ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592

гр. София, 09.02.2026 год.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 774/2025 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. от [населено място], чрез адв. Р. П., срещу решение № 260507 от 2.10.2024 год. по въззивно гр. д. № 11541/2020 год. на Софийски градски съд в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част по иска по чл. 109 ЗС е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ответниците Й. П. и Л. Г. за премахване на намиращите се в техния имот три броя широколистни дървета от вида клен, разположени до имота на касатора на материализираната на място ограда по запад-югозападна граница с височина на дърветата, първото - 10.20 м., на разстояние 8 см. от границата, второто - 3.5 м. и на разстояние 8.10 см. от границата и третото с височина 3 м.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, на основание чл. 281, т. 3 ГПК, с искане да бъде отменено и вместо това искът по чл. 109 ЗС за премахване на дърветата бъде уважен.

С оглед данните по делото и събраните доказателства, въззивният съд приел, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 109 ЗС, тъй като не е установено, че засаждането на дърветата /три броя кленове/ от ответниците в имота им, макар и в нарушение на отстоянията по чл. 52 ЗС, създава пречки за използването на съседния имот, собственост на ищеца Г. Г., сега касатор....