ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1289

гр. София, 16.03.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д. № 440 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. И. Д. срещу определение № 1894 от 29.12.2025г. постановено по ч. гр. д. № 1145/2025г. на Окръжен съд-В. Т. с което е потвърдено определение № 2604 от 21.11.2025г. по гр. д. № 3344/2025г. на Районен съд-В. Т. за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и необосновано. Твърди, че съдът не е обсъдил всички наведени от него факти и обстоятелства, които му дават право и основание да счита, че той в качеството си на собственик на дружествените дялове на дружеството „Гранит -2“ ЕООД, има пряк и непосредствен правен интерес да търси по исков ред защита от незаконосъобразни действия на НАП-гр.В. Т. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и на доказателствата във връзка с тези доводи и възражения, които имат отношение към предмета на спора, респ. предмета на въззивното обжалване, както и да прецени относимите доказателства и да изгради последователни фактически изводи, въз основа на които да изложи правни съображения досежно възраженията на страните; визира противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по т. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС; решение № 17/ 8.02.2016г. по гр. д.№ 4121/2015г. на IV г. о. и решение № 62 от 06.04.2015г. по гр. д.№ 5310/2014г. на III г. о. Сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК спрямо въпросите: 1/ следва ли да се считат за отпаднали правомощията на Общото събрание на съдружниците в ООД, респективно на едноличния собственик на капитала в ЕООД, при обявяване на ликвидация на търговското дружество да представлява дружеството, при условие че назначеният ликвидатор не е изпълнил в дадения му срок императивната норма на чл. 266, ал. 3 ТЗ; 2/ при положение, че вписаният в търговския регистър ликвидатор на определено дружество не е изпълнил в дадения му срок императивната норма на чл. 266, ал. 3 ТЗ, има ли правомощията да представлява това дружество; 3/ след придобиването от наследниците на дружествените дялове на ЕООД по реда на чл. 129, ал. 1 ТЗ пораждат ли се за тях правомощията по чл. 147, ал. 1 ТЗ. Сочи и очевидна неправилност на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството пред Великотърновски районен съд е образувано по искова молба на М. И. Д. срещу Т. Д. на НАП-гр.ВеликоТърново и С. М. Ц., с която са предявени следните искове: 1/ иск за прогласяване нищожността на: образуването на изп. д. № 4140002508/2024г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП-гр. В. Т. и извършените по него изпълнителни действия поради нарушение на чл. 637, ал. 6 ТЗ и чл. 638, ал. 6, изр. 3 ТЗ; на проведената на 18.12.2019г. публична продан чрез търг с тайно наддаване по посоченото изпълнително дело; на Постановление за възлагане от 23.12.2019г., издадено по посоченото изпълнително дело и 2/ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за установяване, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор ***, представляващ нива с площ от 27,757 дка, III категория в местност „К. д.“, находящ се в землището на [населено място], [община] и за осъждане на втория ответник по делото С. М. Ц. да отстъпи собствеността и предаде владението върху имота на ищеца М. И. Д., в качеството му на собственик по наследство на дяловете от капитала и активите на „Гранит -2“ ЕООД, ЕИК 104545020.

Ищецът сочи, че е единствен наследник на брат си А. И. Д., починал на 06.06.2015г., който приживе е упражнявал търговска дейност като ЕТ „А. Д. - Гранит“ и е бил едноличен собственик на капитала на ТД „Гранит -2“ ЕООД, ЕИК 104545020. С решение №54/26.05.2014г. по т. д. №145/2013г. на Силистренски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на ЕТ „А. Д.-Гранит“ и е открито производство по несъстоятелност; наложени са запори и възбрани на цялото му имущество. След постановяване на това решение публичен изпълнител при ТД на НАП - В. Т. е образувал ИД № 4140002508/2014г. срещу „Гранит -2“ ЕООД - в ликвидация. Счита, че образуването на това дело, налагането на обезпечителна мярка, провеждането на публична продан и издаването на Постановление за възлагане от 23.12.2019г., с което процесният ПИ с идентификатор ***, който е част от масата на несъстоятелността по т. д.№145/2013г. на Силистренски окръжен съд, са извършени в нарушение на чл. 637 ал. 6 ТЗ и чл. 638 ал. 6 изр. 3 ТЗ, доколкото процесното имущество е следвало да бъде осребрено именно в производството по несъстоятелност. Поддържа, че дори имотът да не е част от масата на несъстоятелността, то е налице нарушение на чл. 222 ал. 1 т. 3 ДОПК, тъй като не е установено дали някой от наследниците на А. И. Д. е приел оставеното от него наследство. Сочи се, че към 23.12.2019г. не е била приета нормата на чл. 222 ал. 1 т. 5 ДОПК и обстоятелството, че към този момент има вписан ликвидатор на дружеството - длъжник „Гранит-2“ ЕООД, не дава право на публичния изпълнител да извършва изпълнителни действия. С атакуваното постановление за възлагане от 23.12.2019г. имотът е възложен на С. Д. Ц., който по с нотариален акт за дарение от 2020г. го е дарил на ответника по иска по чл. 108 ЗС С. М. Ц..

Първоинстанционният съд е прекратил производството на основание чл. 130 ГПК. Приел е, че липсва пряк и непосредствен правен интерес у ищеца от предявените искове за прогласяване нищожността на проведената публична продан и на издаденото постановление за възлагане на недвижим имот, с оглед на което за него липсва правен интерес и от обусловения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Посочил е, че прогласяването за нищожни на атакуваните публична продан и постановление за възлагане няма да доведе до имуществена полза за ищеца или до предотвратяване настъпването на щета за него, тъй като тези действия по никакъв начин не засягат правната му сфера.

Великотърновският окръжен съд е потвърдил преграждащия акт. Приел е също, че за ищеца не съществува пряк и непосредствен правен интерес от така предявените искове. При служебно извършена от съда справка в Търговския регистър по партидата на „Гранит -2“ ЕООД-в ликвидация е установено, че едноличен собственик на капитала е А. И. Д., братът на ищеца, който е починал на 06.06.2015г. Съдът е посочил, че съгласно чл. 129, ал. 1 изр. 1, пр. 2 ТЗ дружественият дял е обект на наследяване. Обстоятелството, че ищецът, като единствен законен наследник на А. И. Д., е наследил дружествения дял от капитала на дружеството, не обосновава негов правен интерес да иска прогласяване за нищожни на атакуваните публична продан по реда на ДОПК и издадено постановление за възлагане, тъй като евентуалната им нищожност няма да рефлектира директно върху имуществената правна сфера на ищеца като физическо лице. Това обуславя недопустимост на първия предявен иск за прогласяване нищожността на проведената публична продан и на издаденото постановление за възлагане на недвижим имот, съответно и липса на правен интерес у ищеца от предявяване и на обусловения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Евентуалното уважаване на иска за нищожност би довело до възстановяване на недвижимия имот в патримониума на „Гранит -2“ ЕООД-в ликвидация и не би се отразило пряко върху имуществената правна сфера на ищеца, не би довело до имуществена полза за него, макар и същият да е собственик по наследяване на дружествените дялове. Дружеството е в производство по ликвидация и след евентуалното връщане на процесното имущество в патримониума му би могло да се стигне до увеличаване на ликвидационния дял на ищеца, респ. след удовлетворяване на кредиторите на дружеството евентуално би могло да остане някакво имущество, което да се разпредели в полза на ищеца, то това обстоятелство отново не обосновава наличен и то към датата на предявяване на иска правен интерес за предявяване на настоящите искове. Соченият интерес е опосреден и зависи от множество условности, от бъдещи неосъществени факти. Съдът е изтъкнал е, че правният интерес за ищеца следва винаги да е конкретен, пряк и непосредствен, и да съществува към момента на предявяване на иска, а такъв в случая липсва. Противно на твърденията на ищеца, в наследството от брат му А. И. Д. се включват дружествените дялове като едноличен собственик на капитала на „Гранит -2“ ЕООД, които ищецът наследява на основание чл. 129, ал. 1 ТЗ, а не се включва процесният недвижим имот, който е бил част от активите на дружеството. Именно затова липсва пряк и непосредствен интерес у ищеца, независимо че е наследник на дружествените дялове в „Гранит -2“ ЕООД - в ликвидация, да предяви иска за прогласяване нищожност на проведената публична продан и на издаденото постановление за възлагане, тъй като уважаването му не би рефлектирало върху имуществената правна сфера на ищеца; липсва правен интерес от предявяване и на ревандикационния иск, който е обусловен от главния. Съдът е допълнил, че според изрично заявеното от ищеца, той предявява исковете в лично качество, а не от името и в защита интересите на „Гранит -2“ ЕООД-в ликвидация. Затова съдът е намерил за безпредметно да обсъжда дали ищецът като наследник на дяловете на едноличния собственик на капитала е представител на дружеството по смисъла на чл. 147 ал. 1 ТЗ. Тъй като дружеството е в ликвидация, по аргумент от чл. 269, ал. 1 ТЗ се представлява от назначения ликвидатор А. Х. А..

