тежка телесни повреди и търпими от тях интензивни болки и страдания за много по-продължителен период; оперативно лечение и болничен престой, обездвижване на легло и зависимост от чужда помощ за каквото и да било действие, за значително по-дълъг период; невъзможност за пълно възстановяване и травмиращи ежедневието остатъчни последици – в някои случаи доживотни; значително по-висока възраст на пострадалите, предполагаща по-трудно възстановяване и пр.

В конкретния случай не са установени чрезвичайни - като проявление и продължителност, болки и страдания, нито надлежно е установено психическо разстройство – с ангажиране на специални знания на вещо лице, нито са убедително установени - с кореспонденция между свидетелските показания за това обстоятелство - страхови изживявания, даващи основание да се възприемат като провокирани в причинност с претърпяното ПТП / с оглед механизма му спрямо проявлението им - според св. Г. / и като последица от стрес и уплах, а не като проявление на инстинкт за самосъхранение / св. Г. /. От една страна касационната жалба навежда несъобразяване на въззивния съд с обстоятелства, за каквито не са събрани доказателства – особени травматични изживявания на детето, с оглед „шока“ от преживяното и затрудненията от поставената ортеза, трайна промяна в поведението му, душевни страдания, довели до сънуване на кошмари и социална изолираност. Подобни последици не са споделени от свидетелите, нито установени от СМЕ. От друга страна, формулираният втори въпрос изхожда от несъобразени критерии, обективно неприложими към конкретния случай - обществено положение, неудобства в битов и социален план, търпими в бъдеще, остатъчни проявления на увреждането. Въззивният съд изрично е съобразил именно липсата на такива, битовите ограничения от обездвижването на ключицата за периода на ортезата – при недоказан по-дълъг такъв, търпимите болки и страдания с обичайна интензивност, при недоказана по-висока такава и за период извън този на обездвижването, вида на проведеното лечение. С оглед наведените твърдения и събраните доказателства въззивният съд не е имал основание да се произнася по всички релевирани във втори въпрос критерии, същевременно съобразявайки онази част от посочените, относими към конкретния случай. Поради това, дори във всичките му части да се приеме удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, то не се явява обоснован допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване по втория въпрос, тъй като произнасянето на въззивния съд не е в отклонение от ППВС № 4/1968 г. . Последното единствено изброява, без да изчерпва или да налага задължителна приложимост на едни и същи по вид критерии, за определяне справедлив размер на обезщетението.

Третият въпрос формално удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като възниква във всяка хипотеза на приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Не се удовлетворява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение не противоречи на приетото в решението, обосноваващо критерия, както и на други, известни на състава решения на касационна инстанция, според които, при определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите. За да приеме равен принос на делинквента и пострадалата, въззивният съд се е мотивирал както с броя на нарушенията на водача на МПС и на пострадалата, така и със завишената отговорност на водачите на МПС – чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Формираната съдебна практика не обосновава определяне на процента съпричиняване в стриктно съотношение между броя на нарушените законови разпоредби, като се акцентира на съотношението в тежестта им. В този смисъл следва да се отчете, че ПТП би било предотвратимо от водача, ако би се движил със скорост 19 км./ч. или по – ниска скорост, при което е твърде спорно доколко в конкретния участък същият е имал задължението да ограничи толкова съществено по-начало ограничената за населеното място скорост от 50 км./ч., за да е в изпълнение на задължението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, особено при липсата на конкретно посочени от съда, съобразими за съответния пътен участък обстоятелства.

Четвъртият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд. Диспозитивността в редакцията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в съдебната практика е намерила израз в прилагането й само по възражение на застрахователя или делинквента, каквото в случая е надлежно въведено в срока за отговор на исковата молба.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145/31.07.2025 г. по гр. д..№ 152/2025г. на Апелативен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Г. М. Г., чрез законния й представител М. Г. П., да заплати на ЗК „Уника„ АД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: