ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 645

гр. София, 12.02.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 3613/2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на И. С. Т. и С. Д. Т., подадена чрез адв. М. В., срещу решение № 135 от 29.05.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 111/2025г. на Окръжен съд-Добрич. С атакуваното решение е потвърдено решение № 793/23.10.2023г. по гр. д. № 4705/2019г. на Районен съд-Добрич за отхвърляне иска на касаторите по чл. 74 ЗЧСИ, във вр. с чл. 441 ГПК, предявен против Л. Т. Т. - ЧСИ с рег. № * при КЧСИ, за плащане на сумата 6 086 лева като обезщетение за имуществени вреди и за отхвърляне иска им по чл. 86 ЗЗД за сумата 1 852,84 лева-законна лихва върху главницата за периода от 07.08.2015г. до 30.12.2019г.

В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията по чл. 280 ГПК касаторите формулират множество въпроси, които сочат като обуславящи изхода по спора, решени са в противоречие с практиката на ВКС и които обобщено се свеждат до: 1. Какъв е фактическият състав на отговорността на ЧСИ за вреди; 2. Може ли да се ангажира отговорността на ЧСИ по чл. 74 ЗЧСИ при извършена публична продан на недвижим имот описан, оценен и обявен, че се продава с газ инсталация - локално парно с метални радиатори, а при извършен въвод имотът е предаден на купувачите без локално парно, с демонтирани котел, радиатори и лира; 3. Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение при формиране на крайния си извод, че действията и бездействията на ЧСИ не са били противоправни и че на ищците не са причинени вреди от продажбата на имот на по-ниска стойност, поради демонтажа на локалното парно; 4. В какъв вид/състояние е бил имотът при описа и описан ли е, оценен ли е, обявен ли е и продаден ли е на стойност с включена инсталация на локално парно; 5. Представляват ли неразделна част от имота и станали ли са собственост на ищците прикрепените към имота локално парно с метални радиатори, котел и лира. По тези въпроси твърдят противоречие с решение № 193/ 31.05.2011г. по гр. д. № 1445/2009г. на ІV ГО, решение № 212/ 27.11.2017г. по търг. д. № 754/2017г. на І ТО, решение № 59/14.06.2022г. по гр. д. № 4621/2021г. на І ГО и др. Поставят и въпросите: 6. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата поотделно и в съвкупност, в това число и да извърши преценка по чл. 172 ГПК на свидетелките показания и да обсъди обясненията на вещите лица, изготвили експертните заключения приети по делото; 7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви; 8. Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение при определяне на правната квалификация на предявените искове и съобразил ли е изложените в исковата молба твърдения и заявения петитум; 9. Допуснал ли е въззивният съд нарушение на чл. 9 ЗСВ като един и същи съдебен състав е разгледал две различни производства – по в. гр. д. № 136/2024г. и по в. гр. д. № 111/2025г., образувани по исковете на ищците. По тези въпроси твърдят противоречие с решение № 45/20.04.2010г. по търг. дело № 516/2009г. на ІІ ТО, решение № 50119/27.01.2023г. по гр. д. № 951/2022г. на ІІ ГО, решение № 107/19.02.2024г. по гр. д. № 388/2022г. на ІV ГО и др. Според касаторите е налице хипотезата и на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: 10. Допускането на демонтаж на локално парно с метални радиатори и изнасянето на елементите от него извън имота от длъжника, одобрено от ЧСИ, потвърдено и със съдебни актове, представлява ли нарушение на чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България и на Протокол №1 от Конвенцията за правата на човека. Не на последно място според касаторите атакуваното решение е очевидно неправилно и поставят множество въпроси, които по съдържание съвпадат и преповтарят вече изброените.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който ответникът Л. Т. Т. - частен съдебен изпълнител, чрез процесуалния си представител адв.Х. Х., излага подробни съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното:

Разгледани са искове, квалифицирани от въззивния съд като такива по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ-за обезщетяване на претърпени от ищците имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ в изпълнителното производство, изразяващи се в неудачен избор на пазач на недвижим имот, изнесен на публична продан и по чл. 86 ЗЗД - иск за вреди от забава.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че изп. дело № 128/2015г. на ЧСИ Т. е образувано по искане на взискателя „С. Ж. Е. АД срещу длъжниците „Сте-па“ ООД, С. С. и П. И.; принудителните действия за събиране на паричното вземане на взискателя са насочени към няколко недвижими имота на длъжниците, сред които и ипотекирания в полза на банката - взискател апартамент № 4 в [населено място] на [улица], ет.*. На 21.04.2025г. е извършен опис на пет имота, вкл. и на процесния апартамент, за което е съставен протокол, в който е отразено, че достъп до имота е осигурен от П. И.. Имотът е описан с данните по акта за собственост, индивидуализиращи го като самостоятелен обект в сграда с местонахождение, площ, съседи, брой помещения, прилежащи помещения и данни за същите; в протокола липсва описание на състоянието на имота, вкл. за съществуването на отоплителна инсталация с принадлежности от вида на котел и радиатори. Назначеното от ЧСИ вещо лице инж.М. Д. е дало заключение за оценката на жилищния имот, посочвайки за пазарна стойност към датата 21.04.2015г. сумата 90 600 лева, която е приета от ЧСИ и отразена в протокола за опис. В експертното заключение вещото лице е описало състоянието на апартамента, с посочване, че той е снабден с ел., ВиК и газ инсталации, локално парно с метални радиатори. Въззивният съд е обсъдил показанията на инж.М. Д. – разпитана като свидетел по делото, според които при определяне на стойността на апартамента свидетелката е взела предвид: съществуването на ел., ВиК и отоплителни инсталации, тръбите, които са трайно закрепени; локалното парно за да индивидуализира вида на отоплението-парно с радиатори; не е взела предвид котела и радиаторите при определяне на стойността на апартамента, защото те могат да се монтират и демонтират. Уточнила е, че котелът и радиаторите могат да бъдат най-различни по марка, брой, модел, цена. Ако се вземат предвид котела и радиаторите стойността на имота би била по-висока от определената от нея по изпълнителното дело.

След описването и оценяването на апартамента ЧСИ е изготвила обявление на публичната продан от 02.06.2015г. до 02.07.2015г.; в обявлението имотът е описан с данните по протокола за опис от 21.04.2015г. и с информацията за състоянието му, съдържаща се в заключението по оценяването му, вкл. като снабдено с ел., ВиК и газ инсталации. Началната цена на изнесения за публична продан апартамент е 67 950 лева, представляваща 75% от оценката му, възлизаща на 90 600 лева. Имотът е възложен на ищцата И. С. Т., която е предложила цена 68 500 лева, като след внасянето й е издадено на 06.07.20215г. постановление за възлагане, в което имотът е описан с данните по акта за собственост. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 17.07.2015г. и е вписано с вх. рег. №7448/ 03.08.2015г., акт №184, т.ХVІ на СлВп-Добрич. Към този момент купувачът И. С. е в брак със С. Д., сключен на 04.05.2014г. и който го легитимира като страна по делото-ищец. С нарочна молба купувачът И. Т., чрез адв. М.В., е поискала принудителното въвеждане във владение, като е информирала ЧСИ за осъществена връзка със собственика-длъжник и узнаване, че имотът е освободен и е налице готовност за предаването му. Принудителното въвеждане на купувача във владение по реда на чл. 498, ал. 1 от ГПК е насрочено за 07.08.2015г.; въводът е извършен на същата дата, за което е съставен протокол от П. П. - помощник ЧСИ при ЧСИ Л.Т.. По данни от протокола длъжникът-собственик на имота П. И. е осигурил достъп до него. Констатирано е освобождаването на апартамента от движими вещи, вкл. липсата на радиатори и котел, за което купувачът изрично възразил. Конкретно е отразена липсата на радиатор и котел на тераса/запад/, два радиатора в столова и кухненска ниша, по един радиатор във всяка от двете стаи и един радиатор на тераса/изток/, лира в банята. В протокола са обективирани обясненията на П. И., че радиаторите и котела са изнесени от нея защото ги счита за свои вещи; изнесла ги е в периода след получаване на съобщение за изготвеното постановление за възлагане, но не може да уточни дата. От приложените към изпълнителното дело документи съдът е установил, че съобщение за изготвено постановление за възлагане е връчено на длъжника П. И. на 09.07.2015г. При разпита й като свидетел по делото И. споделила, че е свалила радиаторите, котела, бойлера, климатика, секашетата и изнесла всичко, което е счела за движима вещ, след като получила писмото, че трябва да освобождава апартамента. Не е получавала указания от ЧСИ във връзка с изнасянето на вещите.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че не са налице неправомерни действия/бездействия от страна на ответния ЧСИ във връзка с пазенето на имота, в частност на конкретно индивидуализираните от ищците - лош избор на пазач, неосъществен контрол на пазача, съгласие за увреждане от пазача на вече чужд имот, неизпълнение на задължение по чл. 486 от ГПК. Въззивният съд е изложил съображения, че пазач се назначава при публична продан на движими вещи (чл. 470-чл. 472 ГПК). При изпълнение върху недвижим имот не се назначава пазач. Действията по принудителното изпълнение не са строго фиксирани по време и няма основание длъжникът да бъде лишен от правото да си служи с притежавания от него имот, затова съгласно чл. 486 от ГПК имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, който трябва да го управлява като добър стопанин и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел. Имотът може да се предаде за управление на трето лице, ако длъжникът не го стопанисва добре, вкл. ако препятства огледите. Посочил е, че по делото липсват данни да са били налице предпоставките на чл. 486 от ГПК за предаване управлението на апартамента на лице, различно от длъжника - собственик П. И.. Според въззивния съд жилищният характер на имота, обстоятелството, че в него е намерен длъжника-собственик П. И., липсата на данни за лошо стопанисване на имота до и към момента на описа от последната и липсата на данни за неадекватно последващо управление на имота в който и да е момент до извършване на проданта, са обстоятелства, които изключват незаконосъобразно пасивно поведение на ЧСИ във връзка с пазенето на описания апартамент. Точната дата на демонтирането на котела и радиаторите не е установена, поради което съдът е приел, че няма основание да не се кредитират показанията на св.П. И., че вещите са демонтирани от нея и това е станало в периода след като е получила съобщение за постановлението за възлагане на 09.07.2015г. Предвид това въззивният съд е достигнал до извода, че отстраняването на вещите е станало в периода, когато по силата на постановлението за възлагане е възникнало материално правоотношение между купувача по публичната продан и длъжника по прехвърляне на правото на собственост върху имота. Допълнил е, че липсват данни до датата на въвеждане на купувача във владение на имота съдебният изпълнител да е имал информация за действията на длъжника-собственик по демонтиране и изнасяне на котела и радиаторите, а от датата на въвода имотът е преминал във фактическата власт на ищците и необходимостта от предприемане от ЧСИ на действия по пазене вече не съществува. Обобщил е, че в случая не се установят нарушенията, сочени от ищците като причина за накърняване на имуществените им права, поради което е приел, че липсва първият елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД-противоправно действие/бездействие. Според съда по делото не се доказват и твърдените от ищците вреди, изразяващи се в намаляване на имуществения им актив защото в резултат на демонтираните от длъжника собственик котел и радиатори им е предаден от ЧСИ имот на стойност по-ниска от заплатената за придобиването му на публична продан. Приел е, че липсва основание за дискредитиране на показанията на св. М. Д., че котелът и радиаторите не са били включени в цената на имота съгласно изготвената от нея експертиза, въз основа на която е определена началната цена на публичната продан- 75% от 90 600 лева, и, че ако се вземат предвид котела и радиаторите, стойността на имота би била по-висока от определената от нея. Посочил е, че тези показания кореспондират с експертния извод на вещите лица по изслушаната от Районния съд тройна СТЕ, която не е оспорена от ищците. Според заключението на тримата експерти стойността на имота с локално парно е 97 589 лева, а без локално парно е 91 503 лева. Така при данните от експертното заключение е извел извод, че ако при определяне на стойността на имота от ЧСИ е било взето предвид локалното парно с котел и радиатори, началната цена на публичната продан би била 75% от 97 589 лева, а не 75% от 90 600 лева, или 73 191,75 лева, а не 67 950 лева. Трите вещи лица са определили стойността на имота при различните му характеристики (с локално парно и без) с прилагане на метода на посредственото сравнение, т. нар. сравнителен метод (сравняване на пазарни аналози) при използване на аналози, различни от използваните от привлеченото от ЧСИ вещо лице - св. М. Д.. Самостоятелното използване само на този метод, както и използването от тях на аналози, различни от използваните от св. М. Д. в качеството и на привлечено от ЧСИ вещо лице, са обстоятелства, достатъчни да обосноват незначителната разлика в определената от нея стойност на имота без локално парно с котел и радиатори от 90 600 лева, приета от ЧСИ, и определената от привлечените от районния съд три вещи лица - 91 503 лева, доколкото остойностяването е при идентични други характеристики на имота. С оглед изложеното въззивният е приел, че претенцията по чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ на ищците за сумата 6086 лева е недоказана и я е отхвърлил, както и обусловената от нея претенция по чл. 86 от ЗЗД за сумата 1 852, 84 лева.

При тези мотиви на въззивния съд, съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.

Решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е приложил закона в неговия обратен смисъл, нито да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Доводите на касатора за неправилна преценка на доказателствата относно установяване на противоправното поведение на ответницата ЧСИ, всъщност съставляват доводи за неправилност по чл. 281, н. 3 ГПК и не могат да обосноват допускането на решението до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Съществената част от формулираните въпроси не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са относими към правилността на формираните от въззивния съд фактически и правни изводи и изискват преценка на доказателствата и на правилността на решението, което е недопустимо да се извършва в производство по чл. 288 ГПК. Друга част от въпросите не са обусловили решаващата правна воля на съда и нямат нужното значение за изхода от спора по смисъла на цитираната норма, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19. 02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009г. В останалата част въпросите са разрешени в съответствие с относимата съдебна практика на ВКС, поради което отсъства допълнителното селективно основание, на което те се позовават.

По конкретно: Въпроси 1 и 3 касаят предпоставките, при които частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Въззивната инстанция, в съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС е приела, че фактическият състав на отговорността на ЧСИ по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във вр. с чл. 441 ГПК обхваща: действия на частния съдебен изпълнител, неправомерност на същите, настъпила вреда, причинна връзка между вредата и действията на ЧСИ, вина. В тази връзка съдът е преценявал всяко едно от твърдяните действия и бездействия на ЧСИ и е формирал извод дали то е законосъобразно. Въпросите 2, 4 и 5 са фактически и не осъществяват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото отговорът им предполага обсъждане и оценка на доказателствата с оглед конкретиката на спора. Въпросите от 1 до 5 отразяват несъгласието на касаторите с формирания от въззивния съд решаващ извод за липсата на противоправно поведение на ответника-съдебен изпълнител и в този смисъл представляват доводи за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да бъдат преценявани от ВКС едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Процесуалноправните въпроси 6 и 7 отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото касаят правомощията на въззивния съд като инстанция по същество, включващи и задължението да обсъди всички доводи и искания на страните и релевантните за спора доказателства по отделно и в съвкупност. Въпросите не са разрешени обаче в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, като мотивите му съдържат анализ и оценка на правнорелевантните факти, обсъждане на доводите, възраженията и защитните тези на страните; посочване на фактите, които са приети за установени и въз основа на кои доказателства и кои са счетени за недоказани и защо. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора, в това число съвкупно с целия доказателствен материал е обсъдил и относимите и допустими гласни доказателства, както и заключението на приетата по делото тройна СТЕ и обясненията на вещите лица, които са свързани с поставените им задачи. Или обобщено-атакуваното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по приложението на чл. 12, чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от ГПК.

Касационно обжалване не може да се допусне и по въпрос 8 относно задължението на съда да даде точната правна квалификация на спорното право. Правното основание (правната квалификация) на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. В случая въззивният съд се е произнесъл по редовна искова молба, в която са изложени релевантните за ищците обстоятелства по спора при наведени твърдения за противоправно поведение на съдебен изпълнител по изпълнително производство и причинени вреди. Въз основа на тези обстоятелства, решаващият съд е извел правната квалификация на иска по 74 ЗЧСИ, във вр. с чл. 441 ГПК, действайки изцяло в съответствие с принципа за диспозитивно начало в гражданския процес.

Доводите на касаторите (съдържащи се във въпрос 9) за нарушение на чл. 9 ЗСВ - принципа за случайно разпределение на дела, който е сред гаранциите за безпристрастен и справедлив съдебен процес, представляват оплаквания относно валидността на решението, като постановено от незаконен състав. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по този въпрос. От тълкуването на чл. 9 ЗСВ и разработената от Висшия съдебен съвет Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища е видно, че случайният подбор по електронен път се ограничава само до избора на съдията-докладчик. Определянето на останалите членове на състава е функция по упражняване на организационно и административно ръководство в съответния съдебен орган, която не е нормативно регулирана. Прилагат се изработените вътрешни правила, приети от общото събрание на съдиите, или утвърдени от административния ръководител на съда. Ако по отношение на някой от членовете на състава е налице конкретно основание за отвод по чл. 22, ал. 1 ГПК, то той би следвало да се отведе от участие при разглеждане на делото. Институтът на отвода по чл. 22, ал. 1 ГПК е регламентиран, за да се гарантира разглеждането на делото от безпристрастен съд при съобразяване на особеностите на конкретното дело. Пропускът или нарочният отказ на съда да се отстрани от делото, не засяга валидността и сам по себе си не може да обуслови извод за неправилност на постановения краен акт, ако постановилият го съд не е нарушил норма, която е съществена. Следва да се допълни, че разглеждането на частна жалба в производството по в. гр. д. № 136/2024г. срещу разпореждане за връщане на жалба на ищците срещу прекратителното определение по гр. д. № 4705/2019г. на РС-Добрич не съставлява етап, инстанция, от производството по разглеждане на другата - главна искова претенция, по която делото не е прекратено, а е решено по същество.

Не е налице и соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на въпрос 10. Въпросът е некоректно поставен, доколкото не е съобразен с мотивите на въззивното решение, тъй като съдът не е приемал, че демонтирането на металните радиатори е одобрявано от съдебния изпълнител. Напротив, при преценката е ли налице противоправно поведение на ответницата въззивният съд е изследвал кога и от кого са демонтирани котелът и радиаторите и е установил, че това е сторено от длъжника. Отделно от изложеното, жалбоподателите не са се позовали на конкретни актове на Съда на Европейския съюз, нито са посочили решения на Конституционния съд, на които решението на Окръжен съд-Добрич да противоречи. Предвид това не би могло да се извърши и преценката дали е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съставът на ВКС не обсъжда въпроса на касаторите, поставен с допълнителна молба от 06.02.2026г.: Длъжен ли е съдът да уведоми прокуратурата при констатиране на евентуални нарушения/престъпления, тъй като същият е поставен след изтичане на срока по чл. 283 ГПК. В производството по чл. 288 ГПК се извършва селекция на касационните жалби с оглед основанията за допускане на касационно обжалване, посочени в срока по чл. 283 ГПК, които следва да са относими към касационните основания по чл. 281 ГПК, наведени в същия срок в касационната жалба. След изтичане на срока по чл. 283 ГПК не могат да се навеждат нови касационни основания, нито нови основания за допускане на касационно обжалване.

При този изход на делото касаторите дължат на ответницата разноски за касационното производство в размер 1 200 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие и авизо за получен банков превод от 24.09.2025г., удостоверяващо плащането. Сумата 1 200 лева следва да бъде превалутирана в евро при спазване правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г. при фиксиран курс 1,95583 лева за едно евро.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 135 от 29.05.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 111/2025г. на Окръжен съд-Добрич.

ОСЪЖДА И. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и С. Д. Т. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], ет.*, ап.* да платят на Л. Т. Т. с ЕГН [ЕГН], действаща като частен съдебен изпълнител с рег. № * на КЧСИ сумата 614 евро, равняваща се на 1 200 лева – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: