ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1158гр. София, 10.03.2026 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 4078 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Подадена е на 19.12.2025г. К. П. П. чрез адв. Л. молба за изменение на постановеното по делото решение от 19.11.2025г. в частта за разноските, като на молителят бъдат присъдени всички направени от него разноски за касационното производство, които са 2480лв., вместо присъдените 1280лв., т. е. иска се присъждане на още 1200лв. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Молителят сочи, че е представил списък на разноските и от него е видно, че е заплатил възнаграждение на процесуалния си представител 1200лв. за изготвяне на касационната жалба с изложение и след това още 1200лв. за разглеждане на жалбата по същество. Поради това претендира да му бъде присъден пълния размер на разноските за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по молбата Ц. П. П., чрез пълномощника си адв. Н., намира молбата за неоснователна. Счита, че се касае до частично уважена претенция и разноските се дължат съразмерно. На второ място изтъква, че не е доказано плащането на адвокатското възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима.

С постановеното по делото решение от 19.11.2025г. е уважена касационната жалба на настоящия молител К. П., касаеща размера на сумата, която той дължи на основание чл. 36, ал. 2 ЗН при задържане на дарените земеделски земи, като тази сума е намалена от 15 099 лв. на 11 662,24лева. Прието е, че право на разноски има касаторът и е постановено той да получи от ответника по жалбата Ц. П. направените разноски 1200 лв. за адвокатско възнаграждение и 80 лв. за държавна такса или общо 1280лв.

Видно е, че към датата на съдебното заседание на 14.10.2025г. е представен от К. П. списък на разноските, който включва освен 80 лв. държавни такси и адвокатско възнаграждение в размер на 2400лв., от които 1200лв. за изготвяне на касационната жалба и още 1200лв. за защитата по същество. С оглед на това действително са му присъдени по-малко от претендираните разноски. По отношение на адвокатското възнаграждение за защитата по същество е представен договор за правна помощ от 20.09.2025г., който съдържа отразяване, че уговореното възнаграждение 1200лв. е платено в брой. При тези данни молбата по чл. 248 ГПК е основателна. На касатора не е присъден пълния размер на разноските, направени от него и следва да се измени решението, като му бъдат присъдени още 1200лв. адвокатско възнаграждение, равняващи се понастоящем на 613,55 евро.

Възраженията на ответника, че се касае до частично уважаване на жалбата са неоснователни. Съдът ясно е посочил в решението, че касационната жалба на К. П. се отнася единствено до размера на дължимата от него сума (в останалата част решението е влязло в сила) и тази жалба е уважена, поради това той има право на всички разноски.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 692 от 19.11.2025г. постановено по настоящето дело в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Ц. П. П. да заплати на К. П. П. още 613,55/шестстотин и тринадесет цяло и петдесет и пет стотни/ евро разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: