ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1205

София, 12.03.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2475 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Ч., Л. Г. М., И. А. А. и П. А. А. чрез пълномощника им адвокат М. Д. против решение № 96 от 26.02.2025 г., постановено по гр. д. № 925 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Русе, с което е отменено решение № 439 от 2.04.2024 г. по гр. д. № 4759/2022 г. на Районен съд - Русе и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Д. Г. Ч., Л. Г. М., И. А. А. и П. А. А. против В. М. К. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се [населено място], местност „Н. Б.“, с площ 1035 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), при посочени съседи, ведно с построената в него сграда от 8 кв. м. с идентификатор **** с предназначение: друг вид сграда за обитаване, представляващ по нотариален акт лозе в местността „С.“ с площ 1 дка и при посочени съседи, като решението е постановено при участие на О. Р. М. С. М., С. Х. П. и Е. С. П. като трети лица-помагачи на ответника В. М. К..

В. М. К. чрез пълномощника си адвокат Х. А. и О. Р. чрез юрисконсулт Г. са подали отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който всеки от тях оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

М. С. М., С. Х. П. и Е. С. П. не са изразили становище по касационната жалба.

Ищците и ответницата претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че доводите във въззивната жалба на ответницата са, че имотът е станал държавна собственост на основание чл. 12, ал. 2 ЗСГ-отм. и наследниците на И. А. И. и Н. И. Г. не са подавали заявление за възстановяване на собствеността в сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, поради което не са собственици на имота, а като такъв се легитимира ответницата въз основа на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Посочил е, че ищците претендират собственост на имота по силата на правни сделки и наследяване. С нотариален акт № 159, т. I, д. № 3564/05.11.1970 г. И. А. И. и Н. И. Г. са закупили от Й. К. П. лозе, намиращо се в Р. землище, местността „С.“ с пространство от 1 декар. Видно от представените удостоверения за наследници И. И. е дядо на ищците, а Н. Г. е майка на ищците Д. Г. Ч. и Л. Г. М.. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че със Заповед № 9500-353/12.05.2006 г. на Областния управител е одобрен план за новообразуваните имоти (неправилно посочен от съда като кадастрален план) за местността „Н. б.“ („С.“), като за процесния недвижим имот няма вписани собственици и ищците не са обжалвали заповедта. Лозето по нотариалния акт от 1970 г. съставлява поземлен имот ** по плана за новообразуваните имоти и поземлен имот с идентификатор *** по одобрената през 2007 г. кадастрална карта.

Въззивният съд е приел, че границите на териториите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ се определят от ОСЗ с решение по чл. 18г, т. 2 ППЗСПЗЗ, което решение не съставлява индивидуален административен акт върху който гражданския съд да може да извършва косвен съдебен контрол, а съответно съдът не може да преценява дали имотът правилно е или не е включен в територията по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Формирал е извод, че при положение, че процесният имот е включен в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и по отношение на него е налице влязъл в сила план за новообразуваните имоти, който не е обжалван от ищците, то този недвижим имот има характера на земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ, респективно по отношение на правото на собственост върху него важат правилата на този закон. Това означава, че ищците е следвало да искат възстановяване собствеността върху имота си по реда на ЗСПЗЗ, което те не са сторили. В този случай обстоятелството, че към 1970 г. имотът е придобит от техните наследодатели по силата на договор за покупко-продажба е без значение, тъй като по отношение на правото на собственост върху този недвижим имот следва да се прилагат правилата, въведени в ЗСПЗЗ по отношение на земеделските земи.

Тези съображения са обосновали и крайния извод на Окръжен съд - Русе, че ищците не са доказали първата предпоставка на ревандикационния иск, а именно правото си на собственост към настоящия момент върху процесния имот, поради което и предявеният иск е неоснователен..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. Г. Ч., Л. Г. М., И. А. А. и П. А. А. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1) свободен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение само върху част от доказателствата за установяване, респ. отричане на твърдените факти, без да наведе съображения за изключването на останалите допустими доказателства, отричащи, респ. установяващи факт, върху който е формирано вътрешното убеждение на съда;

2) планът за новообразуваните имоти има ли отчуждително действие спрямо заснетите в него имоти и следва ли такъв имот да се възстановява по реда на ЗСПЗЗ;

3) единствено включването на земеделска земя в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ основание ли е да се счита, че собствениците на имот са загубили собствеността си и е следвало да искат възстановяване на собствеността си по реда на ЗСПЗЗ.

Липсва основание за допускане на касационно обжалване по първия процесуално-правен въпрос, доколкото с оглед мотивите на въззивното решение съдът е разгледал релевантните за извода му, че включването на имот в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ обуславя и необходимост за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ факти и доказателства и съответно е посочил, че те са достатъчни да се приеме неоснователност на иска.

По втория и третия въпрос не е удостоверено основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото Тълкувателно решение № 8/2014, ОСГК на ВКС разяснява правното действие на кадастралната карта, а в случая е относимо правното действие на плана за новообразуваните имоти, който има самостоятелна правна уредба, а решенията на ВКС, на които се позовават касаторите не дава тълкуване на значението на плана за новообразуваните имоти.

Третият въпрос обаче е обусловил изводите на съда и крайния изход на спора, поради което по него е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото е необходимо тълкуване на законовата и подзаконовата нормативна уредба относно изискванията към плана за новообразуваните имоти и неговото действие спрямо имот за който се твърди, че не е обобществяван или одържавяван и съответно не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 26.02.2025 г., постановено по гр. д. № 925 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Русе.

ДАВА възможност на Д. Г. Ч., Л. Г. М., И. А. А. и П. А. А. в едноседмичен срок от връчване препис от определението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 26.38 евро (равностойност на дължимите 51.59 лв.).

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: