ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1285

гр. София, 16.03.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Н. ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Николай И. гражданско дело № 4483 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ПРОГРЕС - 2001” ООД, [населено място], чрез пълномощник адв. Н. К. от САК, срещу въззивно решение № 873/24.06.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 587/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е отменено решение № 4669/29.08.2023 г. по гр. д. № 904/2022 г. на Софийски градски съд, и е отхвърлен иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявен от „ПРОГРЕС - 2001” ООД, [населено място] срещу А. П. С. за признаване за установено, че вземанията на А. П. С. срещу „Прогрес-2001“ ООД, както следва: сумата 220 771,56 лв. – остатък от главницата по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 554/2008 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, сумата от 13 224,06 лв. – остатък от договорна лихва по същия изпълнителен лист и сумата от 4 217 лв. – остатък от съдебни разноски по изпълнителния лист, всички предмет на изпълнение по изп. д. № 20148820400394 на ЧСИ Г. Т., са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че с решение по гр. д. № 15133/2018 г. на СРС, потвърдено с решение по в. гр. д. № 7296/2019 г. на СГС, е бил уважен частичен иск с правно основание чл. 439 ГПК на касатора срещу А. П. С. за недължимост на част от сумите по същия изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 554/2008 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С решението по горепосоченото дело било прието, че към датата, на която А. С. е подала искане до ЧСИ Г. Т. да се присъедини по изп. дело № 20148820400394 - 05.12.2017 г., вече е била изтекла петгодишна давност за вземането по изпълнителния лист. Сочи се, че на основание т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. дело №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Според касатора, неправилно въззивния съд променил фактическата обстановка, приемайки че ТР № 3/2016 на ОСГТК на ВКС не било приложимо в конкретния казус и че предвид постановеното междувременно ТР от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, петгодишната давност спрямо вземането не била изтекла.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси по отношение на които, се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК: 1. „Приложими ли са в процесния казус т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС?“ и 2. „Приложимо ли е в процесния казус ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС?“.

Ответникът по жалбата А. П. С. е депозирала отговор на касационната жалба, в който изразява становище за неоснователност на същата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, приема следното:

Въззивния съд е установил, че с изпълнителен лист от 01.04.2008 г., издаден по гр. д. № 554/2008 г., РС – Пазарджик, Д. И. Г., П. П. С., К. С. К. и „ПРОГРЕС - 2001”, представляван от Д. И. Г., П. П. С., К. С. К. - заедно и поотделно солидарно са осъдени да заплатят на Д. Т. В. и В. Т. И. сумата от 113 390 евро, 7 017 евро - договорна лихва, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2008 г. до изплащане на вземането, 12 517 - разноски по делото, както и 5 лв. - ДТ за издаване на ИЛ. Изп. дело № 20118200400937 по описа на ЧСИ Т. Л., продължено на основание чл. 31-35 от ЗЧСИ от изп. дело № 20087500400125 по описа на ЧСИ Н. Т. рег. № 750 КЧСИ, било образувано въз основа на горепосочения ИЛ. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателите поискали да бъде извършено пълно имуществено проучване на длъжниците и да бъдат наложени запори на трудови възнаграждения, банкови сметки и движими вещи, и възбрана върху недвижими имоти на длъжниците, съгласно установеното имущество, като са възложили на ЧСИ и правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. По изпълнителното дело на 08.08.2008 г. бил наложен запор върху МПС на длъжника К. С. К. и „Прогрес-2001“ ЕООД. За периода м. 11.2008 г. – м. 05.2009 г била насрочена три пъти публична продан на три възбранени имота.

Ответницата А. П. С. била цесионер на вземанията /с договор за цесия от 29.07.2009 г. първоначалните взискатели Д. Т. В. и В. Т. И. прехвърлили вземането си по ИЛ на С./ и същата била конституирана като единствен взискател по изп. дело № 20118200400937 по описа на ЧСИ Т. Л..

Въззивният съд е приел, че с молби от 01.12.2009 г. взискателят поискал нова публична продан на недвижимите имоти на „Прогрес-2001“ ЕООД, а с молба от 09.09.2010 г. поискал да бъде насрочен опис и продажба на имуществото на длъжниците. На 10.01.2011 г. бил извършен опис на недвижими на имоти, собственост на „Прогрес- 2001“ ЕООД. На 30.06.2011 г. постъпила молба от взискателя за насрочване на публична продан на имотите на дружеството. На 18.03.2014 г. постъпила молба от взискателя за насрочване на публична продан на процесните недвижими имоти. На 02.12.2016 г. постъпила нова молба от взискателя за насрочване на публична продан на процесните имоти, като в периода 08.01.-08.02.2017 г. била проведена такава, обявена за нестанала с протокол от 09.02.2017 г., поради неявяване на купувач.

Прието е също, че А. С. с ИЛ от 01.04.2008 г., е присъединен взискател по изп. дело № 20148820400394 по силата на закона във връзка с предходна възбрана, вписана в Служба по вписванията – [населено място] по изп. дело № 125/2007г. на ЧСИ Н. Т., прехвърлено при ЧСИ Т. Л. и образувано под № 20118200400937, върху недвижими имоти, собственост на длъжника „Прогрес-2001“ ООД, към които било насочено изпълнението по изп. дело № 20148820400394. Въз основа на молба с вх. № 07770/08.12.2016 г. от С. и приложено удостоверение за дълга с изх.№ 10917/05.12.2016 г. по изп. дело № 20118200400937 за вземания по ИЛ от 01.04.2008 г, с постановление № 2338/19.12.2016 г., същата била присъединена като взискател с приложено удостоверение по чл. 459, ал. 1 ГПК, с вземане от длъжника „Прогрес-2001“ ООД за сумата, посочена в удостоверението. По молба от 05.12.2017 г. на А. С. с искане за присъединяване и представен оригинал на ИЛ, с Постановление № 3118/06.12.2017 г. тя била присъединена като взискател по изп. дело № 20148820400394, на основание чл. 456, ал. 1 и ал. 2 ГПК, с вземане от длъжника „Прогрес 2001“ ООД. По последното дело подала три молби: молба с вх.№ 07770/08.12.2016 г. за опис и насрочване на публична продан; молба с вх.№ 14417/05.12.2017 г. за насрочване на публична продан на възбранените и описаните по делото недвижими имоти и молба с вх.№ 2856/16.03.2022г. за налагане на запор на вземане на „Прогрес-2001“ ООД.

Не било спорно между страните, че с влязло в сила на 10.08.2021 г. решение № 562874/17.12.2018 г. по гр. д. № 15133/2018 г. на СРС е признато за установено, че „Прогрес 2001“ ООД не дължи, чрез принудително изпълнение на А. П. С. по частични искове, сумата 1 000 лв. /част от цялата претенция от 221 771,56 лв. главница/, сумата 500 лв. /част от цялата претенция от 13 724,06 лв. - договорна лихва/ и сумата 500 лв. /част от цялата претенция от 4 717 лева - съдебни разноски/, вземания по ИЛ, издаден по ч. гр. д № 554/2008 г. на PC – Пазарджик. За да постанови решението си, съдът приел, че последното извършено валидно изпълнително действие от взискателката е от 10.01.2011 г. и последващите изпълнителни действия са извършени при вече прекратено по силата на закона изпълнително производство, поради което нямат правно действие. След постановяване на решението, с постановление от 20.08.2021 г. по изп. д. № 20148820400394, ЧСИ прекратил изпълнителното производство по делото за вземанията, предмет на решението по частичните искове.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с решението по уважените частични искове по чл. 439 ГПК, с оглед предмета му, не се отричат правопораждащи вземанията факти, а с тези искове се осъществява защита на длъжника, чрез правопогасяващи, правоотлагащи и правопрекратяващи възражения, основани на непреклудирани факти в производството по издаване на съответното изпълнително основание, като в случая били релевирани само правопогасяващи възражения за давност и като резултат се отричало правото на принудително изпълнение. Прието е, че т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, с която е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със СПН относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, е неприложима за разрешаване на настоящия спор. Направен е извод, че СПН е формирана само по отношение на оспорените като погасени по давност вземания, т. е. по отношение само на съдебно предявената част от вземанията.

С оглед горепосочения извод, спорът между страните е разгледан, като съдът е посочил, че не е обвързан от приетото в решението по частичните искове относно погасяването на вземанията, които са негов предмет.

За да отхвърли иска, въззивният състав е прел, че последното предприето изпълнително действие по изп. дело № 20118200400937 е извършването на опис на 10.01.2011 г., а на 30.06.2011г. взискателката поискала насрочване на публична продан, след което изпълнително действие отново било поискано на 18.03.2014 г. По силата на закона на 02.07.2013 г. изпълнителното производство било прекратено по право с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като до този момент давността не е текла, съгласно разрешението, дадено с ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС, а с прекратяването на изпълнението ефектът на прекъсване на давността не отпада. Посочено е, че на 18.03.2014 г. и после за периода 02.12.2016 г. - 09.02.2017 г., давността отново била прекъсвана, въпреки че искането за насрочване на продан и провеждането на ПП е направено в рамките на вече прекратено изпълнително производство /съгл. т. 3 от ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС/. Давността била прекъсната и с присъединяването на взискателя по изп. дело № 20148820400394 на 05.12.2017 г., когато било поискано и извършване на публична продан, а впоследствие изпълнението било спряно като обезпечителна мярка в настоящото производство. С оглед изложеното е прието, че с оглед поисканите от взискателя и предприети действията на принудително изпълнение до датата на подаване на исковата молба, а и до спиране на изпълнението, не е изтекла 5-годишна погасителна давност за процесните, оспорени като погасени по давност вземания.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, по следния уточнен от съда въпрос: в случаите, когато след уважен изцяло, поради изтекла погасителна давност, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от длъжника като частичен, е предявен последващ иск по чл. 439 ГПК за съдебна защита за разликата /остатъка/ от задължението на длъжника, основан на същите факти, приложимо ли е разрешението по т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК. Въпросът е от значение за изхода на спора и въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие с цитираното в изложението Тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК.

Втората част на първия въпрос не удовлетворява изискванията, на които следва да отговаря правният въпрос като общо основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за приложението на т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС не е бил обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи.

По втория въпрос в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото правните разрешения по него са свързани и обусловени от отговора на въпроса, по който касационният контрол се допуска.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 2435,92 евро и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 873/24.06.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 587/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.

УКАЗВА на жалбоподателя „ПРОГРЕС - 2001” ООД, [населено място], в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 2435,92 евро, като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.