ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81

Гр. София, 11.02. 2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в закрито заседание на десети февруари през 2026 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

Н. Т.

при участието на секретаря ...................................................................................................

и в присъствието на прокурора ............................................................................................

изслуша докладваното от съдия Панева частно наказателно дело № 36/2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 43, т. 1 НПК.

Образувано е, след като с разпореждане от 08.01.2026 г. състав на Варненския районен съд е прекратил съдебното производство по НОХД № 68/2026 г. и е постановил изпращане на същото на Върховния касационен съд промяна на местната подсъдност.

Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото, прие, че липсват подкрепящи разпореждането и съответстващи на посоченото в него нормативно основание факти. Съображенията за неговото отправяне са основани на преценката на съдебния състав, че подсъдимия и по-голямата част от свидетелите живеят извън съдебния район на Варненския районен съд.

Предвиденото в чл. 43, т. 1 НПК изключение от правилата на чл. 36 НПК, е допустимо, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд. Както вече е разяснявано в практиката на ВКС (виж определение № 124/2016 г. по ч. н.д. № 1120/2016 г. на ВКС, ІІ н. о.) изискването за множественост предполага „преобладаваща група, съществен, преимуществен брой на лицата, установени като обвиняеми и/или свидетели“. В случая от приложения към обвинителния акт списък на лицата за призоваване е видно, че от общо осемте, посочени от прокурора за призоваване свидетели, трима живеят в гр. Варна, трима живеят в района на гр. Самоков и двама – в гр. Дупница.

Очевидно е при тези факти, че ситуацията по делото не кореспондира с изискването на чл. 43, т. 1 НПК много свидетели да живеят в друг съдебен район, различен от този, в който е извършено престъплението. Не променя общата картина и фактът, че подсъдимия живее в гр. Самоков. При това положение смяната на местната подсъдност би била в противоречие със закона. Тя не би благоприятствала бързината и ефективността на процеса и смекчаване на трудностите от деловоден характер, а единствено би пренесла евентуалните проблеми от тези категории в другия съд.

Във връзка с въвеждането от страна на Варненския районен съд като част от аргументацията за отправеното искане на твърдение, че защитникът живее също в гр. Самоков следва да се отбележи, че установените в чл. 43, т. 1 НПК и единствено меродавни критерии, са свързани с местоживеенето на определените в самия закон категории участници в процеса - обвиняеми и свидетели.

Предвид изложеното и на осн. чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдията-докладчик по НОХД № 68/2026 г. на Варненския районен съд за възлагане на делото за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд.

ВРЪЩА НОХД № 68/2026 г. на Варненския районен съд за разглеждане.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.