ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1206

София, 12.03.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2354 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. В. П. чрез пълномощника му адвокат А. С. против решение № 227 от 5.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1852 по описа за 2022 г. Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 260000 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 425/2019 г. на Окръжен съд - Перник и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Я. В. П. против Д. Д. П. иск са правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване, че е изключителен собственик на недвижим имот – сграда за търговия с идентификатор *** по КККР на [населено място], със застроена площ от 91 кв. м., брой етажи 2.

Д. Д. П. е подала чрез пълномощника си адвокат Л. П. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Страните претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за безспорно, че страните са сключили граждански брак на 22.09.2001 г., който е прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение на 20.04.2018 г.

С нотариален акт № 148, том I, рег. № 3650, дeло № 143/2014 г. на нотариус № *, на 11.04.2011 г. „Деми-Трейд“ ЕООД, ЕИК 113587075, чийто едноличен собственик и управител по това време е бил ищецът, в качеството му на продавач, и ищецът Я. В. П., в лично качество като купувач, са сключили договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, представляващ обект върху петно № *, на два етажа, със застроена площ от 70 кв. м. и с РЗП от 182 кв. м. при граници съгласно договор на петното срещу продажна цена от 6328.60 лв., за която в нотариалния акт е декларирано, че е изплатена изцяло на дружеството-продавач.

С влязло в сила решение е отхвърлен предявения от Я. В. П. против „Деми-Трейд“ ЕООД иск за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба от 11.04.2011 г. като привиден и прикриващ действителен договор за дарение на правото на строеж.

По време на брака между страните е реализирано строителството на процесната сграда, която е въведена в експлоатация с Удостоверение № 134/29.10.2015 г. на О. П. състояща се от четири магазина и с идентификатор ***.

Посочил е, че спорни между страните са обстоятелствата относно средствата за построяването на процесната сграда, техния произход и влагането на средствата именно в строежа. Обсъдил е експертните заключения, които е посочил, че кредитира, установяващи стойността на грубия строеж и стойността на довършената сграда, както и постъпленията в банковата сметка на ищеца, установени и от представени преводни нареждания с наредител майка му Р. П. (50 000, 00 лева – за авоар, 29 000,00 лева – за строителство и СМР; 14 000,00 лева – за офис; 5 000,00 лева – за ремонтна дейност и 3 000,00 лева – за прехвърляне на средства). Обсъдил е договора за паричен заем между майката на ищеца и ищеца от 3.12.2010 г., с който първата му е предоставила 50 000 лв., декларирани в годишната данъчна декларация заедно със сумата 2114.71 лв. доход от полаган личен труд и 344.25 лв. доход от наем, както и публикуваните в ТРРЮЛНЦ годишни данъчни отчетени на свързаните с ищеца дружества („Деми-Трейд“ ЕООД, за което липсват отразени разходи за материали и „Деми-Евро“ ЕООД, за което са отразени единствено 1 000 лева разходи за материали за 2014 г., като не се установява двете дружества да са разпределяли дивиденти от предходни години към ищеца). Посочил е, че вещите лица-счетоводители не могат да направят извод, какви конкретни суми са вложени в строителството.

Въззивният съд е обсъдил и гласните доказателства – показанията на ангажираните от ищеца свидетели С. Б., който е работил при изграждането на сградата и А. Л., редовно посещавал строежа заедно с ищеца и показанията на ангажираните от ответницата свидетели И. Ц., имаща наблюдения върху семейния бизнес на страните и на Д. С., изградил вътрешното водоснабдяване и канализация на сградата. Посочил е, че кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са дадени непосредствено пред първоинстанционния съд, като възпроизвеждат лично възприети обстоятелства, които са пълни, логични и непротиворечиви.

При така възприетия доказателствен материал, съдът е приел за неоснователни доводите на ищеца, че имотът не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Позовал се е на разясненията в Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по тълк. дело № 2/2022 г., ОСГК на ВКС и т. 4 от ПП № 5 от 31.10.1972 г. по гр. д. № 4/1972 г. на Пленума на ВС и е приел, че придобиването е на възмездно основание по време на брака и сградата попада в режима на съпружеската имуществена общност, като съвместния принос се предполага (чл. 21, ал. 3 СК).

Съдът е посочил, че по делото е установено, че придобивната стойност на процесния недвижим имот към датата на построяване възлиза на сума в общ размер на 151 564, 88 лева с вкл. ДДС, но по делото не е доказан произхода и стойността на вложените конкретни лични средства на ищеца като разходи за построяването и завършването на процесната сграда до груб строеж, респективно до редовната експлоатация на същата. Казано по друг начин, установените по размери парични средства в банковата сметка на ищеца не водят до автоматичен и обоснован извод за влагането им в строежа на процесния недвижим имот. Паричните средства, които майката на ищеца му е дала в заем, дори да са вложени в строителството, не обуславят трансформация по смисъла на чл. 23 СК. Относно представените квитанции за реализирана печалба от различни хазартни игри, предвид заключението на повторната съдебно-икономическа експертиза, липсата на тези средства в ГДД на ищеца и доколкото самите квитанции са безимени ценни книжа на приносител, съдът е приел, че въз основа на същите не е възможно да се идентифицира лицето, на което е изплатена печалбата по всяка квитанция.

В обобщение съдът е направил извод, че ищецът не е доказал произхода на средствата, вложени в строителството, поради което искът за пълна трансформация на лични средства е неоснователен. При липса на доказателства лични средства да са вложени в строителството, не може да се установи и конкретен размер на частична трансформация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Я. В. П. се позовава на всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като поставя следните въпроси:

1) длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, а ако смята някое доказателство за несъотносимо или недостоверно – да изложи мотиви за това;

2) дали необсъждането на свидетелски показания и неточното им интерпретиране и абсолютно неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи и с оглед събраните по делото доказателства, доказващи безспорно произхода на средствата на единия съпруг, правилно ли е приложен материалния закон;

По поставените въпроси касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос е свързан с доводите, че съдът не е обсъдил всички доказателства, установяващи паричните средства, с които е разполагал ищецът, подробно посочени в касационната жалба и придружени с аргументация относно значението на конкретни доказателства. При тази обосновка въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по първия въпрос. Съдът не е приемал, че ищецът не е реализирал доходи и не е разполагал с парични средства, с които да осъществи строителството. Изводът му е, че не всички реализирани доходи обуславят трансформация на лични средства, тъй като макар влоговете и паричните средства в брой да са лично имущество, придобитото с тях попада в режима на СИО в какъвто смисъл са и разясненията в Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по тълк. дело № 2/2022 г., ОСГК на ВКС (на което се е позовал съдът), а по делото не е установено конкретни суми, които биха могли да обусловят трансформация на лични средства, като придобити преди брака или по време на брака на безвъзмездно основание или при други специфични обстоятелства, да са вложени в строителството.

Неотносим към мотивите на съда е и втория поставен въпрос, доколкото съдът е формирал изводи, включително възприемайки и свидетелските показания, относно произхода на средствата, с които в релевантния период е разполагал ищецът. Отхвърлянето на иска е обусловено не от липсата на доказателства за произхода на тези средства, а от неустановяване кои конкретни суми са вложени в строителството.

При липса на основание за допускане на касационно обжалване Я. В. П. следва да възстанови на Д. Д. П. направените по повод касационната й жалба разноски в размер на 511.29 евро, равностойност на заплатеното възнаграждение на адвокат Л. П. от 1000 лв.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 от 5.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1852 по описа за 2022 г. Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Я. В. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Д. Д. П., ЕГН *гр. Перник, [улица], [жилищен адрес] разноски по повод касационната жалба в размер на 511.29 евро.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: