О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София, 17.03.2026 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове: Д. Добрева
Мария Бойчева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 100 по описа за 2026 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 969 от 11.07.2025г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 2598/2024г., с което, след частична отмяна на решението по гр. д.№ 300/2023г. на ОС Перник в отхвърлителната част, касаторът е осъден да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с пътно произшествие от 04.02.2022г., причинено по вина на водача К. Р. Ш. при управление на лек автомобил марка БМВ”, с peг. № Е 2999, на:
ищеца И. П. Д., роден 1985г., обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 750лв. до присъдените в резултат на въззивното решение 10 500лв.;
на ищеца А. Б. А., роден 2021г., обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2 500 лв. до присъдените в резултат на решението на САС 7 000лв.
Решението в частта за отхвърляне на предявените като частични искове за разликата до претендираната част от вземането - от 15 000лв. за ищеца И. Д. и от 10 000лв. за ищеца А. А., е влязло в сила.
От съдържанието на касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е видно, че касаторът не обжалва въззивното решение, постановено по иска на ищцата Й. Й. Д. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от същото пътно произшествие, представляващо щети, нанесени на собствения й товарен автомобил „И.”, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от ищеца И. Д., в който е пътувал ищецът А. А., както и за разходи за репатрак и паркинг.
С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение в обжалваните части със съображения за неправилно приложение на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД относно степента на съпричиняване от пострадалите, които са пътували без поставени предпазни колани. Възразява се, че вместо правилно определената от първоинстанционния съд степен - 50 %, е приет принос за настъпването на вредите в размер на 20%. Наведени са доводи за отсъствие на мотиви защо е редуцирана съпричинителната квота на 20% и оплаквания, че неизлагането на правни аргументи и съображения е проявление на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 269, ал. 2 във вр. с чл. 269, предл. второ ГПК. Изложени са и възражения за неправилност на въззивния акт поради неотчитане на реално претърпените от ищците болки и страдания и несъобразяване на критериите на чл. 52 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при въведени допълнителни предпоставки чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:
1/ „Въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласночл. 236, ал. 2 във вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?“ с позоваване на цитирана практика на ВКС.
2/ „При определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?“ Касаторът се позовава на неправилно приложение на указанията, дадени в ППВС №4/1968г. и цитирана практика на ВКС.
В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването. Оспорват и основателността на касационната жалба.
Третото лице помагач, привлечено на страната на ответника - „ОЗК Застраховане“ АД не е депозирало писмен отговор.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Апелативният съд е бил сезиран с жалби на двете насрещни страни по спора. Приел е за установено, че в резултат на пътното произшествие И. Д. е получил кръвонасядане в тилната област на главата; травматичен мекотъканен оток, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане в лявата челно-теменна област на главата; кръвонасядане по долния и горния клепач на лявото око; конюнктивален кръвоизлив по склерата на лявото око; мекотъканен оток и кръвонасядане в областта на носа; кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош вляво; кръвонасядане по гръдния кош вдясно; кръвонасядане по гърба вляво; кръвонасядане в лявата поясна област; мекотъканен оток и охлузни наранявания по тръбните повърхности на двете ръце; мекотъканен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по предната повърхност на лявото коляно; кръвонасядане по предната и по страничната повърхност на лявата подбедрица; разкъсно-контузна рана в областта на глезена, всичките с възстановителен период 3-4 седмици. Претърпял е и кратковременна загуба на съзнание - мозъчно сътресение с данни за отклонения в неврологичния статус в периода 19.03.2022г. до 21.03.2022г. и възстановителен период от около 2-3 месеца. Резултатите от клиничния преглед, извършен от експерта на 25.10.2023г., сочат за пълно възстановяване на физическото здраве на този ищец с наличие на невъзстановено психическо състояние (налични са тревожно фобийни фиксации, тематично свързани и изводими от преживения тежък стрес по време на процесното ПТП), изискващи прием на медикаменти.
За установено е прието, че ищецът А. А. е получил мекотъканен оток и кръвонасядане в лявата тилна област на главата; масивно кръвонасядане по предна повърхност на гръдния кош вдясно; масивно кръвонасядане по гърба; кръвонасядане и разкъсно - контузна рана в лявата странична поясна област; охлузно нараняване и кръвонасядане в коремната област; мекотъканни отоци и кръвонасядания в областта на двете коленни стави; разкъсно-контузна рана в областта на дясно коляно; кръвонасядане по дясно бедро. По отношение на мекотъканните травматични увреждания при ищеца А. А., възстановителният период е бил с продължителност от около 3-4 седмици, като не са налице данни за настъпили неблагоприятни последствия и усложнения във връзка с претърпените физически травми и не се очаква при конкретните травматични увреждания да настъпят такива. Търпял е физически болки и страдания в периода на отзвучаване на мекотъканните травматични увреждания в рамките на около 3 седмици. Вещите лица са установили и, че не се очаква ищците да търпят физически болки и страдания в резултат от получените конкретни травматични увреждания при инцидента от 04.02.2022г.
При съобразяване на изложените конкретни факти и с позоваване на ППВС № 4/1969г. и формирана в приложението му съдебна практика на ВКС, съставът на апелативния съд е изяснил, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. От значение са характерът на увреждането, начинът на извършването му, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, и на тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди. Въз основа на тези критерии е определена за първия ищец сумата 15 000лв., а за А. А. - 10 000лв, каквото обезщетение като справедлив еквивалент е приел и първоинстанционният съд. В този смисъл оплакванията на застрахователното дружество-въззивник по приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са счетени за неоснователни.
По отношение на оспорения с въззивната жалба на ищците техен принос за настъпването на вредите и степента на съпричиняването поради непоставен предпазен колан, оценена от първоинстанционния съд в обем на 50 %, въззивната инстанция е мотивирала извод за допуснато от тяхна страна нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП. След анализ на материалите по делото, въззивната инстанция е преценила, че допринасянето от страна на ищците за причинените им увреждания от пътуване без поставен предпазен колан е 20%.
Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено:
Никой от поставените въпроси не може да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Чрез първия въпрос касаторът поставя правния проблем за необходимостта въззивният съд да се произнесе по наведените в жалбата на застрахователното дружество оплаквания като извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства и формира собствени фактически изводи, спрямо които да приложи относимите правни норми, който касаторът поставя по повод изводите на въззивната инстанция по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Даденото от въззивната инстанция разрешение на този правен проблем е в резултат на счетената за основателна жалба на ищците и приетото за неоснователно твърдение на въззивника-ответник, че приносът на пострадалите за собствените им увреждания при пътуване без поставени предпазни колани, следва да бъде отчетен в степен на 2/3. Дали въззивният акт съдържа мотиви за приетата степен на съпричиняване, допуснато от увредените ищци, е въпрос, относим към правилността на решението, която преценка е извън обхвата на селективната фаза по чл. 288 ГПК.
Вторият въпрос е относим към мотивите на въззивната инстанция по приложението на чл. 52 ЗЗД, но касаторът не изяснява кои правнорелевантни факти са останали необсъдени. Същевременно отсъства основание за преценка въззивната инстанция да се е отклонила от трайноустановените разрешения по приложението на чл. 52 ЗЗД, съгласно които за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, макар те да нямат самостоятелно значение, а следва да се преценяват в съвкупност с другите критерии.
Отговорът на насрещната страна съдържа искане за присъждане на разноски за трите инстанции, което искане по отношение на разноските пред първоинстанционния и въззивния съд, е недопустимо. За изготвянето на отговора на касационната жалба от адвокат Д. Т. от САК, осъществил безплатно правна защита на ищците, следва да се определи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв размер общо на 500 евро като се има предвид, че не е предмет на касационното производство искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, предявен от Й. Д., че осъществената по отношение на първите двама ищци защита е идентична, и че защитаваният материален интерес за двамата пострадали е около 10 000лв.
По изложените съображения ВКС, състав на Първо т. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 969 от 11.07.2025г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 2598/2024г.
Осъжда „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Д. Т. от САК сумата 500 евро адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: