ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 600

София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 250 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 26572 от 09.10.2025 г., подадена от Г. А. П., срещу разпореждане № 4645 от 26.09.2025 г. по ч. гр. д. № 2146/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частната му жалба вх. № 25065 от 25.09.2025 г. срещу определение № 2071 от 08.08.2025 г. по същото частно гражданско дело на Софийския апелативен съд.

Частния жалбоподател счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Счита, че неправилно съдът е приел за приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като производството по делото се развива по реда на ГПК /отм./, а не по реда на ГПК от 2008 г.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за неоснователна.

С определение № 261889 от 20.05.2025 г. по в. гр. д. № 3339/2019 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, е оставена без уважение молба на Г. А. П. за допускане на обезпечение - възбрана на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място]: имот № ***, представляващ нива, находящ се в местността „Г.“, имот № ***, с площ 3.381 дка, находящ се в местността „В.“ (Д.), имот № ***, представляващ нива с площ 1.440 дка, находящ се в местността „В.“ (М.) и имот № ***, представляващ нива с площ 6.447 дка, находящ се местността „Б.“. Това определение е обжалвано с частна жалба от Г. А. П., която е оставена без уважение с определение № 2071 от 08.08.2025 г. по ч. гр. д. № 2146/2025 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав.

Срещу определение № 2071 от 08.08.2025 г. по ч. гр. д. № 2146/2025 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, е подадена частна жалба вх. № 25065 от 25.09.2025 г. от Г. А. П.. Апелативният съд е приел, че тази частна жалба, имаща характер на частна касационна жалба, е насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение, поради което я е върнал като процесуално недопустима с разпореждане № 4645 от 26.09.2025 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.

В настоящото производство частният жалбоподател Г. А. П. поставя въпроса кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на частната му касационна жалба вх. № 25065/25.09.2025 г. - на отменения ГПК от 1952 г. или на ГПК от 2007 г.

Въпросът за приложимия закон в случая е уреден в § 2, ал. 11 ПЗР на ГПК / ДВ, бр. 50/2008 г./, съгласно който производствата по касационни дела, образувани по частни жалби, постъпили до 01.03.2008 г., се разглеждат по реда на отменения ГПК. По аргумент на противното, частните жалби, подадени след 1.03.2008 г., се разглеждат по реда на действащия ГПК от 2007 г.

Правилно въззивният съд е приел, че след като жалбата е подадена след 01.03.2008 г., спрямо нея намират приложение разпоредбите на действащия ГПК от 2007 г.

Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК на касационно обжалване подлежат само въззивните определения, с които за първи път се допуска обезпечение на иска в рамките на въззивно производство, образувано по жалба срещу отказ на първата инстанция да допусне обезпечението. В останалите случаи, при които обезпечението е допуснато от първата инстанция, а въззивният съд е потвърдил това определение, както и в случаите, когато двете инстанции отказват допускане на обезпечение, законът не предвижда касационно обжалване на въззивното определение и подадената срещу него частна касационна жалба се явява процесуално недопустима. В този смисъл е и изричното разрешение на Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, в което е прието, че определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск (бъдещ или във висящо исково производство) или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд.

В настоящия случай определението на първата инстанция, с което е отказано допускане на обезпечение на предявения иск, е потвърдено от въззивния съд и това определение е окончателно. Подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима и правилно е била върната с обжалваното разпореждане.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4645 от 26.09.2025 г. по ч. гр. д. № 2146/2025 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: