ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395

Гр. София, 10.02.2026 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 1523/2025 год.,

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от[Фирма 1], ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 165 от 24.03.2025 г. по в. т. д. № 898/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 508 от 04.04.2024 г., поправено с решение № 1396 от 17.10.2024 г. по т. д. № 1370/2023 г. на Софийския градски съд, с което касаторът е осъден да заплати на[Фирма 2], ЕИК[ЕИК], сумата от 60 520.33 лв., равностойна на неоснователното обогатяване на ответника за периода от 05.10.2022 г. до 06.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 2 670.79 лв. за периода от 08.03.2023 г. до 21.07.2023 г., както и разноски.

В касационната жалба се правят оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и за постановяване на решение за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са формулирани следните процесуалноправни въпроси:

„1/. Следва ли въззивният съд да разпредели нова доказателствена тежест между страните тогава, когато изменя правната квалификация на спора?;

2/. Следва ли при непълнота на доклада в първоинстанционното производство въззивният съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство?;

3/. Следва ли въззивният съд да направи самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения?;

4/. Длъжна ли е страната да установи фактите, на които основава своите искания, ако същите не са отделени като безспорни между страните с доклада по делото?;

5/. Длъжна ли е страната да докаже материалноправната легитимация на ответника, в случай, че обстоятелството относно нея не е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото?“.

По посочените въпроси се поддържа наличие на противоречие със следната практика на ВКС – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, решение № 40 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 2041/2020 г. на І г. о. и решение № 197 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 1085/2016 г. на І г. о.

В депозирания в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от[Фирма 2], чрез процесуален пълномощник, се съдържат подробни възражения срещу основателността на искането за достъп до касационно обжалване. Претендират се разноски.

За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК и атакуваният съдебен акт подлежи на касационен контрол.

За да достигне до обжалвания резултат, след съобразяване на становищата на страните и подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, съставът на въззивния съд е намерил, че в случая възникналите отношения се уреждат от разпоредбите на Закона за енергетиката и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от КЕВР (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). С ПИКЕЕ се определят редът и условията за установяване на случаи на неизмерена, неправилно, неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализирания регистър на средството за търговско измерване. С Правилата се определя и правото на оператора на съответната мрежа да извърши едностранно корекция (преизчисляване) на количеството електрическа енергия, подлежаща на плащане, за определен период, при спазване на посочените правила и ред за уведомяване на клиента. Корекцията се извършва при установяване на обективния факт на констатирано неотчитане или неточно отчитане на доставената електрическа енергия и цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване на блага, като не се дължи доказване на виновно поведение на абоната (в този смисъл решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 60116/17.02.2022 г. по т. д. № 971/2020 г. по описа на ВКС, II т. о.).

Редът и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия са уредени в Раздел IX от ПИКЕЕ. При извършване на проверка по реда на тези правила операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от негов представител и от ползвателя, а при отсъствие на ползвателя или негов представител или при отказ – протоколът се подписва от представител на оператора и свидетел, който не е служител на оператора (чл. 49, ал. 1-3 от ПИКЕЕ). Съгласно чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, при установяване неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период, не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването, като количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. Преизчисляването се извършва въз основа на констативния протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ.

В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства, последните кредитирани като ясни и непротиворечиви, съдът е приел, че при извършената проверка е установено неправомерно присъединяване, като консумираната електроенергия чрез този кабел не се отчита чрез регистриран електромер в базата данни. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, описаното в констативния протокол свързване към електроразпределителната мрежа е неправомерно действие. Налице е една от предвидените в чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ хипотези за преизчисляване на количествата електрическа енергия, доставена за обекта на ползвателя. Възраженията на ответника срещу представения по делото констативен протокол са счетени за неоснователни - същият е съставен в предвидената от ПИКЕЕ писмена форма и е подписан от представители на оператора на електроразпределителната мрежа и от един свидетел, който не е служител на оператора (чл. 49, ал. 1 и 3 от ПИКЕЕ). При спазване на предвиденото в чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ, операторът на мрежата е изпратил на ответното дружество констативния протокол, връчен съобразно приложеното по делото известие за доставяне, в което е вписан номерът на протокола, като връчването е извършено на адреса на управление на дружеството, вписан в търговския регистър и е чрез лице от адреса.

Условията и редът за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи са уредени в Наредба № 6/24.02.2014 г., приета от ДКЕВР. В чл. 2 от наредбата е предвидено присъединяването към електрическа мрежа да става чрез подаване на заявление за съответния обект, въз основа на което се сключва договор за разпределение със съответното разпределително предприятие. В случая, с оглед възприетата от съда като установена фактическа обстановка, за процесния обект не е било заявено присъединяване към електроразпределителната мрежа по съответно регламентирания за това ред, но в обекта е ползвана електроенергия чрез несертифициран електромер. При това положение между страните за съответния обект не е възникнала облигационна връзка, като същевременно е възникнало разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца в полза на ответника, без да е налице основание за това. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне и разпоредбата е приложима при уреждане отношенията между страните, създали се на извъндоговорно основание. С оглед гореизложеното, и доколкото се установи получена от ответника електрическа енергия и услуги във връзка с доставянето й на стойността по фактурата, без основание за това и съответно неполучена насрещна престация от ищеца, който същевременно е бил лишен от стойността на предоставеното от него, според съда е доказано неоснователното обогатяване по см. на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, предмет на исковата претенция.

По основанията за достъп до касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:

Съобразно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията и доводите в касационната жалба. Направено е и изрично разграничение между основанията за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, като е разяснено, че правилността на въззивното решение е извън нейния предмет. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, отговарящ на посочените условия, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. При наличие на правен въпрос, съответстващ на общото изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът следа да докаже, че по отношение на същия са изпълнени някои от допълнителните селективни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, изрично посочени и надлежно обосновани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По въпроса, свързан с променената правна квалификация на спора, настоящият съдебен състав констатира, че въззивният съд се е произнесъл именно по предявения иск, независимо от различното му квалифициране. Последното в конкретната хипотеза не се отразява върху разпределението на доказателствената тежест в процеса и няма основание да се приеме, че на ответника са били дадени неточни указания от първата инстанция, които въззивната следва да поправи служебно съобразно указанията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 09.12.2013 г., с оглед осигуряване правилното приложение на императивния материален закон. Предвид изложеното поставеният въпрос от една страна не се явява значим за изхода на делото, а от друга – не се установява и твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По отношение на въпроса за непълнотата на доклада и правомощията на въззивния съд в тази връзка, съдът констатира, че оплакванията във въззивната жалба не касаят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, а въззивният съд не следи служебно за такива - чл. 269, изр. 2 ГПК. Поради това отново липсва соченото от касатора противоречие с цитираното по-горе тълкувателно решение. Освен че не е релевирана своевременно, твърдяната „непълнота“ не е налице, доколкото касае собствеността върху обекта, за който е установено неправомерно присъединяване и ползване без отчитане на електрическата енергия, а видно от двата отговора на исковата и допълнителната искова молба, такъв спор не е бил въведен в предмета на делото. На това основание въпросът не покрива и общата предпоставка за допускане на касационното обжалване.

По въпроса за задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите и възраженията на страните също не се доказва твърдяното противоречие с практиката на ВКС, доколкото въззивният съд не се е отклонил от указанията на т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК. От мотивите на обжалваното решение е видно, че апелативният съд не е действал като контролно-отменителна инстанция, а е разрешил спора по същество след самостоятелна преценка на доказателствата и съобразяване на тезите на страните, при което е формирал свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове.

Последните два въпроса са свързани с наведените пред настоящата инстанция възражения, че ищецът не е доказал собствеността на ответника върху процесния обект, а този факт не е бил отделен като безспорен между страните. Както се посочи по-горе, липсата на оспорване на това обстоятелство пред първата, а и пред въззивната инстанция, препятства разглеждането му от въззивния съд, както с оглед диспозитивното начало в процеса и разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, така и поради това, че въпросът за собствеността няма значение за изхода на конкретния правен спор, развиващ се на плоскостта на неоснователното обогатяване. Тъй като въпросите не кореспондират със спорния предмет по делото, те не удовлетворяват общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по тях.

На последно място следва да се отбележи това, че допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено бланкетно и не съответства на указанията за установяването му, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а и доколкото по всички въпроси съществува практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, същото в случая е и неприложимо.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение приема, че по делото не се доказва приложното поле на касационното обжалване и такова не следва да се допуска. При този краен резултат касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените от последната разноски за настоящата инстанция в размер на 6 846.35 лв. с ДДС, равностойни на 3 500,48 евро, представляващи надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 165 от 24.03.2025 г. по в. т. д. № 898/2024 г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА[Фирма 1], ЕИК[ЕИК], да заплати на[Фирма 2], ЕИК[ЕИК], сумата 3 500,48 евро – разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: