ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 [населено място], 10.03.2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 2437/2025 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 171 от 17.06.2025 г. по в. т. д. № 102/2025 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено Решение № 224 от 24.10.2024 г. по т. д. № 130/2024 г. на Окръжен съд - Шумен за осъждане на настоящия касатор да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Б. Д. Й. от [населено място] и на Иванка Д. С. от [населено място], в качеството им на наследници по закон на С. Б. Д., починала на 13.11.2023 г., сумите от по 30 000 лв. за всяка от тях, представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на наследодателката им, ведно с мораторната лихва върху всяка от сумите, считано от 25.10.2023 г., до окончателното изплащане на главниците.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявените искови претенции, а в условията на евентуалност - намаляване размера на присъдените обезщетения, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по отношение на който се сочи, че са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1.,,Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя ?“;

2.„При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно възприетия за справедлив размер на обезщетение от 60 000 лв. в полза на починалата С. Б. Д., въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2, вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми ?“.

Допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулираните правни въпроси е обоснована с довода, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение с практиката на касационната инстанция, съответвно посочена, а тази по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - с твърдението, че отговорът на формулираните въпроси е от значение за точното прилагане на закона (чл. 52 ЗЗД) както и за развитието на правото.

Ответниците по касация - Б. Д. Й. и Иванка Д. С., чрез процесуален представител, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК представят отговор, с който изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложени са съображения и за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в полза на процесуалния им представител.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира следното по приложното поле на касационното обжалване:

И двата въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са относими към преценка на критериите за определяне на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Същите са обсъждани от въззивния съд, обусловили са решаващия му извод за основателност на исковата претенция в определения размер, поради което е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установява обаче допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При определяне на полагащото се на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно – характера и степента на причинените на пострадалата травми; продължителността и интензитета на търпените от увреденото лице болки и страдания; вида на проведеното лечение; продължителността на възстановителния период и свързаните със същия неудобства от битов характер; икономическото състояние в страната към момента на увреждането; отражение на инцидента върху върху емоционално-психическото състояние на ищцата, по отношение на което изрично е посочено, че не са ангажирани доказателства. В тази връзка въззивният съд е направил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, включително приетото заключение на СМЕ, въз основа на което е приел за установено, че вследствие на удара пострадалата е получила двуглезенно счупване или множество счупвания на ляв глезен, на медиален и на латерален малеол, с включено разместване; Извършена е хирургическа интервенция - операция за наместването на фрактурата, съчетана с метална фиксация, за което отвън (латерално) била поставена една киршнерова игла, а отвътре (медиално) – две; Прогнозираният възстановителен период от такава травма е от 3 до 6 месеца, но пострадалата на 68-мия ден е починала; Същата е имала съпровождащи заболявания, които пряко и косвено са оказали влияние върху оздравителния процес - от забавено костно срастване, до силно затруднен до невъзможен процес на вертикализация и ходене с помощни средства; Следствие на травмите движението на пострадалата е било „изключително затруднено“, „до „невъзможност“; За периода от 07.09.2023 г. до 13.11.2023 г. й е била нужна чужда помощ, а преди пълното преминаване през прогнозирания оздравителен период от 3 - 6 месеца същата е починала; До раздвижване не се стигнало, тъй като травмата, болките, възрастта, оперативното лечение и съпровождащите заболявания обусловили невъзможността да бъде изправена на помощни средства, въпреки грижите на рехабилитатор. След съобразяване възрастта на пострадалата - почти 90 годишна (навършени 89 години и 10 месеца), естеството на получените телесни увреждания и най-вече трайното необратимо залежаване, решаващият съд е приел, че възстановяването е било по-трудно и в случая се е оказало невъзможно; От активен и самостоятелен човек, макар и на преклонна възраст, без нужда от обслужване от своите близки, пострадалата достигнала до пълна зависимост от тях предвид невъзможността да става на крака, нито да се придвижва; За всичко зависела от дъщерите си, като след болничното лечение грижите за пострадалата им майка продължили. С оглед на това и изхождайки от правилото на чл. 52 ЗЗД за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания „по справедливост“, решаващият въззивен състав е споделил извода на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение в случая възлиза на 60 000 лв. общо, или по 30 000 лв. за всяка една от ищците.

Доводите на касатора при обосноваване на въпросите всъщност са предпоставени от несъгласието с приетия от въззивния съд размер на обезщетението, като в изложението липсва посочване на необсъдени от съда значими за определянето му критерии в подкрепа на защитната му теза. При съобразяване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни в случая обстоятелства, между които и социално-икономическите условия на живот в страната към релевантния момент. Обосноваността на изводите, до които е достигнал в резултат на тази преценка, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.

Не се установява и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която освен че е формално посочена, е отнесена към въпроси, по които има изобилна практика на ВКС и ВС, включително и задължителна такава.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответниците по касация адвокатско възнаграждение в размер на 700 евро с ДДС на основание чл. 38 ЗА.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 171 от 17.06.2025 г. по в. т. д. № 102/2025 г. на Апелативен съд – Варна.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. Я. Д. Д. – САК възнаграждение на основание чл. 38 ЗА за касационното производство в размер на 700 евро /с ДДС/.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.