ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 707

[населено място], 11.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2018/25г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „Евроинс“АД срещу решение №685/23.05.2025г. по в. гр. д.№1217/24г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение №811/13.02.2024г. по гр. д.№6866/21г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявеният от Н. М. Т. срещу ЗД“Евроинс“АД иск с правно основание чл. 432 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на настъпило на 04.01.2021г. ПТП за разликата над 100 000 лв. до присъдените 200 000 лв.

Искането за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на иска за остатъка над 100 000 лв. е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК. Кадсаторът счита определения от двете инстанции размер на обезщетение за прекомерно висок, неотговарящ на критериите за справедливост и несъобразен с практиката на касационната инстанция, формирана при други сходни случаи.

В писменото си изложение към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът сочи, че решаващият състав на СААС се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и разрешаването им е в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: 1.Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да съобрази размера на минималната и средната работна заплата в страната, както и инфлационните процеси към момента на настъпване на увреждането? и 2. Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди...