ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1291
София, 16.03.2026 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело 1620 / 2025 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ш. Р. К. и С. А. К., дамата от гр А., ул*** да бъдат срещу въззивно решение № 1534 от 17.12.2024 г. по гр. д.№ 2837/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 373/15.07.2024г., постановено по гр. д.№ 1739/2021 г. на Асеновградски РС. С последното са отхвърлени предявените касаторите искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците М. Д. М. и Д. И. М., двамата от гр А. ул ***, да премахнат незаконно изградената си ограда, както и изпълнения незаконен строеж пристройка и надстройка на сграда с КИ ***, с което е намалено изискващото се три метрово отстояние от имотната граница с ПИ ***.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС и чл. 47, ал. 2 ЗУТ, защото не е спазено изискуемото разстояние от три метра от границата със съседния имот и оградата навлиза в имота на ищците.
В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Формулирани са три въпроса: 1. Какво е допустимото отклонение от строителните книжа, за да се счита едно строителство за незначително и навлизането с една малка част в чужд имот да не води само по себе си до смущаване на правото на собственост; 2. Може ли да се приеме, че само по себе си издадено разрешение за строеж на плътна ограда, без да е изпълнено задължението...