Изложени са допълнителни аргументи, че за публичната продан по реда на ДОПК се прилагат правилата на ГПК (вкл. л. 490 и сл.), ако не е предвидено друго и според чл. 496, ал. 3 ГПК действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само на изрично посочени основания (при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената), така че действителността на продажбата, вкл. проведена по реда на ДОПК, не може да бъде атакувана по исков ред на други, непредвидени в закона. А в случая ищецът атакува публичната продажба и издаденото въз основа на нея постановление за възлагане на основания, различни от лимитативно предвидените в чл. 496, ал. 3 ГПК, което също сочи на недопустимост на предявения иск.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира че такива липсват.

По първия поставен процесуалноправен в изложението въпрос, свързан със задължението на съда да мотивира определението си, съобразно правилата на чл. 235, чл. 236 и чл. 12 от ГПК, като изложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните по делото, е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и цитираната от касатора. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е обсъдил обстоятелствата по делото, относими към предмета на производството и въз основа на същите е направил извод, че за ищеца не съществува правен интерес от предявените искове за нищожност на публичната продан и на постановлението за възлагане, което води до извод за процесуална недопустимост на тези искове и на обусловения от тях ревандикационен иск. Съдът е разгледал всички наведени от ищеца доводи и твърдения, с които обосновава правния си интерес и ги е отрекъл. Несъмнено е, че правният интерес от предявяването на иск произтича от засягане на права на ищеца. След като такова засягане в случая не е видно, то съдът е отказал да признае наличие на правен интерес. Ищецът е заявил, че предявява исковете лично, от свое име, като наследник по закон на починалия собственик на капитала, а не от името на дружеството „Гранит -2“ ЕООД-в ликвидация. Няма спор в практиката, че при смърт на съдружник в ООД, респ. на едноличния собственик на капитала в ЕООД, в патримониума на наследниците им преминават имуществените права на наследодателя - чл. 127, ал. 1, вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ, но не и членственото правоотношение; наследниците не стават автоматично съдружници, нито придобиват автоматично право да управляват и представляват дружеството. Според чл. 157 ТЗ при смърт на физическото лице, едноличен собственик на капитала на ЕООД дружеството се прекратява, освен ако наследниците не поискат продължаване на дейността. В случая ищецът не твърди и няма данни да е поискал такова продължаване. Напротив, съдът е установил, че в Търговския регистър е вписано, че дружеството е в ликвидация и се представлява от ликвидатор. Вписаните обстоятелства в Търговския регистър се считат за съществуващи за третите добросъвестни лица и съдът не дължи проверка за верността им. Правният интерес на ищеца М. Д. е изведен единствено от качеството наследник на починалия едноличен собственик на капитала на дружеството в ликвидация, а това твърдение, предвид нормите на чл. 129, ал. 1, вр. чл. 157, ал. 1 ТЗ, не води до извод, че той разполага с представителна власт по отношение на дружеството.

След образуването на касационното производство жалбоподателят представя по делото писмено доказателство - обяснение от ликвидатора А. А. пред прокуратурата, в които сочи, че е била назначена по служебен ред, но не е приела това назначение, не е подавала съгласие за вписване по партидата на дружеството, не е получавала книжа за дружеството. Това доказателство не може да бъде взето предвид, тъй като в касационното производство е недопустимо събиране на доказателства. Отделно, същото по никакъв начин не би променило горните изводи на съда.

Несъстоятелно е позоваването на т. 10 от Тълкувателно решение № 1/2017г. на ОСТК. Касаторът визира първата част на даденото разрешение, а именно, че недвижимите имоти и вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след заличаване на длъжника остават в собственост на физическото лице - длъжник. В случая производство но несъстоятелност е било открито спрямо едноличния търговец, а недвижимият имот се твърди, че е бил собственост на дружеството, така че и тези доводи не обуславят правния му интерес.

По останалите въпроси, поставени при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, също липсва основание за достъп до касационен контрол. От една страна, жалбоподателят не е обосновал това допълнително основание - кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване. От друга страна, тези въпроси не са разрешени от въззивния съд и не са от значение за решаващата му воля. Съдът ясно е посочил, че не дължи отговор на въпроса дали ищецът като наследник на дружествените дялове, представлява дружеството, защото искът е предявен от ищеца като физическо лице; допълнил е, че според вписаното в Търговския регистър дружеството се представлява от назначения ликвидатор.

Не се констатира и наличие на порок на въззивното определение, който да налага прилагане на соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Не може да се приеме от прочита на съдебния акт той да е постановен в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон, или при явна необоснованост, за да е налице основанието очевидна неправилност.

В обобщение следва да се откаже достъп до касационен контрол.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1894 от 29.12.2025г. постановено по ч. гр. д. № 1145/2025г. на Окръжен съд-В. Т. по частната касационна жалба на М. И. Д..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: